Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
фев
27



Стойко Петков, фондация "Благотворител": Дарителството като дългосрочна мисия

Стойко Петков, фондация "Благотворител": Дарителството като дългосрочна мисия

Стойко Петков е основен акционер и управляващ директор на „Енко Вендинг“ ООД (компания, познатата с кафе Baristo) и създател на фондация „Благотворител“. Организацията вече 16 години реализира образователни проекти, които създават у децата и младежите усещане за значимост, за смисъл, за общност и за възможности. Фондацията подкрепя деца и младежи в неравностойно положение със стипендии или еднократни помощи за тяхната интеграция и бъдеща социална реализация.

За преодоляване на последиците от COVID Стойко Петков реагира и с дарение във Фонд „Обединени срещу COVID-19”. С годините и опита си на дарител обаче е убеден, че устойчивост в дарителството се изгражда не толкова чрез множество разнопосочни, емоционални дарителски жестове, а с дълготрайни и осмислени инвестиции в една посока и кауза, които могат да променят съдби и реалности.


Как кризата промени вашите дарителски нагласи и емоции?

Кризата категорично измести фокуса от дарителство с по-дълъг хоризонт към належащите, неотложни нужди. Провокира ни към размисъл и действие как да съхраним и преобразуваме проектите, по които работим, как да  реагираме на новите реалности и да продължим по възможно най-добрия начин дейността си. Факт е, че ситуацията е противоречива и сложна, но от друга гледна точка, категоричен съм – краткосрочните мерки в дарителството наистина трябва да са краткосрочни. Месец след първоначалната еуфория и солидарност, започнах да губя смисъл и да не съм много щастлив, когато чета и слушам за многобройните дарителски жестове. Те разбира се са важни, но за мен дарителството е дългосрочна мисия. Означава не просто даване при нужда, а възможност да видиш и създадеш устойчиви модели, които променят съдби за дълъг период от време. Държа да се правят неща, върху които се надгражда във времето, а не да привличаме краткосрочно внимание.


Тоест – емоционалните и спонтанни жестове, които помагат за краткосрочни нужни, лишават средата от устойчивост? Особено ако тази тенденция се задълбочи?

Когато има събития и кризи от подобен мащаб и изникват спешни нужди, а страха за оцеляване завладява голяма група хора, е важно да се реагира с дарителски жестове. В този смисъл изключително ценя инициативата на БДФ и партньорите му за реакция на спешните нужди, породени от COVID и създаването на общ дарителски фонд. Възприех я като отклик и възможност общността да се обедини, да забрави противоречията, политическата и ценностна принадлежност. За мен беше важно да създадем общо ядро, да подкрепим медиците в битката с вируса, както и най-пострадалите групи от епидемията и да покажем солидарност. Това е силно послание и съм щастлив, че успях да бъда част от тази инициатива.

След около 6 седмици обаче щастието и ентусиазмът ми рязко намаляха, защото идваше непрестанно информация, че дарители „гасят пожарите” на непосредствените нужди. Започна да ми липсва по-дългосрочната визия в създаването и генерирането на устойчивост в дарителските проекти.


Фондация „Благотворител”, на която Вие сте основател, е именно такъв успешен опит за  дългосрочна инвестиция в определена кауза.

Да, беше в отговор на това, че не харесах практиката да правя еднократни дарения за различни каузи. Създаването й беше решение на дилемата как да премина от отклик на различни потребности към устойчиво във времето дарителство, което има нужния хоризонт, за да набележи важни теми и проблеми, които да адресира. Да планира и изпълнява проекти, които дългосрочно и чрез натрупвания създават тенденции и увличат хора, дават примери за успешни практики на институции и дори променят човешки съдби.


Последният проект на фондацията – конкурсът „Млад Благотворител” въвлича младите хора в каузи, които ги вълнуват, по креативен и смислен начин. Какво ви дава той, с какво ви зарежда и защо го развивате вече 4 години?

Това е един от проектите, който наистина специално ме радва – става въпрос за млади хора в училищна възраст, които имат възможност да реализират кауза, полезна за мястото, където живеят. Те са във възраст, в която все още добре функционират между идеалите и реалността. Това е едновременно вдъхновяващо и почва за посяване на семената на доброто и грижата за средата, за околните. Дава им ясно знание, че когато се погрижиш не само за себе си, но и за другите, това сътворява и твоето благоденствие.

Децата живеят още с идеализма, че могат да сбъдват нещата, които ги вълнуват. И дори да не знаят как точно – ако имат добри намерения и интелигентно извървян път, с малко помощ – се случват добри неща.  Това е чудесен урок и 4 години виждаме прекрасни резултати – осмисляме времето на учениците, утвърждаваме вярата им в доброто, учим ги как да планират време и ресурс, да видят как се кандидатства на практика и се печели конкурс. Виждат и как е съвсем възможно добрите им идеи да се реализират.


Как виждате бъдещите посоки на развитие на фондацията – с оглед на кризата, но и не само?

Сегашното икономическо предизвикателство е сериозно и засяга изключително широк кръг хора. Ще има недостиг на средства за определени каузи, вероятно е да намалее и спонтанния отклик към каузи, които събират дори пари за лечение, защото дарителският ресурс след остър пик намалява. Все пак смятам, че хората, които се занимават с устойчиво дарителство, ще продължат да го правят. Кризата ни показа без какво можем да живеем, да бъдем малко по-смирени, да намалим вихъра, а това, оптимистично казано, ни оставя и повече средства, с които разполагаме, за да ги инвестираме в добри каузи. Често, и най-малката сума, отделена от бюджета ни за благотворителност е от значение за дадена кауза.

Сега за мен е още по-важно да върнем фокуса на фондацията към дългосрочните ни проекти. Можем да променим някои средства, начини, да адаптираме аспекти от тях. Но фокусът и основните ни приоритети остават.  Искаме да продължим да помагаме и подкрепяме мотивирани млади хора, които с малко помощ след това сами ще могат да се погрижат за себе си.


Над 40 млн. лв. са дарени в България от средата на март досега, показва анализът на Български дарителски форум. Това е ясен знак, че всички ние сме склонни да търсим нови решения на проблемите, с повече въображение, смелост, щедрост и емпатия.
Сигурни сме, че в бъдещето след COVID-19 потребността от дарителска подкрепа ще е още по-осезаема.
Затова си заслужава да чуваме гласа на дарителите от първо лице.
В поредица интервюта Български дарителски форум представя аргументите им за изборите, които правят – сега и в несигурното „след това”.  



 

Публикувано от:

Български дарителски форум

 

 

Сходни публикации

26.02.2021
Лусофт България ЕООД с дарение от компютри Лусофт България ЕООД с дарение от компютри

Надежда и домове за децата – клон България осъществява своята дейност в унисон с Конвенцията на ООН за ...

19.02.2021
24 компании получиха Годишен знак за дарителство от работното място за усилията си през 2020 г. 24 компании получиха Годишен знак за дарителство от работното място за усилията си през 2020 г.

На 16 февруари 2021, за шеста поредна година фондация BCause отличи българските компании, които ...

15.02.2021
Поредно дарение от Лидл България Поредно дарение от Лидл България

„Нашето утре зависи от отговорността ни днес“– това изречение сякаш обобщава защо с Лидл България си ...