Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
юли
15



Какво ще се случи, ако нямаме закон за социалните услуги

Какво ще се случи, ако нямаме закон за социалните услуги

„Ако този закон не се приеме, реформа в социалната сфера няма да има, нерешените проблеми ще останат и нищо няма да се подобри. Хората, които очакват по-качествена подкрепа, няма да я получат“, казва Събина Събева, директор фондация „Международна социална служба“ 


„Новият закон за социалните услуги извежда на преден план човека и неговия най-добър интерес – принцип, който в момента не присъства в социалната система на подпомагане“, коментира Миряна Сирийски, програмен директор на фондация „Светът на Мария“. „На системно ниво ще се гарантира  непрекъснатост, навременност и улесняване на достъпа до услугите, както и качество, основано на резултата за конкретния човек. Това ще се постигне чрез гъвкавост на услугите и нов начин на организация – с насоченост към конкретни хора с конкретни нужди“.


Но какво ще се случи, ако Законът за социалните услуги (ЗСУотново бъде отложен? Ще страда цялото общество – не само хората в неравностойно положение. Защото едно общество е толкова силно, колкото е най-слабата му прослойка, гласи една крилата мисъл.


Какви ще бъдат последствията за хората с увреждания, за хората в риск, за бедните, за социално изключените и за техните семейства, ако социалната система не се обнови:


Ще се запази остарялата концепция и подход

В новия закон се предлага ново разбиране и нова философия, насочени изцяло към човека и неговия достоен живот. Старата концепция регламентира физическата инфраструктура и разглежда социалните услуги на парче, свързано с конкретни места за настаняване и предоставяне на фиксирани услуги – център за това, център за онова. Това с новия закон се променя, услугите ще бъдат за подкрепа, а не центрове за дейности. Ако не се приеме законът, няма да се въведе цялостна политика за предотвратяване на най-тежките случаи и за спазване на основни права на хората, които водят до подобряване на качеството на живот.


„В новия закон социалните услуги се дефинират като дейности ( напр. психологическо консултиране, рехабилитация и др.), а не както досега, като места, където се извършва подкрепата (напр. Дневен център за деца с увреждания, Кризисен център). Дава се и възможност социална работа да се извършва не само в местата, където се предоставят социални услуги, а и в друга среда – например в болници, училища, центрове за деца в конфликт със закона и други“, уточнява Събина Събева


„Въвежда се понятието „качество на живот“ –  до този момент в социалното законодателство се говори само за социално включване, то остава като задължителен елемент, но в новата концепция услугите трябва да подпомагат цялостно подобряване на качеството на живот. Дефинира се какво означава това  и се въвеждат измерители дали има реална промяна а хората. Така хората ще получават по-целенасочена подкрепа и обществото ще може повече да изисква от социалните услуги“, коментира Миряна Сирийски.


Ще остане трудно създаването на услуги там, където има нужда

Като всяка централизирано финансирана система, и социалната ще остане тромава, защото няма да се приложат възможностите за планиране, публично-частно партньорство и децентрализация. Ролята на общините в новия законопроект нараства, като се предлага по-голяма гъвкавост за управление на финансиране на услугите според нуждите на общността. Общините ще могат да си сътрудничат и ще имат повече възможности за разкриване на нужните за хората услуги.  Сега услугите не са достатъчни и леснодостъпни – когато човек има нужда да ползва подкрепа за живота си, за консултация, това не може да се случи без направление. Новият закон ще осигури тази административна гъвкавост при предоставяне на услуги. Съществено ще се подобри планирането на услугите и би следвало повече хора да могат да ги ползват – Националната карта на услугите ще задължи общините и държавата да разкриват услуги там, където има нужда от тях. „Ситуацията е сходна с тази да се разреши на частните нотариуси да имат навсякъде практики, а не всички в една палата, лекарите да разкриват кабинети на различни места, а не само в поликлиниките“, казва Миряна Сирийски. „В момента независимо дали в даден регион има хора с психични болести, със затруднения, възрастни  – цели области са без услуги или има услуги, които не са съобразени с местните нужди. Семействата стават роби, за да обгрижват своите близки.“  И тук стигаме до необходимостта от национална карта на социалните услуги.


Националната карта на социалните услуги ще бъде под въпрос  

Няма да се създаде национална карта, която да подобри планирането на услугите, да анализира потребностите, за да се оформи  пълна мрежа от социални услуги в цялата страна в дългосрочен план.  „Когато има констатирани потребности, те не могат да се отричат. Това е инструмент, който задължава общините да работят в интерес на обществото“, казва г-жа Сирийски.


В новия закон се въвежда възможност за междуобщинско сътрудничество – общини може да осигуряват услуги  в партньорство. Регламентира се сключване на споразумения между общини, които ще позволяват една община да предоставя услуги за жителите на друга община. Втората възможност е за споразумение между общините за предоставяне на услуги на областно ниво. И всичко това се прави с идеята всеки лесно да може да достигне до качествена и подходяща услуга – дори и в най-малките населени места.


Няма да можеш да си избереш услуга

Много важен момент е, че ЗСУ дава възможност човек  да си избере услуга –  в момента е длъжен да ползва услуга там, където АСП му е написала в направлението. „В момента администрацията фиксира в документ  къде да отидеш. Сега всеки човек, всяко семейство, ще има право на избор на доставчик, така, както си избираш например училище, лекар.  Това ще доведе до развитие на услугите и повишаване на качеството им – естествената конкуренция ще принуждава доставчиците да се представят по-добре – в момента  има едно усреднено ниво, от което никой не печели“, казва Миряна Сирийски.


Семейството и близките няма да получат подкрепа

В момента подкрепата е фиксирано насочена само към нуждаещия се, а има много случаи, в които се налага да се прилага по-широкото разбиране, че от подкрепа се нуждаят и всички членове на семейството, близките, защото не само един човек има проблем, проблем имат всички хора, които живеят с него. В Закона за социалните услуги най-сетне това заляга като задължение на социалните услуги и следва всичко да се преосмисли в тази посока.


Ако Законът не влезе в сила, хората, които полагат грижа за зависими лица, няма да получат възможност за заместваща грижа, която да им осигури временна почивка, отдих, свободно време. Членове на семейството, които полагат неформална грижа за деца и пълнолетни членове на семейството си, няма да получат подкрепа под формата на обучение за специфичните грижи в домашна обстановка.


Ще продължи практиката да не се отчитат спецификите на хората  

В новия закон се дефинират нови социални услуги, които досега не са били дефинирани – това са дейности, които много ясно и точно определят  каква подкрепа предоставят. Въвежда се изрично на ниво закон изискването услугата да не отчита само възраст, а да отчита спецификите на хората, с които се работи. Така се оформят групи, в които могат да се отчитат индивидуалните нужди на хората, потърсили подкрепа – и те се чувстват добре.


Друг момент е, че ЗСУ дава право на организациите, които предоставят социалната подкрепа и които реално са най-близо до хората и най-добре ги познават, сами да взимат решения за организацията на услугите и тяхното профилиране в зависимост от възрастта и специфичните потребности на нуждаещите се. Така те могат да развиват допълнително собствени програми за качество.


Ще продължат административните спънки и прехвърлянето от гише на гише

Въвеждането на изискване за интегриран подход и междусекторно предоставяне на услуги  е фундаментален принцип в новия закон. Хората няма да бъдат прехвърляни на различни места. Въвежда се задължението за предоставяне на съвместна подкрепа – доставчиците трябва да направят усилието да включат всички елементи и да организират една интегрирана услуга без препращане. „Това прехвърляне от гише на гише, от място на място, ще бъде санкционирано – сега клиентът зависи от добрата воля на служителите, защото няма подобно задължение. По този начин човекът, а не удобството на администрацията,  е поставен в центъра“, казва Миряна Сирийски.


Без новия ЗСУ няма за бъде облекчен достъпът до социалните услуги – една от основните цели на законопроекта. В момента бюрокрацията затруднява много от нуждаещите се и за ползване на всички услуги е необходимо административно одобрение. 


Няма да се осъществи идеята за т.нар. общодостъпни социални услуги, които са с характер на консултиране, информиране и обучение и които ще се предоставят на  всички лица, а не само на уязвими, при това на практика без да бъдат посочвани като „хора в риск“. Такива са например консултиране на родители по въпроси за ранно детско развитие, за отглеждане на деца, за ранна интервенция на увреждания и др. „Според новия закон, вече няма да е необходимо дирекция „Социално подпомагане“ или общината да прави предварителна оценка на потребностите, например на детето и семейството, и да издава направление за ползването на общодостъпните услуги“, уточнява Събина Събева.


Друг момент е, че с липсата на Закона за социалните услуги няма да се разшири кръгът на социалните услуги, финансирани от държавата, които да се предоставят без заплащане на такса. В момента за пълнолетни лица услугите са безплатни само за тези, които са без доходи.


Контролът ще остане слаб

Законопроектът предвижда да бъде създадена нова агенция, която ще следи за качеството и ефективността на социалните услуги. Тази агенция ще поеме и лицензирането на доставчиците на социални услуги. В момента на лицензионен режим подлежат доставчиците на услуги за деца, а доставчиците на услуги за пълнолетни лица се регистрират в Агенцията по социално подпомагане.


Въвеждането на Агенция по мониторинг на социалните услуги на национално ниво е важна промяна, защото ще даде възможност ежегодно да се анализира състоянието и ефективността им. Агенцията ще разработва и критерии за анализ на добри практики и ще предлага утвърждаването им на национално ниво. Това ще допринесе за разпространението на български добри практики, които повече от 10-15 години се развиват в страната, а не само на такива, привнесени отвън“, казва Събина Събева


„Всичко трябва да е ориентирано към измерване на резултата и това  изрично се регламентира в закона. Не просто да се отчита дейност, а как тази дейност е подобрила живота. Това е фундаментална промяна, която ще позволи хората да получават това, от което имат нужда. Злоупотребите ще бъдат хващани и санкционирани. Сега всичко се отчита през правене, а не през резултати. В новия ЗСУ се повишават съществено изискванията и то не в интерес на доставчиците и работещите, а в интерес на обществото и хората“, коментира Миряна Сирийски.


Няма да има ясни професионална стандарти

Ако Законът не влезе в сила, няма да бъдат въведени ясни стандарти за професионална компетентност на хората, които работят в социалните услуги. В закона за първи път се регламентира правото им да получават въвеждащо и надграждащо обучение. Въвежда се и задължително наставничество на служител с по-малък опит.


Друга пропусната възможност ще бъде регламентирането на заплащането на труда на служителите в социални услуги. Важен аспект на закона е фокусът му върху всички професионалисти, работещи както в социалните услуги, така и в дирекции „Социално подпомагане“ и общините. Законът въвежда изискване за техния брой, квалификация и заплащане, за участие в обучения и супервизия, както и определяне на стандарт за работно натоварване. Това е изключително важно, за да може хората, чиято професия е да помагат, да могат да го правят по най-качествения възможен начин – да бъдат достатъчно подготвени, достатъчно мотивирани и квалифицирани и да работят с брой случаи, които позволяват реална помощ – а не както е сега, с над 80 случая едновременно.


„Ефективността на социалните услуги в най-голяма степен зависи от професионалната квалификация на хората, които работят. За нас е голям проблем да ги задържим в социалната сфера и затова поставянето на акцент върху професионалистите в една цяла глава в проектозакона е изключително важно“, казва Събина Събева.


Хората  с увреждания ще останат с труден достъп до пазара на труда

В новия закон най-накрая се въвежда подкрепа за развиване на трудови умения – сега тези мерки са мерки за заетост, а не са насочени към подпомагане на хората да развиват трудови умения и навици – процес, за който се изисква време. Това ще помогне на хиляди хора в цялата страна да стигнат до пазара на труда и да се развиват пълноценно.


Няма да се закрият домовете на ужасите

Не на последно място – в новия закон се въвежда забрана за функциониране на специализирани институции за хора с уреждания – тази недостойна грижа, срам за обществото, която трябва да бъде преодоляна.


Снимка: pixabay.com




 

Публикувано от:

Национална мрежа за децата

 

 

Сходни публикации

15.07.2020
Прием за участие в Обучение по бежанско и миграционно право, Фондация за достъп до права - ФАР Прием за участие в Обучение по бежанско и миграционно право, Фондация за достъп до права - ФАР

Фондация за достъп до права – ФАР обявява прием на кандидатури за участие в Обучение по бежанско и ...

15.07.2020
Конституционният съд отмени три текста от Закона за социалните услуги Конституционният съд отмени три текста от Закона за социалните услуги

Конституционният съд (КС) единодушно обяви за противоконституционни част от разпоредбите от Закона за ...

13.07.2020
Включете се в анкетата на TechSoup, за да разберем какви са вашите технологични нужди! Включете се в анкетата на TechSoup, за да разберем какви са вашите технологични нужди!

Здравейте, Безпрецедентните и многобройни предизвикателства, които 2020 година ни поднесе, ...