Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
юни
02



Къде сме 30 години след приемането на Конвенцията за правата на детето

Къде сме 30 години след приемането на Конвенцията за правата на детето

В края на ноември 2019 г. юридическата общност от България се срещна в София, за да отбележи 30-ата годишнина от приемането на Конвенцията правата на детето (Конвенцията) от Общото събрание на ООН, ратифицирана от Република България с решение на ВНС от 11.04.1991 г. (в сила от 3.07.1991 г.). Годишнината бе повод да се направи оценка доколко в България Конвенцията е разбрана, приета и прилагана в духа, вложен в нейните текстове от приелите я държави членки на ООН.


На конференцията с международно участие „Българското правосъдие за деца тридесет години след Конвенцията за правата на детето“, проведена на 28-29 ноември 2019 г. в София, участие взеха над 120 представители на различни юридически професии от страната и чужбина – магистрати, адвокати, академици, правозащитници – и организации на гражданското общество. Организатори на мащабния форум бяха Фондация „Български център за нестопанско право” (БЦНП), Национален институт на правосъдието (НИП), Висш адвокатски съвет (ВАдвС), Институт за държавата и правото при Българска академия на науките (ИДП-БАН). Събитието се осъществи с подкрепата на УНИЦЕФ България.




.
Събитието създаде пространство за обсъждане на начина на тълкуване и прилагане на Конвенцията в различни граждански, административни и наказателни производства и особено на ключовия ѝ принцип, че при всяко действие, което засяга детето, неговите „най-добри интереси“ са първостепенно съображение (чл. 3 от Конвенцията). Потърсихме отговори на редица въпроси, сред които: какво е разбирането на ангажираната общност на юристите в България по тези теми; кои са ключовите моменти от Конвенцията, които дават гаранции за правосъдие, съобразено с детето; кои са застъпниците за правата на детето в системата на правосъдието.


Конференцията се откри с приветствени думи от официалните гости: Евгени Стоянов, заместник-министър на правосъдието , доц. д-р Диана Ковачева, Омбудсман на Република България, Миглена Тачева, директор на НИП, адв. Ралица Негенцова, Председател на ВАдвС, проф. д-р Ирена Илиева, директор на ИДП-БАН и проф. Ан Скелтън, член на Комитета по правата на детето на ООН, с модератор Боряна Димитрова, Алфа Рисърч.




.
"Направихме голяма крачка в развитието на обучителните програми чрез иновативни форми за интегриране на интерактивни сесии в учебна и извънучебна среда, изслушване на деца, отчитане спецификата на децата, семейното право, сексуална експлоатация на деца, комуникационните умения, детска психология. [...] Съветът на Европа насърчава мултидисциплинарния подход – съдии, прокурори, съдебни служители, МВнР, МВР, полицаи, адвокати – да работят съвместно с непълнолетните и малолетни деца. Това изисква да се развиват и уменията за разпознаване на синдромите на насилие над деца и родителско отчуждение и да има систематичен подход в дейностите.", 
Миглена Тачева, Директор на Националния институт на правосъдието.


“Много се радвам, че сме тук не само за да отбележим годишнината от приемането на КПД, но и да отбележим проблемите в детското правосъдие. Адвокатурата е тази, която във всеки момент има непосредствено впечатление от детското правосъдие. Трябва да прилагаме и духа на закона. Родителите не отчитат, че в голям брой от моментите превръщат децата в разменна монета на своите интереси. Адвокатурата отделя много внимание на обучителната дейност. Центърът за обучения на адвокати организира много семинари за обсъждане на въпросите. И за взаимодействие с всички останали юристи. Ако не се обединим за разрешаването на проблемите, то няма как да защитим нито обществения интерес, нито на децата, нито който и да е друг.", адв. Ралица Негенцова, Председател Висшия адвокатски съвет.




.
Доц. д-р Диана Ковачева Омбудсман на България модерира сесия, в която  бяха представени  актуални примери от съдебната практика и законодателни инициативи в системата на правосъдието за деца. Говорители в панела бяха доц. д-р Диана Ковачева, Георги Спасов от Министерство на правосъдието, доц. д-р Велина Тодорова, ИДП-БАН и член на Комитета на ООН за правата на детето и адв. Наташа Добрева от САК.  


„За да бъде адаптирана съдебната система, тя трябва да взима предвид развитието на децата. […]  Тревожно е, че дискусията за реформата в правосъдната система е в застой. Необходимо е да се фокусираме върху проблемите, за да намерим решения. Не можем да прескочим темата за остарялото законодателство, според което за непълнолетните и малолетните действа двойствена система. Няма как да пропуснем коментара на КПД, че терминът за противообществени прояви противоречи на международните стандарти.“, доц. д-р Диана Ковачева, Омбудсман на Република България.



.


.

.
„Изпълнението на съдебния акт е водещо. При режима на личен контакт - ако интересите на детето не съвпадат с интересите на родителите – държавата трябва да даде приоритет на интересите на децата, които са на първо място, а не на родителите. Защото накрая децата страдат най-много от тези дела.“
, съдия Геновева Илиева, Районен съд – Варна.


Възстановителното правосъдие за деца като нов, по-щадящ подход, съобразен с международните стандарти и правата на детето, беше разгледано през три перспективи – правораздаване чрез прилагане на холистичен подход в съдебни дела за деца в конфликт със закона (говорител - съдия Владислава Цариградска, съдия в Районен съд – Луковит); нормотворчество и възможности за нова правна рамка за възстановително правосъдие за деца в България (говорител – Румен Ненков, съдия в Конституционния съд 2009-2018 г.) и практически аспекти и международни тенденции (говорител – Анемике Волтус, Заместник-председател на Европейски форум за възстановително правосъдие). Модератор на панела беше прокурор Даниела Машева, Висш съдебен съвет.


„Нереалистично е да очакваме която и да е от системите да открие разрешенията, докато нямаме цялостен подход от държавата как всеки от елементите да решава проблемите. Обществото като цяло не е достатъчно информирано. В по-малките общности като в Луковит се информираме – дори и общинските съветници дават съдействие. Непознаването довежда до фанатичните страхове.“, съдия Владислава Цариградска, Районен съд - Луковит. 


„Нима за обществото е полезно един млад човек да отиде в затвора и да излезе от него като един обучен рецидивист? Или е по-добре още, докато е млад, да го върнем към нормалния живот? Хората имат нужда от просвещение.“, съдия Румен Ненков.




.
Конференцията постави на дневен ред и много важните практически аспекти от работата на съда, адвокатурата и институциите за гарантиране на интересите на детето при родителски конфликти. Проф. Маша Антоколская от Свободния университет в Амстердам представи съвременното развитие в Нидерландия при решаването на конфликтите в семейството. За грижата и отговорността на съда за детето – жертва на домашно насилие, говориха Галя Вълкова, съдия в Софийски районен съд, и д-р Владимир Сотиров, психиатър. Адв. Мариета Димитрова постави акцент върху „висшия интерес на детето“, който следва да се гарантира на всички нива в случаи на конфликти между родители при упражняване на родителски права. Панелът се водеше под модераторството на адв. Валя Гигова, член на ВАдвС.


Въвличането на децата към конфликта на родителите е форма на насилие. Много важна е ролята на нас, адвокатите – ние сме тези, които водим процеса и които даваме съвет и препоръки на своите клиенти. Затова всички ние трябва да имаме за наш основен фокус – висшият интерес на детето. Ценността на адвокатурата е да има тази просветителска мисия.“, адв. Мариета Димитрова.




.


.



.
При закриване на конференцията д-р Джейн Муита, Представител на УНИЦЕФ за България, сподели: „Децата не са като възрастните – и това чух във вашите дебати. Трябва да има представител между детето и родителите, който да може да прави превода на това, което казва детето, на езика на възрастните [...] Когато говорите, споделяйте в личния си живот опита от съдебната зала или от адвокатските дела – ето така се стига до промяната. Тази просветителска работа е много важна.“.




Надя Шабани, директор на Български център за нестопанско право, закри форума с благодарствени послания към съорганизаторите и всички професионалисти, които темата като изключително значима и положиха усилия да се случи истински разговор, чието продължение предстои.




По време на конференцията бяха отправени и конкретни препоръки, които да помогнат за развитието на законодателството и практиката по прилагане на стандартите на Конвенцията в България. Партньорите в инициативата поеха ангажимента да ги представят на вниманието на отговорните институции.


Сборника с материали, който подготвихме специално за конференцията, и препоръките към институциите може да изтеглите от тук:

 

Публикувано от:

Български център за нестопанско право

 

 

Сходни публикации

01.06.2020
Включете се в проучването на АЕЖ-България за свободата на медиите в страната Включете се в проучването на АЕЖ-България за свободата на медиите в страната

Какво е усещането за свобода сред българските журналисти, има ли нови форми на натиск в медиите и ...

01.06.2020
Покана за пресконференция: Доклад ”Състоянието на достъпа до информация в България 2019” Покана за пресконференция: Доклад "Състоянието на достъпа до информация в България 2019"

Фондация Програма Достъп до Информация Ви кани на 8 юни 2020 г., понеделник, от 11.00 часа на онлайн ...

27.05.2020
Нов проект на БХК проследява дали се осъществява реформата в българските затвори и арести Нов проект на БХК проследява дали се осъществява реформата в българските затвори и арести

Нов проект на Български хелзинкски комитет (БХК) проследява реформата в българските затвори и арести, ...