Деинституционализацията на деца – правилен и необходим процес

94% от всички институции за деца са закрити. Деинституционализацията е пример за реформа, но не лесна, каза Томислав Дончев  при откриването на Международна конференция на тема „Деинституционализация на грижата за деца: Как инвестираме в промяната?“. Деинституционализацията е един от най-чистите, хубави примери за провеждана реформа в България. Това е реформа, случила се според най-високите световни стандарти – с оценка на нуждите, с адекватно планиране, базирана на стратегия. България има уникален опит и сме готови да го споделим с всеки, който се интересува от него, заяви още вицепремиерът.

Дончев подчерта, че понякога, за да се реши един проблем, трябва да се задействат много институции, които до момента не са свикнали да работят заедно, и такъв е бил примерът с деинституционализацията. Мобилизиран е половината корпус на държавното управление – МС, МТСП, МОН, МЗ, МРРБ, други министерства и общините. От близо 7500 деца в институции в началото на процеса, днес са останали близо 500, каза Дончев, но подчерта, че това не означава, че процесът е завършен, защото да се деинституционализират децата не е финалната цел, необходими са още много усилия за равни шансове на тези деца.

Томислав Дончев благодари за ангажираността на НПО, тъй като ролята им е била огромна – и на помощник, и на коректив. „Една реформа не означава да промениш законодателството, а да убедиш хората, че това е пътят“, заяви Дончев.

В момента 94 процента от всички институции за деца са закрити, каза заместник -министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова на пресконференция преди откриването на форума. Русинова припомни, че през 2010 година беше приета Националната стратегия „Визия за деинституционализацията на децата в България“, която очерта най-мащабната реформа в социална сфера. Стратегията поставя фокус върху закриването на всички институции за деца в страната до 2025 година. Русинова посочи, че е важно, че за този период е даден различен шанс за живот на 7600 деца. Тя припомни, че бяха създадени малки семейни къщички от резидентен тип, които се намират в жилищен квартал, близо са до училища, до болници. Децата могат да играят със свои връстници, да са част от общността.

Преди приемането на стратегическия документ, 7587 деца са били настанени в 137 специализирани институции. В момента на територията на страната съществуват 21 специализирани институции за деца, в които се отглеждат 495 деца и младежи. Останалите 21 институции ще бъдат закрити до края на 2021 година, а децата и младежите – изведени в нови социални услуги. Институциите от стар тип за деца и младежи с увреждания вече не функционират. В момента в страната се предоставят 324 социални услуги за деца и семейства от нов тип с общ капацитет 10 659 места. Социалните услуги от резидентен тип, в които се предоставя 24 – часова грижа, са 303 с общ капацитет 3 360 места. С новия Закон за социалните услуги ще се надгражда реформата, за да бъде осигурена качествена грижа за децата.

Представителят на УНИЦЕФ в България д-р Джейн Муита заяви, че процесът на деинституционализация в България върви добре. „Нашата цел през следващите години е да няма деца в институции. Но деинституционализацията е много повече от затварянето на институции – трябва да насочим усилията си към превенцията на изоставянето на деца, към качествена подкрепа за семействата“, допълни тя.

“И днес, в 2019 г., в държави-членки на ЕС има деца по-малки от 3 г., които живеят в “клетки”, в сиропиталища, каза по време на конференцията проф. Кевин Браун от Центъра по криминалистика и фамилна психология към Университета в Нотингам. Често децата прекарват голяма част от деня в креватчетата си, гледайки с „празен поглед” или тропайки по решетките на своето креватче/кошарка, „клетка”, вече свикнали с не-интерактивните плюшени играчки около себе си и с малкото картини по иначе празните стени. В институциите строго се следи за недопускането на инфекции и децата осъществяват контакт с външния свят изключително рядко и то под строго наблюдение и ограничени възможности за игра. Ежедневният досег до прах и пръст, които провокират укрепването на детската имунна система, в голяма степен се ограничава. Този свръхконтрол върху контакта на децата с околната среда има редица вредни последствия, коментира още проф.Браун.

Александрина Димитрова от фондация „Сийдър“ призова да се говори за това как предоставяме качествена грижа и подкрепа на децата и младежите, които бяха изведени от специализираните институции. „Нашият опит показва, че в Центровете за настаняване от семеен тип попадат най-тежките случаи, които са с тежки интелектуални увреждания, често и с предизвикателно поведение, психични проблеми или деца, които нямат увреждания, но са преживели изключително травматични събития в детството си, често и редица раздели. За да може тези деца и младежи да получават адекватна грижа, е важно кои са хората, които работят в центровете от семеен тип, защото именно те осигуряват грижата. И затова нашето послание е да инвестираме повече в тях – в тяхната мотивация, в тяхното обучение и непрекъсната подкрепа.

Близо 80% от българите оценяват деинституционализацията на деца като правилен и необходим процес. Това констатира социологическо проучване на агенция „Алфа Рисърч“ на тема „Деинституционализация на децата в България – поглед отвън и отвътре“, проведено през м. ноември 2018 г. По-нататъшните усилия в процеса на деинституционализация на грижите за деца трябва да бъдат насочени към приобщаване на децата от социалните услуги в обществото и в този процес  емоционалната съпричастност и емпатията са водещи, коментират социолозите. Съществува един втори етап на реформата – деинституционализацията да се случи в обществото.

Снимка: Pixabay