Най-богатите държави в света трудно се справят с уменията по четене и математика, психичното здраве и затлъстяването на децата

03 септември 2020 г.

Нов доклад класира Нидерландия, Дания и Норвегия на челните места сред държавите от ЕС и ОИСР по благосъстояние на децата. Документът откроява съществени заплахи за детското благосъстояние заради пандемията от COVID-19

Самоубийствата, усещането за нещастие, затлъстяването и слабите социални и академични умения са се превърнали в твърде характерни черти на детството в страните с високи доходи. Това показва най-новият доклад на Изследователския център на УНИЦЕФ „Иноченти“.

В продължение на вече 20 години поредицата доклади на УНИЦЕФ използва сравними национални данни, за да съставя класации на страните от ЕС и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по показатели за детството. „Светове на влияние: Какво определя благосъстоянието на децата в богатите държави“ използва данни от периода преди COVID-19 и съдържа сравнителна таблица по резултати според психичното и физическото здраве на децата и техните социални и академични умения. По тези показатели Нидерландия, Дания и Норвегия заемат първите три места сред богатите държави, където децата живеят най-добре.

„Голяма част от най-богатите страни в света, които разполагат с необходимите ресурси да осигурят хубаво детство за всички, не правят нужното за децата“, заяви Гунила Олсон, директор на Изследователския център на УНИЦЕФ „Иноченти“. „Ако правителствата не предприемат бързи и решителни действия да защитят благосъстоянието на децата като част от мерките срещу пандемията, може да продължим да очакваме растяща бедност, влошено психично и физическо здраве и задълбочаващо се неравенство в уменията сред децата. Подкрепата за семействата и децата във връзка с COVID-19 е крайно недостатъчна. Трябва да се направи повече, за да могат децата да се радват на сигурно и щастливо детство и това трябва да стане сега“.

Ключови констатации в доклада

Психично здраве: В повечето държави по-малко от четири пети от децата заявяват, че са доволни от своя живот. Най-ниска е удовлетвореността от живота в Турция (53%), следвана от Япония и Обединеното кралство. Психичното здраве на децата, които получават по-малка подкрепа в семейството, и на тези, които са тормозени от връстници, е значително по-лошо.

Самоубийствата са водеща причина за смъртността във възрастовата група от 15 до 19 години в богатите държави, като най-голям е броят на самоубийствата сред младежите в Литва, следвана от Нова Зеландия и Естония.

Физическо здраве: Затлъстяването и наднорменото тегло сред децата нарастват през последните години. Приблизително всяко трето дете в тези държави е или затлъстяло, или с наднормено тегло, като в Южна Европа тези показатели нарастват рязко. В повече от една четвърт от богатите страни детската смъртност продължава да бъде над 1 на 1000.

Умения: Средно 40% от децата във всички държави от ОИСР и ЕС не притежават основните умения по четене и математика на 15-годишна възраст. Най-ниско е нивото на тези умения в България, Румъния и Чили. Естония, Ирландия и Финландия са на челните места по добри умения. В повечето държави всяко пето дете не е уверено в социалните си умения да се сприятелява. Най-неуверени в това отношение са децата в Чили, Япония и Исландия.
Данните от доклада показват и определен напредък в благосъстоянието на децата. Средно 95% от децата в предучилищна възраст са вече обхванати от организирана предучилищна подготовка, а броят на младежите, които не учат, не работят и не се обучават, е намалял в 30 от общо 37 държави. Въпреки това има риск тези важни постижения да бъдат намалени поради въздействието на COVID-19.

Държавите са класирани и по тяхната политика в подкрепа на благосъстоянието на децата и други фактори, включително икономика, общество и околна среда. Норвегия, Исландия и Финландия са на първите места по политики и условия в подкрепа на благосъстоянието на децата. Средно държавите отделят под 3% от БВП за политики за семейството и децата.

„И във времена на криза, както и в по-спокойни времена, семействата се нуждаят от подкрепа от държавата и на работното място, за да отгледат следващото поколение щастливи и здрави граждани“, изтъкна Фаяз Кинг, заместник-изпълнителен директор на УНИЦЕФ. „Инвестицията в децата е пряка инвестиция в нашето бъдеще“.

Поради пандемията от COVID-19 през първата половина на 2020 г. повечето обхванати от доклада държави затвориха училищата за повече от 100 дни и освен това приложиха строги мерки за ограничаване на излизането от дома[1]. Докладът отбелязва, че загубата на членове на семейството и приятели, тревожността, ограниченото излизане от дома, липсата на подкрепа, затварянето на училищата, съчетаването на работния и семейния живот и недостатъчният достъп до здравеопазване, успоредно с икономическите загуби поради пандемията, са катастрофални за благосъстоянието на децата и засягат тяхното психично и физическо здраве и тяхното развитие.

Преди пандемията от COVID-19 средната относителна детска бедност общо за всички 41 държави е 20%. Поради очакваното намаляване на БВП през следващите две години в почти всички държави от тази група[2], детската бедност ще нарасне, ако правителствата не предприемат незабавни мерки.

„Докато икономическите, образователните и социалните последици от пандемията продължават да се усещат, без общи съгласувани усилия ще станем свидетели на все по-неблагоприятно, опустошително въздействие върху благосъстоянието на днешните деца, техните семейства и обществата, в които живеят“, подчерта Олсон. „Но не е задължително рисковете да се превърнат в реалност, ако правителствата предприемат решителни действия още сега за защита на благосъстоянието на децата“.

Въз основа на доклада и последните развития УНИЦЕФ призовава за предприемането на следните мерки за закрила и подобряване на благосъстоянието на децата:

Предприемане на нови и решителни действия за намаляване на неравенството в доходите и бедността и осигуряване на достъп за всички деца до необходимите им ресурси.
Бързо преодоляване на значителните пропуски в услугите за деца и младежи в областта на психичното здраве.
Разширяване на обхвата на политиките в подкрепа на семействата с цел да се подобри съчетаването на трудовия и семейния живот, особено чрез достъп до висококачествени, гъвкави и финансово достъпни услуги за детски грижи още от ранното детство.
Укрепване на усилията за опазване на децата от предотвратими болести, включително чрез противодействие на неотдавнашния спад в имунизацията против морбили.
Подобряване на политиките за противодействие на COVID-19 в подкрепа на семействата с деца и осигуряване на финансови средства за пълна защита на благосъстоянието на децата срещу последиците от мерките за строги икономии.

Вижте ТУКпълния доклад на английски език.
Докладът на български език.

За изследователския център на УНИЦЕФ „Иноченти"

Изследователският център „Иноченти“ е самостоятелно научно звено на УНИЦЕФ. Той се занимава с научни изследвания по нови или актуални теми, за да обезпечи информационно стратегическите насоки, политики и програми на УНИЦЕФ и неговите партньори, да насочи глобалните дебати по правата на детето и развитието и да осигури информация за изследванията и политиките за всички деца, особено за най-уязвимите, по цял свят. Моля, посетете: www.unicef-irc.org

Последвайте центъра „Иноченти“ на УНИЦЕФ в Twitter и Facebook