Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
юли
07



Оптимистично за Съвета за развитие на гражданското общество

Много хора са песимисти, че Съветът за развитие на гражданското общество ще изпълни целите, за които се създава – да събира важна информация за развитието на неправителствения сектор, да увеличава и усъвършенства механизмите за взаимодействие между държавата и гражданските организации, да дава становища по нормативни актове от значение за гражданските организации и др.


Песимистите се опасяват, че Съветът ще стане конформистко място, където послушни организации ще легитимират държавната власт, или пък ще се превърне в безсмислен орган, в който ще се чуват традиционните оплаквания на граждански организации, без това да предизвиква някакви действия. Задават се и въпроси като „За какво му е въобще на гражданското общество или на гражданските организации да имат Съвет с участие на държавата? Не пречи ли това на независимостта им?“ и т.н.


Всяка версия е възможна, но ние искаме да представим по-оптимистичен поглед върху бъдещето на Съвета. Основание за това ни дават примерите за успешно сътрудничество между държава и граждански организации в България:


  1. От 2010 г. до 2019 г. Общественият съвет към Фонда за лечение на деца в чужбина беше изключително успешен инструмент за граждански контрол в процеса на вземане на решение за една важна тема – достъпа на деца до животоспасяващо лечение в чужбина. Липсата му вече се усеща ясно от родителите на децата, които се нуждаят от лечение.


Представители на Обществения съвет към Фонда за лечение на деца по време на протест в подкрепа на Фонда.


2. Националната стратегия „Визия за деинституционализацията на децата в Република България“ беше изработена през 2009 г. заедно с граждански организации. Благодарение на нея се прие първият План, който обезпечи старта на най-голямата реформа за децата в домовете (не само в България, но и в Европа). 


3. В Народното събрание Общественият съвет към Комисията по взаимодействие с гражданските организации е трибуна за гласа на гражданите, когато се обсъждат различни закони, проектозакони и граждански инициативи (напр. промените в ЗЮЛНЦ от 2016г. и последващото им прилагане, проектозакона за доброволчеството и пр.).



Заседание на Обществения съвет, март 2016 г.


4. През 2018 г. седемдесет и четири граждански организации успяха да инициират промяна в Закона за мерките срещу изпирането на пари, за да не доведе той до необосновано ограничаване правото на сдружаване. Примерът показва, че когато има обединение на организациите и ясни искания, стъпващи на знанието, опита и нуждите на хората, институциите се включват в дебат и се ангажират с конкретни действия.


Ние вярваме, че Съветът за развитие на гражданското общество може да ни даде:

  • Възможност за диалог и намиране на решения в дългосрочен план, не за гарантиране на гражданските свободи (защото те са гарантирани от Конституцията и от законите в България), а за добра среда, в която създаването на гражданска организация с приятели и съмишленици е лесно; в която свободно могат да се набират средства за инициативи; в която партньорството с организации от всички сектори е естествен начин на работа.

        Обществен дебат между граждански организации и местната власт в Столична община.

  • Възможност да се противодейства с добри примери, открит диалог и последователни политики на нарастващата обществена агресивност към гражданските организации. Практиката показва, че там, където държавата подкрепя гражданските организации, решенията и политиките са в много по-голяма степен обсъдени с хората и разпознати от тях, което ги прави по-добри и по-устойчиви.
  • Възможност за ясна и последователна държавна политика относно развитието на гражданското общество и участието му при вземането на решения.

Ето и два примера от други държави:

  1. В Естония Стратегията за развитие на гражданските организации (Estonian Civil Society Development Concept, 1999 г.) е резултат от дълъг обществен дебат, а прилагането ѝ включва постоянен анализ какво трябва да се подобрява. Стратегията е и в основата на дейността на Естонската фондация за развитието на гражданското общество.
  2. В Хърватия институционализацията на сътрудничеството между НПО и държавата започва със създаването на Правителствена служба за връзки с НПО, а впоследствие е създаден Съвет за развитие на гражданското общество, който работи в сътрудничество с правителствената служба. През 2006 е приета първата Национална стратегия за създаване на благоприятна среда за развитие на гражданското общество (National Strategy for the Creation of an Enabling Environment for Civil Society Development), като в момента се изпълнява третият План за действие 2019 – 2023.

Съществуват и много документи на международни организации, които посочват ясно необходимостта от участие на държавата в подкрепата за развитието на гражданското общество, например:

Както казахме в началото, всяка версия за бъдещето на Съвета и развитието на гражданското общество в България е възможна. Ние вярваме в оптимистичната. Въпрос на избор и на потенциал!


Участвайте!


Регистрацията за участие в избора за членове на Съвета е до 12 март включително на онлайн платформата.



 

Публикувано от:

Български център за нестопанско право

 

 

Сходни публикации

06.07.2020
Брой 6 (198) на месечния информационен бюлетин на ПДИ Брой 6 (198) на месечния информационен бюлетин на ПДИ

Уважаеми колеги,   Програма Достъп до Информация публикува новия брой 6 (198) ...

01.07.2020
Страхува ли се властта от гражданите? Страхува ли се властта от гражданите?

След 10-годишна сага Съветът за развитие на гражданското общество най-сетне е избран, но КПКОНПИ блокира ...

30.06.2020
Информация от кои организации са се формирали гласовете за класираните за членове на СРГО организации Информация от кои организации са се формирали гласовете за класираните за членове на СРГО организации

В изпълнение на решение на Комисията за организирането и провеждането на процедурата за избор на членов ...