Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
яну
16



Да ходиш на работа – история за една сбъдната мечта

Да ходиш на работа – история за една сбъдната мечта

Роден е в неголям град в Южна България. Не познава баща си, на когото е кръстен, а майка си е виждал веднъж. Цялото му детство преминава в един от онези големи и нерадостни детски домове за изоставени в другия край на страната – северната, в затънтено селце, за което обикновено бихме казали, че е забравено от бога. До пълнолетие живее без представа за лично пространство и вещи и често е наричан с обобщеното наименование „дете с умствена изостаналост“.

Как мислите, че би продължила тази история?! Историята на Иван или Минчо, или Драго, или с други думи – на дете, отраснало във вече несъществуващите домове за деца с увреждания.

А ето и продължението на историята на Иван*. Заживява при нас преди 5 години. Сега е на 24 г. Добър и отзивчив. Работлив и готов да се притече на помощ. Обича да е ангажиран и да се труди. Изработва изящни оригами и има интерес към новите технологии. Харесва му да слуша музика и да е навън. Но освен това е любопитен и готов да се учи. И така вече има няколко завършени професионални курса – за строител, стругар, масажист… Знае, че те ще му помогнат да се развива и да стане самостоятелен.

Но най-много обича да готви. И днес е денят, в който сбъдва една от своите мечти – да работи това, което най-много обича. Иван успява да докаже своите умения и да си извоюва истинска работа като помощник-кухня във фирма за доставка на храна. Преди да започне работа на трудов договор, той провежда там практиката си към курса по готварство, който завършва наскоро. Работлив е и много отдаден на това, което прави и собственикът му предлага постоянна работа. А Иван е на върха на щастието си – ще работи всеки делничен ден по 8 ч. Работата му включва правене на заготовки, почистване на кухнята, помощ при приемане на стока. Има професионален ръководител – една от жените, които приготвят храна за старческите домове в града.

За нас, които се грижим за Иван, е изключително приятно да приемем отзивите от работодателя му, че се справя много съвестно и отговорно с работата, с желание помага, много добре се вписва в колектива, дори иска да остава и след приключване на работното време. Колегите му също не спират да го хвалят. А Иван с грейнали очи споделя с всички, че това е сбъдната мечта и очаква с нетърпение всеки работен ден.

И така въпреки нерадостното детство и предразсъдъците в обществото, че хората с интелектуални увреждания нямат място на пазара на труда, Иван работи, развива се и е полезен както за себе си, така и за общността, в която живее.

*Името е сменено, за да гарантираме конфиденциалност.



 

Публикувано от:

Фондация ”Сийдър”

 

 

Сходни публикации

12.01.2021
9 години по-късно - прилагаме ли Конвенцията и препоръките на Комитета за правата на хората с увреждания? 9 години по-късно - прилагаме ли Конвенцията и препоръките на Комитета за правата на хората с увреждания?

- Когато прочетох съдебното решение за поставяне под запрещение, плаках най-много през живота си – ...

10.12.2020
Наградата „Човек на годината“ 2020 е за работещите и доброволците в отделенията за пациенти с COVID-19 Наградата „Човек на годината“ 2020 е за работещите и доброволците в отделенията за пациенти с COVID-19

Традиционните награди за принос към правата на човека и правозащитността на Българския хелзинкски ...

10.12.2020
Онлайн обучение ”Права на хората с увреждания - социални услуги и лична помощ” Онлайн обучение "Права на хората с увреждания - социални услуги и лична помощ"

На 20 декември 2020 г. от 10:00 часа, ще се състои поредното онлайн обучение за правата на хората ...