Една годишнина, която заслужава поздравленията на цялото гражданско общество в Търговище, ще отмине без тържествени церемонии, а рождениците ще посрещнат празника си „на първата линия“. Този месец една от най-успешните и ефективни неправителствени организации – Клубът на НСО – чества 20-годишен юбилей. Повод да се поздравят имат хората от 24 НПО, които са членове на сдружението и вече две десетилетия подкрепят най-уязвимите групи в обществото.

Въпреки обявеното извънредно положение, клубът не е изоставил нито един от своите потребители, нуждаещи се от подкрепа. Затова изминалите 20 години са повод да проследим отново пътя на това доказано сдружение и да се опитаме да разберем защо едни неправителствени организации продължават да работят и да се ползват с доверие, а други изчезнаха като еднодневки?

И няма по-достоверен източник за изминатия път от изпълнителния директор на Клуба на НСО Невена Маджарова, жената, която е инициатор и учредител на авторитетната организация. 

Невена Маджарова

Началото

През април 2000 г. официално е регистриран Клубът на нестопанските организации в Търговище.Учредителите се броят на пръсти – няколко читалища и първите НПО в града.

Реално обаче клубът започва да действа три години по-рано, когато група ентусиасти се обединяват около идеята, че ще променят света. „Тръгнахме с толкова ентусиазъм и с толкова вяра, че ще постигнем това, за което сме се обединили – демокрацията. Нашето поколение не знаеше как работи тя, но вярвахме, че е нещо много по-добро, че ще ни помогне да направим сами живота си, а не да зависим от някой партиен секретар“, припомня си Невена Маджарова.

На моменти ентусиазмът дори оказвал лоша услуга на младата организация. В очакване на бързи промени, създателите на НПО-сектора в началото тръгнали „с рогата напред“, както образно се изразява ръководителката на клуба. „Критикувахме наред – местна власт, институции – и това продължи няколко години, през които се изживявахме повече като критикари на властта, отколкото като партньори“, спомня си първите години Невена Маджарова. Тя обаче признава положителната роля на дългогодишния кмет на Търговище д-р Красимир Мирев, който стъпка по стъпка проправил пътека към неправителствения сектор. „Ние също извървяхме своя път към местната власт и се срещнахме по средата, заедно успяхме да направим много по-добри неща", оценява Маджарова.

20 години по-късно тя си спомня и съветите на един бивш областен управител на Търговище - Бехчет Керим, спокоен и уравновесен човек. След една емоционална среща с НПО-организациите, които в продължение на час му представяли своите мнения, предложения и недоволства, той им казал: Момичета, нещата не могат да се случат изведнъж. Трябва да минат години, да се променят много хора!

„И наистина се оказа така. Ето вече 20 години съществува Клубът на нестопанските организации и все още не можем да кажем, че нещата се случват по начина, по който на нас ни се искаше“, коментира Невена Маджарова.

Какво се промени през годините

Организациите на НПО отчитат като един от големите си успехи закриването на домове за деца и извеждането им в семейна среда. Ръководителката на клуба и до днес си спомня как през 2004 г. няколко активисти посрещнали едно момче от дома за сираци във Велики Преслав. Младежът пораснал, трябвало да напусне дома, но нито имал къде да живее, нито къде да работи. Но си имал приятелка, за която искал да се ожени. Жените от Търговище ги посрещнали с една голяма трапеза, помогнали му с каквото успели. И когато след 5-6 години се заговори за деинституционализация на този сектор, неправителствените организации в Търговище били повече от мотивирани за промяната. „Вярвахме, че всичко ще се случи по най-добрия начин, че всички тези деца ще бъдат гледани добре. И макар и с малки грешки, можем да кажем, че домовете като този в Могилино бяха закрити именно благодарение на неправителствения сектор“, коментира Маджарова.

Среща-разговор с родители за здравословно хранене на децата в "Къща на семейство и общността"

За работещите в НПО това са значими победи, които хората са преживели със сърцата си. „Сега всичко това звучи като статистика, но ние го изживявахме с душите си и сърцата си“, казва ръководителката на клуба.

Тя е особено горда, че за 20 години учредителите са помогнали на десетки ентусиасти да направят свои неправителствени организации и да обединят хора с общи интереси. Родители на деца с увреждания, хора с екологични каузи, хора със зрителни увреждания – всички те са получили подкрепа от Клуба на НСО, за да създадат свои структури.

Ярките личности

Успехите през изминалите 20 години се дължат на много ентусиасти. Невена Маджарова обаче посочва едно име – на д-р Емилия Димитрова, която не можа да дочака 20-годишния юбилей на клуба, но без нея той нямаше да съществува. „Тя направи много повече от всички други в Търговище за неправителствения сектор“, категорична е Маджарова, която не може да скрие вълнението си, докато говори за д-р Димитрова. – „Лекар психиатър в търговищката болница, тя беше невероятен човек и с много верен усет за хората, които можеха да тръгнат и да реализират обществени каузи“, спомня си ръководителката на клуба. Именно д-р Димитрова била човекът, който я „открил" за неправителствения сектор. През 2000 г., когато Маджарова била читалищен секретар и изобщо не познавала дейността на НПО, д-р Димитрова я  мотивирала да се обучава и квалифицира.

С годините клубът се разраствал и привличал нови ентусиасти. Част от тях продължават да работят и сега: Бонка Петкова, Светлана Трифонова. Невена Маджарова не пропуска и името на Дора Василева, която за съжаление също си отива преди юбилея.

„На 20-годишнината ни можем да кажем със съжаление, че времената са доста трудни за неправителствения сектор. Не само защото няма достатъчно финансиране, а защото хората се обезвериха, умориха се, демотивираха се, защото нещата не се случват достатъчно бързо“, признава учредителката на Клуба. Но там са събрани хора оптимисти. Въпреки трудностите, те продължават своята дейност, макар и с по-малка активност в извънредното положение.

Първите проекти

„Първите проекти на неправителствения сектор бяха финансирани от фондации като „Отвореното общество“ и „Демократична мрежа“, които даваха средства за развитие на гражданското общество. В началото усилията към обучение на хората от НПО, тогава се създадоха и много неправителствени организации.  Впоследствие може би 70 % от НПО се пренасочиха към осигуряване на социални услуги, тъй като средствата от предприсъединителните фондове и по европейските програми бяха основно за социални дейности“, казва Маджарова.

Клубът на НСО също извършва много социални услуги, въпреки че няма държавно делегирани дейности. В последните 5-6 години оборотът на клуба е около 100-120 000 лв. годишно. Нито лев от тези пари обаче не е нито от държавата, нито от общината, подчертава Невена Маджарова и посочва, че всички средства са привлечени по различни програми и проекти. Клубът повече от 15 години работи заедно с фондация „Лале“, над 10 години си партнира с фондация „Хабитат“, реализира повече от 19 проекта с Тръста за социална алтернатива.

Среща с представители на читалища от региона

„Докато навремето се състезавахме пред донори, които не познавахме, сега организациите са по-скоро наши партньори, с които заедно стигаме до проблемите и решаването им“, казва Маджарова и се обръща със съвет към своите колеги от НПО сектора: „Когато финансиращите организации се уверят, че вие наистина работите за конкретни хора, те са склонни да работят с вас! За съжаление, по оперативните програми, които се управляват от различни министерства, не е така“, коментира Невена Маджарова и посочва в прав текст: „Там пробиха и се загнездиха различни консултантски фирми,  които си направиха НПО и през тях управляват всякакви проекти. Но това не са местни организации, те не познават хората. Те минават и заминават, а след тях остават хора, които не знаят към кого да се обърнат...“

Клубът на НСО е на първата линия не само в извънредното положение. Независимо че не работят по европроекти, активистите познават проблемите на местните уязвими общности, а и тях хората ги познават и ги питат за всичко.

Кои са уязвимите групи днес

Децата с увреждания, възрастните с увреждания и ромите са най-уязвимите групи днес, към които трябва да е насочена подкрепата на неправителствения сектор. Това е оценката на Невена Маджарова след 20 години опит в сектора.

„Децата с увреждания все още не са интегрирани в масовите училища, въпреки че още преди 10 години започнахме да говорим за тяхната интеграция. Вярно е, че с тях се работи по-трудно, понякога пречат на останалите, но хората са го измислили в другите държави, трябва да го измислим и ние“, казва Маджарова. И изтъква, че когато в едно семейство има дете с увреждания, то цялото семейство е уязвимо.

„Същото се отнася и за възрастните хора с увреждания. Колко човека с увреждане познаваме, които се наемат на работа?“, пита риторично ръководителката на клуба. И дава своя анализ на ситуацията: „Липсва ни разбирането, че увреждането не е недъг, не е нещо, което прави един човек непълноценен. Ние не умеем да стъпим на това, което хората имат, а се вторачваме в това, което нямат!“

През тази призма тя оценява и ромите. „Да, необразовани са, неквалифицирани са, не работят. Но те също са родители, които обичат децата си, те също се чувстват щастливи, ако тяхното дете е добре в училище, ако ходи изкъпано, добре облечено, с хубави обувки.“ По този повод Невена си спомня многодетна майка, с която работят от години. „Жената направо се насълзява, когато можем да помогнем на децата й. Оценяват това, което правим за тях“, казва Маджарова.

Занимания със специалист от клуба в детската градина на село. Вардун

И на 70 години Невена вдъхновява колегите си

И на 70 години Невена Маджарова вдъхновява колегите си със своята активност, всеотдайност и устременост. Дългогодишен организационен работник, повече от 30 години е работила като читалищен секретар и натрупала богат опит в срещи с хора, организиране на събития, провеждане на културни мероприятия. Най-дълго е била в читалището в село Вардун, място с много традиции и будно население. Там са и първите й съвместни дейности с ромската общност, които й дават кураж след това да продължи в неправителствения сектор. Читалището във Вардун е сред пионерите, които организират курсове за квалификация за ромските момчета и обучение за готвачи за момичетата, учат младите семейства да сеят лавандула и да отглеждат животни.

А когато учредява Клуба на нестопанските организации, Невена Маджарова е на 50 години.  И й предстоят най-интересните 20 години от живота й.

„И сега казвам на младите хора – момичета, момчета, щом аз, вече на 70 години, успявам да защитя проекти, без да зная чужди езици и да комуникирам с всякакви институции, значи всеки един може да го направи, въпрос е на мотивация и желание“, така се обръща към своите колеги Невена Маджарова.

И е убедена, че всеки може да намери своята ниша, своето място в гражданското общество, така че да бъде полезен и за другите, и за себе си включително. Тя никак не обича да изглежда като мъченица, която е тръгнала да решава проблемите на света. „Не, на мен толкова огромно удовлетворение ми носи работата, която работя, толкова хора срещнах, толкова приятели и съмишленици намерих, толкова много неща научих след 50-тата си година, че съм благодарна хиляди пъти на живота, че промени времето, в което живеехме и ми даде възможност да разгърна потенциала си“, казва Невена Маджарова.

А на 70 години Невена прави нови планове за работата на клуба. В момента организацията има спечелен проект по Фонд Актитвни граждани, по който ще бъде възстановен доброволческият център в Търговище – една успешна инициатива, работила повече от 10 години. За този период през центъра за работа с доброволци са преминали над 500 младежи от различни училища. И сега Невена обмисля заедно със своите експерти да подготви проект за деца с девиантно поведение, които да бъдат включени в доброволчески инициативи.

„Така че наесен, живот и здраве, започваме с пълни сили“, зарича се Невена. През последните години тя неведнъж се е чудила дали не е време да се оттегли, но все намира някакви причини да остане на предната линия. И продължава да бъде мотивиращ пример за колегите си, показвайки им как възрастта няма значение, когато човек има мотивация и упоритост. И все цитира думите на покойната вече майка Тереза – „Ако можеш да намалиш и с капка морето от страдания по целия свят, трябва да го направиш“.

Още информация за дейността на Клуба на НСО - Търговище можете да намерите на НПО Портала.

Снимки: Клуб на НСО Търговище

#регионалникореспонденти