Да намираме пътища

„Дядо белобради ряпа взе да вади.

………

Най-после Писана вика и Гризана.

Гризана се хваща. Здравата подхваща. Дружно се напъват, пъшкат и опъват, ряпата измъкват, в къщи я замъкват.

И там всички с нея сладко се гостили.“

Спомняте ли си тази приказка от детството? Спомняте ли си поуките й?

Това е любимата приказка на Ани, която ни посреща в родната си къща в село до София. Очите й с нескрито любопитство ни оглеждат, тя е само на две и половина годинки и се чувства като принцеса в дворчето с детски кът и люлка. Слънцето си играе с русите й къдрици, усмивка кацва на лицето й, а полюшващата и походка и вперените погледи в нея я правят център на една Вселена. Ани търси ръцете на майка си, които й дават опора и нужната сигурност. Съвместната ни кампания сЧЕЗ „Заедно можем всичко“ ни позволи да се докоснем до още едно българско семейство.

Детето отива да си играе с по-големите деца и майка й ни повежда по стъпките на живота си. Спомените за детството и я карат да се усмихва , красиви картини описват живот, изпълнен с любов. Красиви дрехи, майчини милувки, подкрепящи учители. Тези моменти от детството се нареждат, като стражи, за да може да я пазят. Детството бързо отстъпва място на юношеството, а то е бурно и не е леко както за Диди, така и майка й. Не я разбират, искат да я поучават,  училището не я мотивира и го смята за губене на време. Иска да избяга от вкъщи.  Като ученичка в столично училище и на възраст 16- 17 години, трудно се подчинява на авторитети, иска да разчупва оковите на обществените порядки и в последствие посяга към опиатите. Красивата ученичка все по-трудно намира смисъл в ученето, отчуждава се от приятели и роднини. Измамното щастие и замъгленото съзнание я поставят  като под похлупак за света.  

Ние хората имаме нужда от обич, добра дума и подкрепа и търсим да почерпим от добродетелите на други хора. Така Диди среща бащата на двете си деца. Топлина и уют търсят душите им. Намират подкрепа и сили в семейството, а децата са щастливи. Но когато си се пристрастил към нещо по-силно от теб, ти започваш да изпитваш физическа болка. Тя завладява тялото ти, ограбва душата ти, а очите остават празни за светлината на детските усмивки. Може би всеки от нас си има своята граница и трябва да  стигнеш до нея и тогава или ще я прекрачиш, или ще се върнеш. Не успява да преодолее себе си и следва раздяла с бащата на двете й деца.

По-късно Диди търси помощ от специалисти и при груповата терапия усеща силата в излъчването на Калоян, който също се лекува. Любовта ги окрилява и те се събират да живеят заедно. Живеят скромно, грижат се за децата, ражда се и Ани. Силната вътрешна мотивация ги опазва да не се връщат към минали прегрешения и да искат децата им никога да не тръгват по техните пътища. Пъзелът на живота им започва да се подрежда.  Започват да мечтаят за своето бъдеще и бъдещето на децата им.

След започване на пандемията от COVID 19 Калоян загубва работата си, а Диди не е работила защото се грижи за Ани, която често боледува. Сега Калоян работи като шофьор и се надява доходите им да се стабилизират и да няма нова вълна на пандемията.

Кученцето в двора дружелюбно ни маха с опашка, а нашият екип и екипът на ЧЕЗ се радваме, че и ние, като в приказката „Дядо ряпа вади“ можем да се притечем на помощ и да сме част от усилията на едно семейство да живее достойно.

Ще се радваме да ни подкрепите в Акция „Кенгуру“!