English   14390 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




„Как така си инвалид, пък не си в количка?"

 
„Как така си инвалид, пък не си в количка?”

За Мануела, която показва на всички, че клишето „Не мога" не се отнася за нея

Здравейте, казвам се Мануела и може да не ми личи, но съм инвалид. Имам дефекти на сърцето, бъбреците, ръцете и съм родена без матка."

Така започва един пост, който стана изключително популярен във Фейсбук и само за денонощие събра толкова много реакции, че е надхвърлил плана на създателката си. За година напред.

Днес Вдъхновените и Vesti.bg ви среща с Мануела, която знае какво е да не се обижда. Но… има какво да ни каже по въпроса със стереотипите.

Различната

Мануела е от Лясковец.

„Като дете, родено в много малък град и с много здравословни проблеми още от малка в училище и детската градина съм срещала коментари. Децата не искаха да си играят с мен, учителите не искаха да ми обръщат внимание. Постоянно съм се сблъсквала със странното отношение на хората“. Самата Мануела никога не се е смятала за различна. Като тийнейджърка харесва същите неща като връстниците й, които обаче не са били оперирани 11 пъти.

С раждането й става ясно, че единият пръст на ръката й е неподвижен, после чуват сърдечен шум, установява се проблем и с бъбреците.

На 17 години лекарите разбират, че Мануела има Синдрома на Рокитански-Майер, при който момичето има формирани яйчници, но не и матка.

Тя  обикаля болници и лекари, като  непрекъснато чува за себе си нови диагнози и синдроми, които трябва да търси в интернет – защото никой не й обяснява какво й е.

Така идва моментът на пречупване, в който тя избира, дали проблемите й да я дефинират, или да живее живота си като всеки друг човек – с ограниченията, които си налагаме сами и в същото време, с необятните си възможности.

„Като си малък трябва да свикваш с идеята, че си различен. А когато станеш по-голям, свикваш с идеята, че си нормален. И трябва да се държиш на положение. Не можеш да се даваш на болести и коментари.“

 „Как така си инвалид, пък не си в количка?"

 „Трябва да си избираш. Или да си инвалида, който е неспособен, тъжен и измъчен, или си успешният човек. Вярвам, че всеки човек е способен и може безпределни неща“.

Мануела  иска да промени света, затова се мести в София започва да следва социални дейности.  Там обаче идват съмненията, че системата може да се промени.

Решава да се занимава с пиар, за да даде гласност на проблемите на хората, които са в неравностойни положение или дискриминирани.

Това ще я доведе до един челен сблъсък със стереотипите.

На всеки три години Мануела преминава комисия на ТЕЛК,  която да установи, че не й е пораснал нов пръст, или че матка случайно не се е появила и да констатира, че е инвалид.

След като кандидатства за стаж в пиар агенция, тя носи документите си от ТЕЛК, за да ги предостави на работодателя. Той й задава въпроса: „Как така си инвалид, пък не си в количка?“

Тази реплика провокира Мануела да си спомни за всички пъти, в които се е изправяла срещу клишетата. Че инвалидът е човек, който стои на легло и никой не го вижда. Че е сама и не може да има собствено жилище. Че някой друг й помага, защото тя не е достатъчно силна, за да се справи сама (въпреки 11-те операции).

Постепенно в нея назрява идеята, че нещо трябва да се промени. И така, тя излиза с лицето си за да каже нещо много важно на всички.

Не ми се обиждай, но…

Мануела публикува пост във Фейсбук, с който търси фотограф и няколко души, които да бъдат честни. За това какво им се налага да чуят по свой адрес, само защото са гей, от ромски произход, или са татуирани и с по-силен грим.

За идеята си Мануела печели финансиране от Български фонд за жените, а първият пост на страницата е със снимка на самата Мануела, която казва без никакъв страх или пък с цел да предизвика съжаление, кои са проблемите, с които се сблъсква.

Понякога дори в аптеката отказват да й дадат необходимите лекарства, защото смятат, че е прекалено млада, за да ги взима. Или ги купува, защото е зависима.

„Често получавам реплики, като тази, която държа в ръцете си, защото не попадам в стереотипите за това как трябва да изглежда един инвалид (освен може би по броя белези, които пресичат тялото ми). Стоя тук за да ви кажа, че инвалидността е спектър. Има хора, за които никога не бихте предположили, че имат увреждане, има някои, които бихте забелязали само в определени ситуации, има хора, на които често им се налага да използват помощ, (като придружител, куче, бастун или количка) но не са им нужни във всяка ситуация, както и има такива, които са напълно неподвижни и им се налага постоянно. Нека има повече видимост за хората с "невидими" увреждания., казва още в поста си Мануела във Фейсбук.

Вдъхновявай нататък

В първоначалния план на Мануела е да постигне 3 000 лайка на страницата си до края на годината. За денонощие вече са почти 4 000.
....
Цялата статия можете да прочетете във Vesti.bg




Автор: Събина Иванова

Източник: Vesti.bg , 05 август 2019 г.

Сходни публикации

Младите хора и приноса им в осигуряване на грижи за българските пенсионери

Младите хора и приноса им в осигуряване на грижи за българските пенсионери

„Каритас София“ организира дискусия със студенти на тема „Предизвикателства пред младите хора за активен принос в осигуряването

Нужни са ясни стандарти за качество на услугите за възрастни хора

Нужни са ясни стандарти за качество на услугите за възрастни хора

Професионалисти от сектора на дългосрочните грижи за възрастни хора се включиха в организираната от „Каритас София“ на 23

Публична дискусия фокусира внимание на академичните общности върху грижите за възрастните хора

Публична дискусия фокусира внимание на академичните общности върху грижите за възрастните хора

Повече от 60 участници събра днешната дискусия „Предизвикателства пред младите хора за активен принос в осигуряването на