Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
сеп
19



Институт за пазарна икономика: Икономическата свобода по света

И.П.И

Отново липсва качествено подобрение на икономическа свобода за България въпреки 32-ото място в тазгодишното издание

 

Институт за пазарна икономика

(местен партньор на института „Фрейзър“ и член на Мрежата за икономическа свобода)

 

Основните принципи на икономическата свобода са личният избор, доброволната размяна, свободата да развиваш бизнес и да се конкурираш с останалите, а личността и частната собственост да са неприкосновени. Това са факторите, които отличават богатите и проспериращи страни от бедните и с авторитарно управление. Страните с висока икономическа свобода имат по-високи доходи на глава от населението, по-висока продължителност на живота, по-ниски нива на бедност и изключително ниски нива на детска смъртност.


Индексът Икономическата свобода по света, издаван от института „Фрейзър“ от 2000 г. досега мери степента, в която политиките и институциите по света подкрепят икономическата свобода.

 

България

За последните 15 години липсата на най-важните реформи – тези на съдебната система и подобряване работата на правителство и администрация е причина България да не успява да повиши качествено общата си оценка за икономическа свобода. За 2005 г. България получава обща оценка от 7,17 и въпреки че след това регистрира някакви подобрения в повечето подиндекси те са толкова малки, че в тазгодишното издание общата оценка достига 7,74.

Данните в изданието от тази година се отнасят за 2018 г., но ясно показват застоя в реформите и пропускането на големите възможности от последното десетилетие.

Всъщност, двата проблематични подиндекса за България (съдебна система и размер на правителството) освен че са с най-ниски оценки през годините са и тези, които не регистрират значително подобрение. Това обезсилва донякъде останалите промени, които се наблюдават в областта на търговията и регулирането.

  • Регулации (7,87) – наблюдава се леко подобрение. България получава най-ниските оценки в този подиндекс за административните изисквания за правене на бизнес, както и поради наличието на корупция. Най-слабо страната се представя при безпристрастността на публичната администрация (4,75 от  максимални 10) и административните изисквания (4,52), като при тях има и видимо влошаване през последните години. Изследването отбелязва и значителни проблеми при регулациите около назначаването и освобождаването на работници, както и с минималната заплата, като и при тези регулации на трудовия пазар има спад на оценката. Обратно, в регулирането на кредитния пазар, започването на бизнес и лицензирането страната получава максималните резултати;
  • Свобода на международната търговия (8,47) – България постига добър резултат поради членството си в ЕС, заради което категориите за мита и регулаторни пречки пред търговията са с висока оценка;
  • Стабилни пари (9,56) – валутният борд остава гарант за стабилността на лева, като това е категорията в която България традиционно постига най-добрите си резултати. По-високата инфлация за 2018 г. предотвратява по-доброто класиране в тази категория;
  • Правна система и право на собственост (5,92) – изменението на този подиндекс е причината за чувствителното подобрение на общото класиране на България от изданието от 2018 г. Въпреки това той остава най-слабият аспект на икономическата свобода у нас. Миналата година своята роля изигра методологическото изменение в множителя за равенството в третирането на половете, по който страната получава максимален резултат и я тласка нагоре спрямо тези с по-значителни полови неравенства. Тази година индексът сменя и източниците на данните за индикаторите за правната система, като новият подход се основава на оценките от проекта Varieties of democracy (V-Dem), което обяснява и значителното повишаване на класирането на България и означава, че класиранията между годините не са пряко сравними. Същевременно оценката за безпристрастността на съдилищата и при новия подход остава много ниска (4,37), слабо е представянето и при независимостта на съдебната система (4,85). Видими проблеми има и при изпълнението на договорите;
  • Размер на правителството (7,13) – в този компонент класирането на България се влошава, по линията на по-ниска оценка на държавното потребление. Оценката е сравнително ниска и в резултат на високите държавни разходи и бюджетни трансфери и субсидии. Положително влияние обаче оказва благоприятният данъчен режим и, в частност, плоския данък.

Класиране

България се класира на 32-ро място в тазгодишното издание, ползващо данни за 2018 г. Така почти успява да докосне най-доброто си представяне за 2010 г., когато е на 27-мо място. Точно пред нас се класират Люксембург (7,75 общ индекс на икономическа свобода) и Перу (7,76), а с малко по-слабо представяне са Испания (7,73) и Исландия (7,71).

 

Видно е, че мястото в класацията не е водещото, когато става въпрос за реални оценки. Въпреки застоя в резултата си и липсата на качествени промени в съдебната система и работата на изпълнителната власт, страната ни се изкачва нагоре поради няколко причини:

  • Промяна на броя страни, участващи във всяко издание
  • Промяна на методологията през годините
  • Влошаване на резултатите на други страни.

Техническите причини за подобряване на общото ни класиране само показват пропуснатите възможности.

Важен аспект в тазгодишното издание е изследването на връзката между нивото на икономическа свобода и доверието в обществото. Данните показват, че икономическата свобода наистина е положително свързана с доверието по статистически значим начин, както и следните три съставни области на индекса:

  • правната система и сигурността на правата на собственост,
  • стабилните пари и
  • (понякога) регулаторната свобода.

Най-стабилната връзка е с качеството на правната система. Увеличаването на общия резултат на икономическата свобода с една единица води до увеличаване на социалното доверие с около 5 процентни пункта, което е доста осезаем ефект.

Общото класиране

Подреждането на лидерите по икономическа свобода и тази година запазва обичайната си структура – на първите места се нареждат Хонконг (със стойност на индекса 8,94 от възможни 10), Сингапур (8,65) и Нова Зеландия (8,53), а челната десетка се допълва от Швейцария, Австралия, САЩ, Мавриций, Грузия, Канада и Ирландия като всички са със стойност на индекса над 8. С оценка над 8 вече са и Дания, Литва и Обединеното кралство. На другия край на класацията са Венецуела, Либия и Судан, като повечето от страните на дъното са в условия на гражданска война, тежка икономическа криза или и двете.




 

Публикувано от:

Институт за пазарна икономика

 

 

Сходни публикации

17.09.2020
Индексът за устойчивост на НПО в България бележи спад за 2019 година Индексът за устойчивост на НПО в България бележи спад за 2019 година

Индексът за устойчивост на неправителствените организации в България за 2019 г. е 3.5 (развиваща се ...

11.09.2020
12 септември - Световен ден на първата помощ 12 септември - Световен ден на първата помощ

На 12 септември (събота) от 10:30 ч. в Южния парк – английската поляна, столичната организация на ...

03.09.2020
Най-богатите държави в света трудно се справят с уменията по четене и математика, психичното здраве и затлъстяването на децата Най-богатите държави в света трудно се справят с уменията по четене и математика, психичното здраве и затлъстяването на децата

Нов доклад класира Нидерландия, Дания и Норвегия на челните места сред държавите от ЕС и ОИСР по ...