Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
мар
02



#СменениИмена: Иван

#СменениИмена: Иван

„Естествена" постъпка на един родител или побой по расистки подбуди - една история за липсата на защита и правосъдие за децата жертви на престъпления

 

* В #Сменени имена ще прочетете реални истории на деца жертви на престъпления и срещата им с органите на реда и съда. Търсим отговори на въпроса как държавата гарантира, че към тези деца се подхожда по особен, съобразен с психиката и нуждите им начин, и то на всеки етап от разкриване на престъплението и постигане на справедливостта. Имената им са сменени, надяваме се сменени да бъдат и стандартите, и практиката по защита интересите на децата жертви на престъпления в България, за които ще разберете в поредицата.

През 2018 г. група петокласници се прибира от училище. След тях тръгват 3-4 по-големи деца (на около 13 г.) от ромски произход, които ги закачат, обиждат и посягат да ги ритат. Някое от по-големите момчета рита един от петокласниците, големите му взимат чантата, от нея - парите и други вещи, изяждат му и закуската. Петокласникът се обажда на баща си за помощ, а по-големите момчета се скриват в хранителен магазин. След малко, бащата идва, влиза в магазина и без да се опитва да изясни ситуацията напада три деца, които му заприличват на роми. Две от тях бягат, но бащата настига Иван и му нанася побой, продължава да го преследва и извън магазина, за да разбере кои са останалите деца, нападнали сина му, но полицейски патрул се намесва. По-късно, от съдебно медицинската експертиза се разбира, че Иван има оток и кръвонасядане в окосмената част на главата и на долния клепач на лявото око.


Това е историята на Иван, който е дете жертва на престъпление.


Чрез свой законен представител Иван подава жалба в прокуратурата. Първоначално прокурорът образува досъдебно производство за нанесена лека телесна повреда по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди (чл. 131, ал. 1, т. 12 от Наказателния кодекс). Впоследствие обаче определя, че е налице лека телесна повреда, като смята, че няма доказателства за хулигански или расистки подбуди при извършване на престъплението от страна на бащата. Това му дава основание да спре досъдебното производство. Прокурорът отказва и да разследва деянието като такова, извършено срещу малолетен, въпреки указанията на съда в тази посока. Така, прокурорът три пъти спира досъдебното производство – с други думи, оставя случая като такъв, който се разглежда от съда не чрез обвинение от страна на държавата в лицето на прокуратурата, а чрез жалба (тъжба) от пострадалия като частен обвинител. Нещо повече, в мотивите си прокурорът нормализира поведението на бащата -  характеризира го като естествена постъпка на един родител. Освен това, може да се твърди, че чрез спирането на производството прокурорът наказва без присъда Иван за предполагаемото му участие в тормоза на по-малките деца като противообществена проява. Можем да очакваме, че когато порасне, пострадалият петокласник ще „защити“ детето си по-същия начин, а за Иван трябва да сме сигурни, че ще запомни, че побоят и саморазправата са единственият начин да оцеляваш в обществото. За обществото също ще остане поука – към децата, когато се карат и бият помежду си, държавата няма ангажимент – родителите ще въведат ред и справедливост.

 
Поуките от историята на Иван


Българската Конституция, международните конвенции, по които България е страна, действащото законодателство гарантират, че законът следва да е еднакъв за всички. Особена грижа следва да има държавата към всяко дете, независимо от неговата етническа принадлежност, социално или друго положение.

В последните 15 години има сериозни законодателни опити, множество програми и обучения за въвеждането на съвременните правни стандарти, третиращи децата като субекти на права, с пълни гаранции за щадящо спрямо тях правосъдие. Примерът на Иван показва, че все още има склонност към това да се нормализира неправилното поведение, когато то е на възрастен и облечено под одеждите на възпитанието и родителската постъпка.

Съгласно Директива 2012/29/ЕС за децата жертви на престъпления се счита, че децата имат специфични нужди от защита поради уязвимостта им към вторично и повторно превръщане в жертви (виктимизиране), сплашване и отмъщение от страна на извършителите. Към момента националното ни законодателство все още не е напълно съобразено с Директивата, въпреки че срокът за това беше 2015 г. В доклада за България относно съществуването на щадящо за децата правосъдие ясно са очертани основните пропуски на няколко нива – в законодателството, в практиката, в политиките и в личните нагласи на професионалистите, ангажирани с такива казуси.


> Вижте доклада тук – на английски език.


В момента, в Народното събрание е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодексс който да се продължи транспонирането на стандартите от Директивата. Предложена е уредба и на един от основните елементи в защитата на правата на децата жертви на престъпления при участието им в наказателното производство - изготвянето на индивидуална оценка на нуждите им от защита. Въз основа на оценката се взема решение за прилагане на мерки за защита, които могат да включат и специален ред за провеждане на разпитите на жертвите - особено важно при многократно подновяване на досъдебното производство, каквото наблюдаваме и в случая на Иван. Индивидуалната оценка е от ключово значение за постигане на максимално добра защита на най-добрия интерес на децата жертви на престъпления. Предложената в закона процедура все още се обсъжда - вече са направени някои важни забележки, с които може да се запознаете на сайта на парламента.

Становища по Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс могат да се изпращат до Комисията по правни въпроси на адрес:  kpv1@parliament.bg.

-----

Със сигурност, приемането на законодателни промени е само първата стъпка. Необходими са допълнителни усилия за ефективното прилагане на стандартите на практика и реалното третиране на децата жертви на престъпления по щадящ за тях начин. Такива задължителни усилия са:

  • Постоянно обучение за професионалното развитие на специалистите, които участват в производствата, като например полицаи, прокурори и съдии;
  • Съвместна работа с гражданските организации, ангажирани със защита правата на децата и с предоставянето на подкрепа за жертвите на престъпления;
  • Насочване на вниманието на обществото към темата за детското правосъдие, за да се постига разбиране за отношението, което трябва да имаме към децата, които дори и като извършители на противообществени прояви, често са жертви на престъпления и е важно да търсим и защитаваме техния най-добър интерес, докато са все още подрастващи.

Български център за нестопанско право, в партньорство с Validity, Prism Italy и Center for Legal resources Romania изпълнява проект „Щадящо правосъдие за децатаРазработване на концепция за социални съдебни практики“ (REC-AG-2019/REC-RCHI-PROF-AG-2019) е финансиран по програмата “Justice”, Европейската комисия.




 

Публикувано от:

Български център за нестопанско право

 

 

Сходни публикации

01.03.2021
Силата на приобщаващото сътрудничество: ИНОЕЪР дизайн семинар Силата на приобщаващото сътрудничество: ИНОЕЪР дизайн семинар

ИНОЕЪР прикани гражданите на София да променят представите си за начина им на придвижване в града на ...

26.02.2021
Съдебната реформа отново под гражданска лупа в Русе Съдебната реформа отново под гражданска лупа в Русе

Русенската гражданска организация Сдружение „Център Динамика“, заедно с клуб „Отворено общество“ и Р ...

24.02.2021
Нова дата (5 март) за онлайн представяне на академично проучване  ”Децата в медиите” Нова дата (5 март) за онлайн представяне на академично проучване "Децата в медиите”

Изследователски екип: Доц. дн Вяра Ангелова, доц. д-р Жана Попова, проф. дсн Снежана Попова. ...