“Много ни биеше... не мен, де, мен никой не може да ме пипа, защото имам мускули и съм силен. Само мама и сестрите ми биеше. Аз ги пазех.”

Това са думи на деветгодишно момче, свидетел на насилие вкъщи. То и семейството му са преживели болка, която никой не трябва да изпитва. Те, също както много други семейства в България, се сблъскват с проблем, за който обществото не говори достатъчно. Институт по социални дейности и практики (ИСДП) и фондация “Асоциация Анимус” провеждат кампания “Зовът на децата зад затворените врати”, за да насочат вниманието на родителите и обществото към децата жертви и свидетели на насилие. Информационната кампания се осъществява в социалните мрежи, като се използват точни цитати на деца, с които “Асоциация Анимус” и ИСДП работят и подкрепят.

Думите се използват в кампанията със съгласието на децата и родителите им. Кампанията е част от проект BODROZI, който се осъществява от двете организации, включва и други дейности и обединява подкрепата на Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието, Агенцията за социално подпомагане, УНИЦЕФ, както и общините Шумен и Монтана. Целта е да се подобри съвместната работа с деца жертви и свидетели на насилие. “Това, което кампанията“Зовът на децата зад затворените врати” се опитва да направи, е да накара родителите да погледнат през очите на децата, да чуят и да усетят какво им причинява насилието“ - казват от ИСДП.

По данни на СЗО около 1 млрд. деца по света стават жертви на различни форми на насилие. В България няма единни данни за случаите на насилие над деца – те се събират от различни институции по различни методики. По данни от прокуратурата през 2018 г. 2379 непълнолетни и 1941 малолетни деца са пострадали от насилие (по информация на УНИЦЕФ България).

Много хора не си дават сметка по какъв начин се отразява насилието върху децата. “Дори да не е жертва, а само свидетел на насилие в семейството, детето е в непосилен за възрастта вътрешен конфликт, защото обича и се идентифицира и с двамата родители. Всички прочели думите на децата от кампанията могат сами да видят колко болка, гняв, но и обич и вина има в тях”, коментират експерти на Института.

Отраженията върху психиката и здравето на децата

Според данни на УНИЦЕФ, представени на Регионална конференция „Интелигентни инвестиции в стратегии и партньорства за предотвратяване и справяне с насилието над деца“през 2019 г., ако едно дете е било изложено на повече от 4 неблагоприятни преживявания в детството си, то за него нарастват рисковете от сърдечни заболявания, от употреба на алкохол по рисков начин, по-вероятно е да има нежелана бременност в тийнейджърските си години, да пропуши, да извърши престъпление и да попадне в затвора, да направи опит за самоубийство. 

Експерти от Института по социални дейности и практики разказват за начина, по който представата на тези деца за света се променя. “Насилието разрушава връзката между родителите и децата... В резултат много силно се повлияват отношенията и с другите хора. Детето започва да изпитва базисно недоверие към света, защото домът, който трябва да е неговото най-сигурно и защитено място, бидейки арена на насилието, е бил плашещо за него място. Детето започва да възприема целият свят и всички хора за базисно зли – не можеш да им имаш доверие, не е редно да изграждаш връзки с тях, защото те рано или късно ще те наранят.” Здравето на децата, пострадали от насилие у дома, също търпи поражения. Стресът, който децата преживяват, намалява функциите на имунната им система и те боледуват по-често от останалите.

Чрез информационната кампания организациите се опитват и да променят разбирането на хората за насилието. “Неглижирането, неоткликването на потребностите на децата също е вид насилие. Неглижирането може да има много различни измерения, но в крайна сметка редица изследвания показват, че нарушава когнитивните и познавателните способности на детето – децата жертви или свидетели на насилие или неглижиране често имат затруднения в училище или неприемливо агресивно поведение. Не защото са „лоши”, а защото не познават други модели на поведение. Те се нуждаят от подкрепа, а не от отхвърляне.” – обясняват специалистите.
 

А когато станат възрастни хора, децата, израснали с насилие, много често повтарят поведението, което са виждали у дома. “Децата свидетели или жертви на домашно насилие репродуцират тези модели в живота си, за тях често изборът е жертва или насилник. Но те могат да получат подкрепа, за да осъзнаят и преодолеят проблемните модели на поведение.”

“Всичко пада на моите плещи. Не мога да гледам напред и да се развивам.” Тези думи споделя момче, преживяло травмата на насилието в дома. То е на 19 години, в период от живота си, в който би трябвало да гледа напред към бъдещето с ентусиазъм. “Децата, които са в ситуация на семейно насилие, много често поемат непосилни за тях отговорност. Те започват да “родителстват” родителите жертви, или се чувстват отговорни за случващото се в семейството, но това е много тежка отговорност за деца и е несправедливо да я носят”, казват ИСДП.

С думите на децата организаторите на кампанията искат да върнат отговорността в ръцете на родителите и да ги подтикнат към действие. “Опитваме се да подскажем на родителите, че отговорността за това какво се случва в семейството е тяхна и те могат да предприемат действия, за да облекчат ситуацията за себе си и за децата си. Всяко семейство има трудни моменти, търсенето на подкрепа не е признак на слабост, а на зряло и отговорно отношение към проблемите .”

Част от целите на кампанията са да подтикне родителите да потърсят и получат помощ. На сайтовете на организациите могат да бъдат намерени ресурси, желаещите могат да се включат в групи за подкрепа на родители и да получат индивидуални консултации.

Специалистите в двете организации са насреща, когато някой желае да сподели проблема си и да получи помощ. “Асоциация Анимус” работи в София, Институтът по социални дейности и практики работи в София, Шумен, Видин и Монтана. Те разбират, че има хора в цяла България, които се сблъскват с проблема на домашното насилие и затова са готови да насочат всеки, потърсил помощ, към експерти и услуги в цялата страна. На страницата на проект БОДРОЗИ във Фейсбук всеки може да сподели проблем, да получи консултация и да му бъде помогнато да осъществи връзка с компетентни професионалисти.

Трудно е да си родител

Организаторите на кампанията подхождат с разбиране и с желание да помогнат на всеки, потърсил помощта им. “Трудно е да си родител, затова е добре да има кой да те подкрепи и да има с кого да се консултираш. Опитваме се да отворим вратите, да дадем знак, че сме достъпни за консултации и за по-продължителна работа” - казват от Института. 

Кампанията е насочена както към родителите, така и към широката общественост и има за цел да развие разбирането за насилието над деца като обществен проблем. “Важно е не да заклеймяваме, а да подкрепяме. Често хората подхождат агресивно, когато видят някой да бие дете на площадката, или пък изобщо не реагират, защото смятат, че това е частен въпрос. Насилниците често имат нужда от подкрепа. При последния придобил известност случай на насилие над малко дете, в социалните медии имаше хора, които призоваваха майката насилник да бъде убита с камъни на площада. Психиатричната експертиза още не е оповестена, но вероятно ще се окаже, че майката също има нужда от помощ. Трябва да се научим да реагираме адекватно като общество”, допълват специалистите.

Кампанията „Зовът на децата зад затворените врати” показва насилието през очите на децата и се стреми да информира за последиците от него. Всеки, желаещ да се информира за проблема и да получи подкрепа, може да посети сайтовете на организациите стоящи зад кампанията. https://sapibg.org/bg и https://animusassociation.org/

На страницата на проект БОДРОЗИ във Фейсбук всеки може да сподели проблем, да получи консултация и да му бъде помогнато да осъществи връзка с компетентни професионалисти.  https://www.facebook.com/bodrozi/