Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
юли
13



По няколко чифта крила за из път. От „Закрилници"

По няколко чифта крила за из път. От „Закрилници"

Да, така е: звучи като рекламно лого и то е защото с това, което разказваме, рекламираме – но не стока с търговска цел, а хора с човешки цели. Водени от тези цели те се грижат за други хора, които нямат възможност да го правят сами за себе си. Първите са обединени в Сдружение „Закрилници“, вторите – в  закриляните от „Закрилници“. Тоест групите са две, но процесите между тях са двупосочни. И са за една кауза.

Гечовски (Милен)* и Георги (Стефанов)* за каузата, процесите, крилата и кого обича съдбата


От един студен, облачен, дъждовен и неуютен ден ме спасява една малка, топла и уютна стая, където е офисът на „Закрилници“. Посреща ме мъж със слънчеви очила, кутия сладки и сладка усмивка, разтеглила се почти до рамките на очилата му – това е Георги. С него е и мъж с прошарена коса, няколкодневна брата и също с очила, но не слънчеви – това е Милен. А сме в офиса, защото от него именно започват всичките проекти и идеи. Сдружението се намира в Монтана, съществува от пет години и най-общо се занимава с подкрепа на уязвими групи, като в последните две години предоставя психологическо и логопедично консултиране, както и обучение на хора с интелектуални или физически затруднения. Развива и стопанска дейност, в която участват и подкрепяните младежи.

Един от първите много успешни проекти в тази насока е създаването на пчелин.


„Миналата година спечелихме финансиране по малък проект (на мобилен оператор – б. а.). Минахме тримесечно обучение и закупихме четири кошера, намерихме им място,  извадихме 45 килограма мед, продадохме го и с парите купихме още пет кошера, имаме общо девет в момента“, разказва Милен Гечовски. „Това е един от начините, чрез които изграждаме умения у хората от защитеното жилище – да ходят на работа и да свикват с работния процес. Не очакваме от тях да станат пчелари, тъй като пчеларството си е наука, но работят и са ангажирани. Имат си и ментор-наставник, специално за пчелите е Тони Тодоров – той си е сертифициран пчелар. Брандът на пчелния ни мед е „Закрилници“, тази година продължаваме с него.“



Докато пчелите почиват, младежите сгъват кашони. 

Тази ангажираност пък се случва с партньорството на компания за производство на акумулаторни батерии, която в края на миналата година финансира инициативата на сдружението „Да надбягаме различията“. Спортното събитие се провежда в монтанския парк „Монтанензиум“ и в него се включват стотина деца от различни целеви групи. Кашоните, чието сгъване в резултат на това партньорство е поверено на младежите, е за акумулаторните батерии на компанията и се случва в един от местните центрове за настаняване от семеен тип. От ноември до момента от там са излезли над 22 хиляди такива артикула. Работят почасово и получават заплати за свършената работа. Но ако подкрепяните хора са с дефицити, как харчат парите си? „Заедно пазаруваме: дрехи, бельо, който от каквото има нужда“, отговаря Милен. „С част от последното си възнаграждение искат да направят подобрения в стаята, в която живеят – там е техният дом и те могат да го направят по-хубав.“ А, и като стана дума за нужди: слънчевите очила, с които ме посрещна Георги, са точно от последната му заплата. Мечтал си за тях и е щастлив, че най-после ги има.

В защитеното жилище са четирима от младите мъже. Петият от групата е от семейна среда и посещава дневен център, но всички се сработили много добре и „станахме бригада „Закрилници““, допълва Георги. Георги е на 22 години, от Козлодуй. Идва в защитеното жилище през 2014-та година, след осем години преди това в бившия вече ДДМУИ (Дом за деца и младежи с умствена изостаналост – б. а.) в Берковица. Баща му починал, майка му е на лечение. „Тук имам всичко, имам всякакви удобства: пералня, съдомиялна, перилни препарати, храна. За използването им питам колегите там (социалните работници – б. а.). Благодарен съм, за пет години научих толкова неща!“

Сред първите неща, за които научава след идването си в Монтана, е цветофарът. Знае, че правилната дума е „светофар“, но „цветофар“ си е неговата. Страхотна логика впрочем, не ли? Той е организаторът на останалите четирима и неформален сътрудник на менторите-наставници, защото се справя най-добре. 

По време на работа, в бригадата спазват пет правила: 

  1. Не бързаме.
  2. Не говорим.
  3. Следим работата си.
  4. Помагаме си.
  5. На всеки 25 минути работа, почиваме 5 минути.

Лесни ли изглеждат? Ами ако дори и едно от тези правила? Ако не познавате часовника? Лесно ли ще е?

.....

Цялата статия можете да прочетете на https://prizni.bg



Снимка: личен архив




Автор: Рени Христова

Източник: https://prizni.bg, 05 март 2020

 

 

 

Редактор на новини - Ралица Николова - editor@ngobg.info

Сходни публикации

04.02.2020
Звукът на макс или как се гледа българско кино през сърцето Звукът на макс или как се гледа българско кино през сърцето

Те никога не са чували как Стефан Данаилов изрича „Ау, ти знаеш ли, че имаш страшни очи!“ в „Дами канят ...

27.01.2020
Фондация „Очи на четири лапи” търси приемни семейства за кучета-водачи Фондация „Очи на четири лапи" търси приемни семейства за кучета-водачи

Фондация „Очи на четири лапи" търси доброволци, които да станат приемни семейства за кучета-водачи. В ...

19.12.2019
Пресконференция за представяне на проект „Овластяване на хора с редки болести” Пресконференция за представяне на проект „Овластяване на хора с редки болести"

На 23 Декември от 11:00 часа, в пресцентъра на БТА, бул. „Цариградско шосе" 49, София ще се състои ...