64 национални и международни организации подкрепиха проект за европейска директива против съдебния тормоз над журналисти

Проектът предвижда съдилищата да могат да налагат санкции за злоупотребата с право на жалба.

Общо 64 граждански организации, сред които и Българският хелзинкски комитет (БХК), обявиха във вторник подкрепеното от тях предложение за нова европейска директива, която да защитава журналистите от съдебни дела, целящи финансовото им обезкървяване.

Практиката, известна като стратегически дела против публичното участие (или SLAPP, Strategic Lawsuits Against Public Participation) често се практикува от влиятелни и непрозрачни в дейността си личности или организации, които са осветлени от журналисти, правозащитници или активисти. Целта на съдебните производства е да бъдат изцедени финансовите и психологическите сили на хората, огласяващи важна за обществеността информация, която атакуващият не желае да става публично достояние.

Към настоящия момент нито една държава в Европейския съюз няма законодателство против подобни практики. С предложението си гражданските организации целят да подкрепят сигурността на журналистите и активистите, и така да защитят достъпа до информация по важни въпроси.

Предложената директива предвижда мерки за пресичането на злоупотребата с право на иск още в зародиш, овластява съдилищата да налагат санкции за това и засилва средствата за защита на атакуваните. Проектът е изготвен от експерти, включително от академичните среди, адвокати, жертви на SLAPP дела и специалисти по изготвяне на политики и застъпничество.

„Правните действия, целящи да запушат устите на журналисти и активисти, не са рядко явление. Те могат да бъдат както от наказателно, така и от гражданскоправно естество“, коментира адв. Адела Качаунова, директорка на програмата за правна защита на БХК. „Това са дела, почиващи на очевидна злоупотреба с правото на иск, на явно неоснователни, преувеличени или свръхчувствителни претенции. Истинската им цел е да тормозят и сплашват ответниците, така че те да се откажат от това, което правят, а не толкова да постигнат някакъв реален успех. Всеки човек би се притеснил, ако срещу него е заведено дело. От това върху него лягат и разноски за консултации с адвокат и инвестиция на време, за да се защитава от безпочвените атаки“.

Примери за подобни съдебни дела както срещу журналисти, така и срещу активисти, има и в българската практика.

„Понастоящем БХК защитава авторка на Фейсбук пост, впоследствие разпространен и от няколко медии. В поста си тя посочва, че някои организации, опониращи на Стратегията за детето, са финансово непрозрачни. На тези атаки срещу свободите на изразяване и на достъп до информация трябва да се сложи решително точка“, допълни адв. Качаунова.