Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
авг
25



Животът в институция – белег, който никога не изчезва

Животът в институция – белег, който никога не изчезва

Невена е „ничие дете". Родена от майка, но отгледана от държавата. Тя не познава майчина ласка, таткова прегръдка. Вместо това цял живот е прекарала в домове за деца, заедно с други момчета и момичета като нея – изоставени. По нейно време не е имало приемни родители, които да заменят самотата и изолацията с истинска любов и пълноценна грижа. Затова изход за нея и за хилядите други деца като нея не е имало.

 

Животът в дом е оставил тежкия си отпечатък върху сърцето, душата, поведението, навиците на Невена. Тя е на 35 години, зряла жена, но само на възраст. Някои ежедневни задачи и дейности за нея са предизвикателство, трудно, дори понякога невъзможно, за нея е да се привърже истински към някого, да изгради приятелство, пълноценна връзка. Свикнала с институционалния живот, Неви и днес, след толкова години, не може да се откъсне от него – от 5 години живее в Център за временно настаняване в малко градче, заедно със съпруга си, който почти не се прибира и постоянно работи, за да могат да се измъкнат от там. Въпреки всички предизвикателства, двамата мечтаят за свое дете и решават, че независимо от трудностите, ще се справят. 

 

Преди две години се ражда Христо – искано и чакано момченце. Невена и мъжът й са на седмото небе, но еуфорията на майката отминава бързо. Няколко дни след като се прибират „у дома", тя изпада в дълбока следродилна депресия, не знае как да се справи с грижите за детето, съпругът й почти го няма и няма кой да я подкрепи.

 

Депресията просто ме скова. Хвана ме за гърлото и не искаше да ме пусне.", споделя Невена.

 

Изплашена и изправена сама пред предизвикателството, Невена чувства, че не може да се справи с детето и може би е по-добре да се разделят. Тогава от Центъра се свързват с Центъра за обществена подкрепа „Св. София“ на фондация „За Нашите Деца" и работа със семейството започва специалистът по ранна детска интервенция Петя Узунова.

 

В началото срещите на Петя с майката са ежеседмични, а разговорите почти ежедневни. Говорят си по много и различни теми, обсъждат етапите от развитието на всяко дете, за които Невена не е знаела почти нищо. Майката споделя, че не е очаквала детето да има нужда от постоянно внимание и грижа, а Петя й казва, че няма как да очаква на 3 месеца детето да може да се грижи само за себе си, да се храни само, да бъде самостоятелно. Говорят и много за целия живот на Невена, която още след първата среща разбира, че може да се довери на Петя и че тя е тук единствено, за да й помогне. Споделя й много, сеща се за случки от детството си и постепенно, окуражавана от съветите и коментарите на Петя, сама започва да разбира себе си, реакциите си спрямо детето, страховете си. 

Невена осъзнава, че наистина всичко се свежда до едно единствено нещо – че тя никога не е имала семейство, майка и татко, които да я обичат и към които да се привърже, и че това днес, след 35 години, се отразява върху връзката й с нейното дете.

 

Но осъзнава и нещо друго – че не би могла да причини този живот на собственото си дете и независимо какво им коства, тя и мъжът й ще се справят и няма да се разделят с детето си. 

 

Междувременно, Петя прави скринингова оценка на детето, за да е сигурна, че се развива в норма. Казва, че въпреки страховете й, Неви полага добри грижи за детето, винаги е изкъпано, облечено добре, нахранено и въпреки всички предизвикателства – расте пълноценно и няма изоставане.

 

„Най-големият проблем на Невена е невъзможността й да даде достатъчно емоционална подкрепа на Христо, достатъчно обич, присъща иначе на всяка майка.“, казва Петя.

 

Подкрепата ни към Невена и семейството й продължава. Петя продължава да ги посещава в Центъра, заедно излизат на разходки, Невена разказва за ежедневието им, какво е направил Христо, който вече е проходил, а съвсем скоро очаква да чуе първите му думички, дори бяха наши гости на празника ни за Деня на детето. Петя я напътства, дава й съвети как да стимулира развитието му, разговаря и с таткото, когото насърчава, въпреки натоварения му график, да е по-активен в грижата за сина си. Наскоро Петя сподели и друг радостен миг от живота на семейството – ремонтираната им стаичка в Центъра, която вече е много по-приветлива, по-добре обзаведена и по-благоприятна среда за малкия Христо, за когото тепърва предстои да „покорява върхове“. Невена и съпругът й са обнадеждени, че скоро ще успеят да имат и свое собствено жилище.

 

Да, последиците от живота в институция оставят следи, винаги дебнат и избират „най-подходящия“ момент, за да напомнят за себе си. Но историята на Невена и сина й е още един пример как с правилната подкрепа, оказана навреме, следите бавно се заличават, а някой ден – дори и може би ще бъдат заличени завинаги.




 

Публикувано от:

За Нашите Деца

 

Сходни публикации

01.08.2019
Услугите ни за ранна интервенция разпознати като добра практика на международно ниво Услугите ни за ранна интервенция разпознати като добра практика на международно ниво

Практиката по ранна детска интервенция на Фондация „За Нашите Деца" е включена в новия сборник ...

01.08.2019
12.5% от бебетата в България родени от майки под 20 г., първи сме в ЕС 12.5% от бебетата в България родени от майки под 20 г., първи сме в ЕС

България е на първо място в Европейския съюз по процент на бебета, родени от майки на възраст под 20 ...

31.07.2019
Шамарът не е проблем- възпитава? Шамарът не е проблем- възпитава?

Случаите на насилие над деца и на агресия в българските училища се увеличават. В глобален план, близо ...