Животът в защитен дом: Какво е сгъването на кашони за Явор Каменов

Явор Каменов е на 23 години и е със зрителни и интелектуални затруднения. Израснал е в институция и това повлиява развитието му много. По време на големия процес по закриване на домове той е преместен от Берковица в защитеното жилище в Монтана. Липсват му основни навици, които се изграждат още в детството. Трудно например познава часовника, все още трудно се ориентира във времето. Не е работил досега, но се оказва, че добре се справя при конкретна задача.

Днес Явор работи в пчелина на сдружение "Закрилници" в Монтана и вече е придобил трудови навици, включително за работа в екип. Справя се добре с работата и е усвоил много нови умения.

Това е, което знам предварително за младежа, за когото "Дневник" ще разкаже като медиен партньор на кампанията на УНИЦЕФ "С очи за всички". С инициативата си детският фонд на ООН в България цели да повиши информираността, разбирането и чувствителността по отношение на правата на децата и младите хора, живеещи с увреждания.

Говоря по телефона със социалния работник Милен Гечовски, който е председател на управителния съвет на сдружението. Казва, че сварвам него и четирима младежи, сред които Явор, в разгара на работата по голяма поръчка, дадена им от завода за акумулатори "Монбат" - имат да сгъват много кашони.

Разказва за сдружение "Закрилници", за своята функция в него, за възможността хора с интелектуални затруднения да бъдат наемани на работа, за ролята на социалните предприятия и какво е да работиш рамо до рамо с човек с увреждания. Питам го за Явор - откога го познава, каква работа му е осигурило сдружението, как е напреднал и в какво е наистина добър. "Знаете ли какво, защо не Явор да разкаже сам за себе си", пита и му подава телефона. "Една журналистка от вестник "Дневник" ще те пита да разкажеш за живота си, за работата си", чувам, че го подготвя.

"Явор не просто се промени, той се преобрази. Като му купихме булото за пчелар и костюма, той стана друг човек", разказва Милен Гечовски.
- Аз съм като космонавт, нали?
- Да, Яворе, като космонавт си.

В пчелина Явор работи заедно с младеж на неговата възраст и с подобна диагноза, който обаче е израснал в семейството си. Гечовски разказва, че разликата между двамата е голяма. "Много по лесно е да работим с младежа от семейна среда, който има основни знания, навици умения и е по-приспособим, доколкото с Явор трябваше да започнем от А, Б и трябваше да изграждаме основни умения, които са характерни за деца..."

Сдружението изработва и продава сувенири, подпечатани с марката "Закрилниици". Засега само в монтанско, но може би някой ден и из цялата страна. И меда, който са продали от четирите кошера, за които се грижел Явор, бил с етикет "Пчелен мед от сдружение "Закрилници".

Сдружението предоставя психологическо консултиране, медицинско лице, педагог, логопед, както и обучения, курсове, ателиета, развиване на социално предприемачество и други."Всичко това ни прави отговорни пред цялата общественост и най-вече пред децата ни, да дадем шанс на най-уязвимите да бъдат подкрепени и интегрирани в общността, чрез придобиване на социални умения за справяне в живота", коментира Гечовски, който се определя като "момче за всичко в организацията - и работник, и организатор на всички дейности, и консултант и ментор, и супервайзор, и всичко, което е в подкрепа на хората."

Според него е важно държавата да инвестира в социалните предприятия и в хората в затруднено положение. "Насърчаването на бизнеса за инвестиции в социални предприятия може да стане единствено чрез показване на способностите на хората със затруднения и използването на техния потенциал", казва той. По думите му Явор може много неща, стига да има кой да бъде до него. "И Явор, и всички младежи, с които работим, имат нужда от човешко отношение и добър диалог, да говорим на техния език спокойно, без да виждаме техните негативи, а да гледаме върху техните позитиви."

От "Закрилници" имат една мечта: да осигурят самостоятелен начин на живот на един от своите младежи и да го подкрепят. "Нашата мечта се превърна в наша цел и ще я постигнем, защото сме убедени, че всеки човек има право на самостоятелен живот", заявява Гечовски. Сдружението иска да открие подкрепа и да развие социална ферма, в която да работят хора в затруднено положение.

В края на всеки работен ден с младежите имат ритуал: всеки казва по 3 хубави неща, които е преживял за деня, след което всички пляскат с ръце.

На другия ден ми звъни телефонът. Милен Гечовски пита дали е удобно, извинява се и казва, че не могъл да го удържи, Явор много искал да говори с мен.

- Здравей, аз само искам да кажа за кашоните - сгънахме ги всичките! 360 бройки!
- Браво на вас, страхотни сте! Много работа сте свършили.
- Заминават за Америка, или... някъде в чужбина. Ако са намачкани кашоните, няма да ги приемат, нали?
- Предполагам, че няма да ги приемат.
- В началото малко ги мачкахме, но после се научихме и станаха много хубави. Сега заминават за Америка. Чакаме нова поръчка. Аз само това исках да кажа. Извинявай, ако ти досаждам.
- Не ми досаждаш, радвам се, че се обаждаш. Може да ми звъниш и друг път от телефона на господин Гечовски.
- Добре. Довиждане!
- Довиждане, Яворе!