Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
сеп
24



Къде сме 30 години след приемането на Конвенцията за правата на детето

Къде сме 30 години след приемането на Конвенцията за правата на детето

В края на ноември 2019 г. юридическата общност от България се срещна в София, за да отбележи 30-ата годишнина от приемането на Конвенцията правата на детето (Конвенцията) от Общото събрание на ООН, ратифицирана от Република България с решение на ВНС от 11.04.1991 г. (в сила от 3.07.1991 г.). Годишнината бе повод да се направи оценка доколко в България Конвенцията е разбрана, приета и прилагана в духа, вложен в нейните текстове от приелите я държави членки на ООН.


На конференцията с международно участие „Българското правосъдие за деца тридесет години след Конвенцията за правата на детето“, проведена на 28-29 ноември 2019 г. в София, участие взеха над 120 представители на различни юридически професии от страната и чужбина – магистрати, адвокати, академици, правозащитници – и организации на гражданското общество. Организатори на мащабния форум бяха Фондация „Български център за нестопанско право” (БЦНП), Национален институт на правосъдието (НИП), Висш адвокатски съвет (ВАдвС), Институт за държавата и правото при Българска академия на науките (ИДП-БАН). Събитието се осъществи с подкрепата на УНИЦЕФ България.




.
Събитието създаде пространство за обсъждане на начина на тълкуване и прилагане на Конвенцията в различни граждански, административни и наказателни производства и особено на ключовия ѝ принцип, че при всяко действие, което засяга детето, неговите „най-добри интереси“ са първостепенно съображение (чл. 3 от Конвенцията). Потърсихме отговори на редица въпроси, сред които: какво е разбирането на ангажираната общност на юристите в България по тези теми; кои са ключовите моменти от Конвенцията, които дават гаранции за правосъдие, съобразено с детето; кои са застъпниците за правата на детето в системата на правосъдието.


Конференцията се откри с приветствени думи от официалните гости: Евгени Стоянов, заместник-министър на правосъдието , доц. д-р Диана Ковачева, Омбудсман на Република България, Миглена Тачева, директор на НИП, адв. Ралица Негенцова, Председател на ВАдвС, проф. д-р Ирена Илиева, директор на ИДП-БАН и проф. Ан Скелтън, член на Комитета по правата на детето на ООН, с модератор Боряна Димитрова, Алфа Рисърч.




.
"Направихме голяма крачка в развитието на обучителните програми чрез иновативни форми за интегриране на интерактивни сесии в учебна и извънучебна среда, изслушване на деца, отчитане спецификата на децата, семейното право, сексуална експлоатация на деца, комуникационните умения, детска психология. [...] Съветът на Европа насърчава мултидисциплинарния подход – съдии, прокурори, съдебни служители, МВнР, МВР, полицаи, адвокати – да работят съвместно с непълнолетните и малолетни деца. Това изисква да се развиват и уменията за разпознаване на синдромите на насилие над деца и родителско отчуждение и да има систематичен подход в дейностите.", 
Миглена Тачева, Директор на Националния институт на правосъдието.


“Много се радвам, че сме тук не само за да отбележим годишнината от приемането на КПД, но и да отбележим проблемите в детското правосъдие. Адвокатурата е тази, която във всеки момент има непосредствено впечатление от детското правосъдие. Трябва да прилагаме и духа на закона. Родителите не отчитат, че в голям брой от моментите превръщат децата в разменна монета на своите интереси. Адвокатурата отделя много внимание на обучителната дейност. Центърът за обучения на адвокати организира много семинари за обсъждане на въпросите. И за взаимодействие с всички останали юристи. Ако не се обединим за разрешаването на проблемите, то няма как да защитим нито обществения интерес, нито на децата, нито който и да е друг.", адв. Ралица Негенцова, Председател Висшия адвокатски съвет.




.
Доц. д-р Диана Ковачева Омбудсман на България модерира сесия, в която  бяха представени  актуални примери от съдебната практика и законодателни инициативи в системата на правосъдието за деца. Говорители в панела бяха доц. д-р Диана Ковачева, Георги Спасов от Министерство на правосъдието, доц. д-р Велина Тодорова, ИДП-БАН и член на Комитета на ООН за правата на детето и адв. Наташа Добрева от САК.  


„За да бъде адаптирана съдебната система, тя трябва да взима предвид развитието на децата. […]  Тревожно е, че дискусията за реформата в правосъдната система е в застой. Необходимо е да се фокусираме върху проблемите, за да намерим решения. Не можем да прескочим темата за остарялото законодателство, според което за непълнолетните и малолетните действа двойствена система. Няма как да пропуснем коментара на КПД, че терминът за противообществени прояви противоречи на международните стандарти.“, доц. д-р Диана Ковачева, Омбудсман на Република България.



.


.

.
„Изпълнението на съдебния акт е водещо. При режима на личен контакт - ако интересите на детето не съвпадат с интересите на родителите – държавата трябва да даде приоритет на интересите на децата, които са на първо място, а не на родителите. Защото накрая децата страдат най-много от тези дела.“
, съдия Геновева Илиева, Районен съд – Варна.


Възстановителното правосъдие за деца като нов, по-щадящ подход, съобразен с международните стандарти и правата на детето, беше разгледано през три перспективи – правораздаване чрез прилагане на холистичен подход в съдебни дела за деца в конфликт със закона (говорител - съдия Владислава Цариградска, съдия в Районен съд – Луковит); нормотворчество и възможности за нова правна рамка за възстановително правосъдие за деца в България (говорител – Румен Ненков, съдия в Конституционния съд 2009-2018 г.) и практически аспекти и международни тенденции (говорител – Анемике Волтус, Заместник-председател на Европейски форум за възстановително правосъдие). Модератор на панела беше прокурор Даниела Машева, Висш съдебен съвет.


„Нереалистично е да очакваме която и да е от системите да открие разрешенията, докато нямаме цялостен подход от държавата как всеки от елементите да решава проблемите. Обществото като цяло не е достатъчно информирано. В по-малките общности като в Луковит се информираме – дори и общинските съветници дават съдействие. Непознаването довежда до фанатичните страхове.“, съдия Владислава Цариградска, Районен съд - Луковит. 


„Нима за обществото е полезно един млад човек да отиде в затвора и да излезе от него като един обучен рецидивист? Или е по-добре още, докато е млад, да го върнем към нормалния живот? Хората имат нужда от просвещение.“, съдия Румен Ненков.




.
Конференцията постави на дневен ред и много важните практически аспекти от работата на съда, адвокатурата и институциите за гарантиране на интересите на детето при родителски конфликти. Проф. Маша Антоколская от Свободния университет в Амстердам представи съвременното развитие в Нидерландия при решаването на конфликтите в семейството. За грижата и отговорността на съда за детето – жертва на домашно насилие, говориха Галя Вълкова, съдия в Софийски районен съд, и д-р Владимир Сотиров, психиатър. Адв. Мариета Димитрова постави акцент върху „висшия интерес на детето“, който следва да се гарантира на всички нива в случаи на конфликти между родители при упражняване на родителски права. Панелът се водеше под модераторството на адв. Валя Гигова, член на ВАдвС.


Въвличането на децата към конфликта на родителите е форма на насилие. Много важна е ролята на нас, адвокатите – ние сме тези, които водим процеса и които даваме съвет и препоръки на своите клиенти. Затова всички ние трябва да имаме за наш основен фокус – висшият интерес на детето. Ценността на адвокатурата е да има тази просветителска мисия.“, адв. Мариета Димитрова.




.


.



.
При закриване на конференцията д-р Джейн Муита, Представител на УНИЦЕФ за България, сподели: „Децата не са като възрастните – и това чух във вашите дебати. Трябва да има представител между детето и родителите, който да може да прави превода на това, което казва детето, на езика на възрастните [...] Когато говорите, споделяйте в личния си живот опита от съдебната зала или от адвокатските дела – ето така се стига до промяната. Тази просветителска работа е много важна.“.




Надя Шабани, директор на Български център за нестопанско право, закри форума с благодарствени послания към съорганизаторите и всички професионалисти, които темата като изключително значима и положиха усилия да се случи истински разговор, чието продължение предстои.




По време на конференцията бяха отправени и конкретни препоръки, които да помогнат за развитието на законодателството и практиката по прилагане на стандартите на Конвенцията в България. Партньорите в инициативата поеха ангажимента да ги представят на вниманието на отговорните институции.


Сборника с материали, който подготвихме специално за конференцията, и препоръките към институциите може да изтеглите от тук:

 

Публикувано от:

Български център за нестопанско право

 

 

Сходни публикации

21.09.2020
Гледайте премиерата на ”Ново начало - себе си в другия” -  филм за доброто по време на криза Гледайте премиерата на "Ново начало - себе си в другия" - филм за доброто по време на криза

"Ново начало - себе си в другия" e филм за доброто по време на криза. Лентата представя без коментар ...

18.09.2020
Новите лидери в гражданския сектор Новите лидери в гражданския сектор

Лидерите се превръщат в център на вниманието, промените се случват и се случват много бързо. Мислите на ...

17.09.2020
Над 40 номинации за наградите за Международния ден на правото да знам 2020! Над 40 номинации за наградите за Международния ден на правото да знам 2020!

Кои са най-активните граждани, използвали правото си на достъп до ...