Как Спасителният център за диви животни на Зелени Балкани подпомага оцеляването на редките видове в дивата природа

Един от приносите на неправителствения сектор в България, свързан с опазването на дивата природа и редките видове, е поддържането на единствения в страната Спасителен център за диви животни от гражданската организация Зелени Балкани. Създаден през 1995 г., днес Центърът приема над 1600 животни годишно, като това са предимно представители на редки и застрашени видове. Пострадали по различни причини в дивата природа – простреляни, изтощени, блъснати от коли, отровени и пр. – те имат нужда от специализирано лечение, храна и грижи, съобразени с тяхната биология и начин на живот. Подобни грижи не са по силите дори на опитните ветеринари, които работят предимно с домашини животни. Това налага създаването на специализирано звено за ветеринарна медицина, където обучени ветеринари и биолози да се грижат за видовете, защитени от закона. Такива са например почти всички видове птици в България, като за тях е забранено да бъдат убивани, задържани у дома, пренасяни, безпокоени. Това на практика не позволява те да бъдат лекувани от ентусиасти в домашни условия и дори във ветеринарни клиники, освен с изричното разрешение на Регионалните инспекции по околна среда и води – структурите по места на Министерството на околната среда и водите. Забраната не е самоцелна...

“Сентенцията „пътят към ада е осеян с добри намерения“ е в пълна сила за лечението на дивите животни“, споделя Христина Клисурова от екипа на Спасителния център. „При нас са пристигали стотици животни, пострадали именно в опит да бъдат лекувани от хора без опит с тях. Сред примерите имаме прилепи, умрели от глад, защото са се опитвали да ги хранят с ягоди,царски орли, хранени с червени чушки, сови с огромни нокти, защото не са стояли на специални кацалки,  опитомени гарвани, които се възприемат за хора и не могат да живеят в дивата природа и много, много други“. Христина обяснява, че целта на Спасителния център е тези животни не само да бъдат възстановени, но и да бъдат върнати в дивата природа, където да имат пълноценен живот, да могат да създадат поколение и така да оцелеят видовете им, редица от които са в критична численост. Ето защо екипът на Центъра полага всички грижи животните да не се опитомяват и да не се задържат прекалено дълго под грижите на хората.

Осинови ме!

Защо му е тогава на някой да „осинови“ диво животни и как да се грижи за него у дома? Всъщност, осиновяването на диви животни е вид дарителска програма. При нея животните не се приемат в домовете на осиновителите, защото изискват твърде специални грижи – специални клетки, кацалки, покрития, специална храна за диви питомници, витамини и минерали, а често и специализирани грижи за поддържане на тоалета или лечение. В същото време грижата за стотиците стационарни и временни пациенти на Спасителния център често е непосилна задача за гражданската организация, която за своята дейност разчита на финансиране от проектни предожения, при които няма гаранция за успех, или на даренията на привърженици. Това налага предприемането на различни дарителски кампании, като например специалната Осиновителна програма на Спасителния център.

„С тези средства ние покриваме разходите по издръжката на животните в Центъра – храни, хранителни добавки, медикаменти, консумативи“,обяснява Христина. „Това им позволява не само да оцелеят, но и да са жизнени и да могат да създават плодовито потомство. Част от тях, които не могат да бъдат върнати на свобода, отглеждаме като стационарни пациенти. Сформираме двойки от съответния вид, които се опитваме да размножаваме и да пускаме тяхното поколонеие на свобода“.

Сираци осиновяват сираци

Списъкът на осиновителите на Спасителния център съдържа вече стотици български граждани  Много от тях отдавна и системно даряват средства за символично избраните от тях животни.

Интересно е, че в Осиновителната програма на Спасителния център сред най-ревностните осиновители са... децата! Годишно през Центъра преминават над 3000 деца, които даряват събрани от тях средства – буквално стотинки или левчета, които сами са решили да предадат, за да помогнат на животните. Една от инициативите на Центъра през 1999 година например включва сираци от дома за деца, лишени от родителски грижи в Стара Загора. Децата сами идват в Центъра и полагат грижи за пациентите...

Цели класове и училища редовно участват в дарителските кампании на Центъра, следят съдбата на животните, за които са дарили средства и по този начин лично се ангажират с дейностите на Зелени Балкани. Преминали през Спасителния център, тези деца завинаги остават съпричастни на съдбата на пациентите му и никога не биха навредили на диво животно, което е и една от основните цели на образователната програма на Центъра.

Пациенти осиновители

Сред стационарните пациенти на Спасителния център има редица животни инвалиди, пострадали най-често от човешката  дейност. Такива са например пеликанът Груйо, пострадал от бракониер, чието крило е ампутирано, или гарванът Ало, който е отглеждан от малък от хората и се смята за човек, кукумявката Чара, която е отглеждана от хора.

Понастоящем в Центъра се размножават двойки от животни инвалиди от следните видове – ловен сокол, бладат лешояд, белошипа ветрушка, керкенез, забулена сова, кукумявка, египетски и белоглав лешояд. Всяка година се освобождават десетки млади птици от тяхното поколение. Нещо повече, част от тези „семейства“ стават осиновители на осиротели бебета от дивата природа. Така двойката забулени сови в Спасителния център отглежда  56 совички от  свои яйца, а в допълнение на това успява да отгледа 51 бебета, паднали от гнезда или загубели родителите си в дивата природа. „Това е уникален метод, чрез който животните получават най-добрите грижи и не се опитомяват“, разказва Руско Петров – оперативен управител на Спасителния център, който е бил дългогодишен доброволец, преди това да стане негова професия. – „Животните, отгледани от хората, често се „импринтират“, тоест идентифицират се като хора и не могат никога да създадат поколение с друга птица от същия вид“. Малко хора знаят това, а от Спасителния център дават пример с белоопашатия мишелов Лили, който е безутешно влюбен в синия суитчер на гледача си и се опитва да го ухажва и привлече за свой брачен партньор... Ето как в опитите си да помогнем на диво животно често го обричаме на самотен и безполезен живот.

Сред животните в осиновителната програма са и такива от редки видове като ловния сокол, брадатия лешояд, белошипите ветрушки – видове, изчезнали в дивата природа или изключително редки, за които в Спасителния център се полагат специални усилия да бъдат размножени, за да се възстанови видът им. В момента Центърът е част от няколко програми, съчетани с дейностите на екипа на Зелени Балкани. Сред успехите му е връщането в дивата природа на ловния сокол, чиято първа двойка след изчезването на вида е именно от птици, размножени в Спасителния център. Също така завръщането на белошипата ветрушка, която вече има първата си размножителна колония в специално създадения Модул за размножаване на белошипи ветрушки в с. Левка. В Центъра е единствената двойка на брадати лешояди в страната, която всяка година дава поколение, а малките са част от международна програма за завръщане на вида. В момента се осъществява и проект за завръщането на египетския лешояд, както и програма за възстановяване  на белоглавите и изчезналите черни лешояди. „Всичко това изисква огромен ресурс, който не бихме могли да осигурим без подкрепата на нашите съмишленици“, споделя Руско Петров.

Как да стана част от пернатото семейство на Спасителния център?

Освен осиновителната програма на Спасителния център, той организира редица дарителски кампании. Сред тях е кампанията за набиране на средства чрез (DMS). С изпращането на СМС с текст DMS OREL на номер 17 777 всеки дарител подпомага дейността на Центъра с един лев, като може да направи и ежемесечен абонамент.

Центърът организира и редица благотворителни базари и събития. Тази година той е част от инициативата на Фондация BeCause„Щедрият вторник“, чиято цел е подпомагане на дейностите за възстановяването на белошипата ветрушка.

Немалко са и хората, дарили материали или доброволен труд на Центъра, както и тези, помогнали за популяризацията му.

ТУК можете да се запознаете по-подробно за това, как можете и вие да станете част от голямото семейство на дарителите на Спасителния център https://greenbalkans-wrbc.org/bg/Napravete_darenie-c277

Повече информация за Спасителен център за диви животни Зелени Балкани можете да прочетете на НПО Портала тук.

Снимки: Зелени Балкани

#регионалникореспонденти