Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
авг
13



Илияна Николова, Работилница за граждански инициативи: Стратегическото дарителство предполага дългосрочна визия за промяна

Илияна Николова, Работилница за граждански инициативи: Стратегическото дарителство предполага дългосрочна визия за промяна

Фондация „Работилница за граждански инициативи” (ФРГИ) е сред първите организации, положили усилия за развитието на гражданския сектор в България, чрез финансова подкрепа и изграждане на капацитета му. Илияна Николова, директор на ФРГИ, дори се шегува, че е в неправителствения сектор от миналия век. И добавя – „След кризата през 1997 г., когато искахме да работим за местно развитие, но се наложи да предоставяме хуманитарна помощ, не си представях, че ситуацията може да се повтори”. Сега, според нея,  реалността тук напомня на края на 90-те г. – „със спешните социални нужди, които излизат на повърхността”.

Затова Работилницата (както хората в НПО сектора наричат фондацията накратко) създава и управлява програма „Ирис” – за подкрепа на граждански организации, читалища и инициативни групи в помощ на засегнати от COVID-19 уязвими деца и техните семейства. Програмата е по инициатива на Български дарителски форум, Национална мрежа за децата и ФРГИ, а основен дарител е Фонд „Мечтата на Таня”.


Защо сега стартирахте програма „Ирис” и на какви нужди отговори тя?

Епидемията постави сериозни предизвикателства пред целия свят. Първоначално в областта на здравеопазването, но след острата фаза на кризата, започнаха и големите предизвикателства пред икономиката. За съжаление в момента навлизаме в нова спирала на здравната криза и не знаем кога и как тя ще бъде овладяна.  В една бедна страна като България това засяга голяма част от населението – децата и семействата. Да не забравяме, и преди кризата статистиката сочеше, че над 30% от децата в България живеят в бедност, а всяко второ дете има само един чифт обувки. На фона на сериозната икономическа криза, увеличен брой безработни, хора в неплатен отпуск, които гледат децата си, собственици на малък бизнес, застрашен от кризата, децата и семейства стават много уязвими.

Ние проучвахме внимателно ситуацията в страната. През наши партньори по места стана ясно, че кризата удря не само маргинализирани етнически групи, но и много български семейства, които не могат  да се грижат за децата си.  В този смисъл – „Ирис” е създадена в точния момент! Надяваме се чрез нея да предотвратим възможни раздели на семействата и институционализацията на  децата им.


Кое е специфичното на този фонд?

Че сме бързи в решенията си и даваме възможност на граждански организации да кандидатстват с точна идея, когато преценят нуждите на изпадналите в беда деца и семейства. Опитваме се да спазваме 10 дневния срок за отговор ще бъде ли финансирано дадено предложение. Мисля, че сме единствените, които финансират граждански групи, с условието, че трябва да имат за посредник НПО. Не изискваме собствен принос, включително –  доброволен труд  и даваме възможност организациите да кандидатстват за разходи, свързани с безопасността на екипите, които реализират проекта (маски, дезинфектанти и т.н). Изискваме да имат политика за закрила на децата, ако нямат  – им предоставяме консултация за създаването на такава.


Как COVID – 19 промени картата на дарителството в България и как Вие виждате бъдещето на дарителството след кризата?
 

Както се шегувам, в гражданския сектор съм от миналия век. Започнах да работя с хора, които имат желание да развиват инициативи на местни общности през 1997 г., в разгара на голяма криза – и финансова, и социална. Затова вместо да работим за местно развитие, ни се наложи да предоставяме хуманитарна помощ на засегнатите семейства. Бъдещето ми се струваше по-лесно и предвидимо, вярвах, че дарителството ще бъде насочено към социално развитие и устойчивост. А сега отново предоставяме вид хуманитарна подкрепа чрез „Ирис”.

Но приемам, че е това е нужно в този момент и дарителите проявяват адекватни и гъвкави действия в условия на криза. Частният сектор, в това число компаниите и гражданските организации, хората, реагираха своевременно – бяха много солидарни, имаше истински подем на дарителството. Опитваха се да решат важни здравни проблеми – набавяне на апаратура, лекарства, предпазни средства за хората на първа линия.

Това обаче изтощи ресурса, който имаха. Да не пропускаме и икономическата ситуация – предстоят сериозни икономически затруднения. Би ми се искало да съм оптимист, но се опитвам да чета различни знаци в пространството и реалистичната оценка е, че първоначалната еуфория ще премине в естествен спад на дарителските обеми. Според годишните анализи на БДФ последните години наблюдавахме плавен спад в дарените средства, сега има категоричен бум. Но следващите години, да не кажа следващото десетилетие, се надявам да не е с дълготрайно понижени обеми.


Какви са страховете Ви, свързани с дарителството след кризата? Или – в периода на криза, ако още не можем да дефинираме края на сегашната?

Сред основните ми страхове е политическите партии да не използват кризата за свои цели. Да правят опити да ограничават дарителските усилия за подкрепа на определени общности и каузи. Или опити да забранят възможността международни дарители да подкрепят каузи и организации в страната. Такъв пример е внесеният вчера (01.06.2020) от ПГ Обединени патриоти Законопроект за изменения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Под фалшивия предлог „в защита на национална сигурност” той предвижда практически рестрикции и затруднява работата на организации, получатели на международна подкрепа. А нека не забравяме, че в разгара на най-голямата и остра настояща криза, именно частни и международни дарители оказаха най-голяма помощ на нуждаещите се и застрашените.


А как виждате перспективите пред дарителите и дарителството?

Надявам се, финансиращите организации, които подкрепят различни фондове, да успеят да запазят нивата си на подкрепа и да формулират приоритети, свързани с развитие.

Вярвам, че компаниите ще имат по-ясен фокус по отношение на дарителските си политики и механизми и ще отличават корпоративното дарителство от това на техните служители.

Гражданските организации ще трябва да се научат да показват възвръщаемостта на инвестицията в тях. Формализмът като подход на отчитане ще мине неминуемо на заден план. Организациите, ако искат да имат частни дарители, ще трябва да станат по-отговорни към отчитането си, да разказват по-ясно и навременно какво постигат с дарените средства.

И гражданските организации и компаниите ще трябва да преосмислят етичната си политика, да показват по-етично каузите, които са подкрепили. Ако искаме да имаме дарители за кауза, свързана с превенция на домашното насилие, не е задължително да покажем бита жена. Трябва повече да щадим човешкото достойнство. Да не експлоатираме персонални истории е въпрос на зрялост и отговорност на обществото, на дарителите, на медиите. Ако сугестираме дарителите през емоционални и лични истории, ще си останем на ниво дарения за хуманитарни цели. Особено когато става въпрос за стратегическо дарителство трябва да имаме реалистичен поглед, отвъд емоцията, какъв ефект искаме да постигнем. Трябва да имаме визия за промяната.

Надявам се дарителите да подхождат не само емоционално, но и с мисъл за бъдещето. Това включва и търсене на „възвръщаемостта на инвестицията” през измерване на ефекта от подкрепата при  решаване на даден проблем. И разширяване на полето на дарителство извън традиционните сфери – „образование” и „подкрепа за деца”, към теми, свързани с изграждане на демократични ценности и човешките права.

Не на последно място – дарителите трябва да осъзнават значимостта, но и ограничеността на ресурсите си, които са малки, в сравнение с държавните. И да ги насочват по-най-правилния и смислен начин – не за „запушване” на дупки, оставени от държавата в недофинансирани сектори, а за развитие и надграждане, което да носи промяна.


Над 40 млн. лв. са дарени в България от средата на март досега, показва анализът на Български дарителски форум. Това е ясен знак, че всички ние сме склонни да търсим нови решения на проблемите, с повече въображение, смелост, щедрост и емпатия.
Сигурни сме, че в бъдещето след COVID-19 потребността от дарителска подкрепа ще е още по-осезаема.
Затова си заслужава да чуваме гласа на дарителите от първо лице.
В поредица интервюта Български дарителски форум представя аргументите им за изборите, които правят – сега и в несигурното „след това”.   
                                                                                                                                                            

 

Публикувано от:

Български дарителски форум

 

 

Сходни публикации

30.07.2020
Бочко в подкрепа на превенцията на изоставяне на деца Бочко в подкрепа на превенцията на изоставяне на деца

Специално издание влажни кърпички Бочко в подкрепа на семействата в нужда, с които работи фондация „За ...

29.07.2020
БЧК с хуманитарна акция в Хасковска област БЧК с хуманитарна акция в Хасковска област

По призива на министъра на здравеопазването проф. д-р Костадин Ангелов и на областния управител на ...

27.07.2020
„Приятели на четири крака” търсят подкрепа за 40 обитатели „Приятели на четири крака" търсят подкрепа за 40 обитатели

2500 лева на месец е средната издръжка на обитателите в първата ферма приют в България „Приятели ...