Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
мар
02



Природозащитници настояват за въвеждане на депозитна система за всички бутилки в България

Природозащитници настояват за въвеждане на депозитна система за всички бутилки в България

Природозащитници настояха за въвеждане на депозитна система за всички бутилки в България като дългосрочно решение на замърсяването с еднократна пластмаса. Те заявиха позицията си със символична двуметрова вълна от отпадъци, която „заля“ входа на Министерството на околната среда и водите. Демонстрацията е организирана от „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ с подкрепата на Wind2Win и Tierra Verde, създали вълната.


Своеобразният протест срещу системното бездействие на институциите се случва скоро след като придошли реки на много места из страната изложиха на показ сериозния проблем с пластмасовите опаковки, които замърсяват всяко селско дере, крайпътна канавка, нестопанисвана земя, както и язовирите.


Един от най-забележителните случаи е „островът“ от отпадъци на река Искър в близост до Своге. Почистването на това плаващо сметище онагледява поговорката „след дъжд – качулка“. Трупаните незнайно колко дълго отпадъци по протежението на реката бяха отмити от придошлите води и намериха „бряг“ на стената на язовир „Своге“. Това наложи спешна среща между институциите, последвана от извънредно отпускане на сумата от 220 000 лв за почистване.


Подобни случки имаше в Бургаско и по река Струма, но почистването им не започна толкова бързо.


„Ситуацията е показателна за трайните недостатъци на действащата система за управление на отпадъците в България и в частност на разделното събиране на пластмасови отпадъци. Веднага след като снимките на острова от пластмаса на река Искър станаха популярни, много от възмутените казаха, че причината е единствено в хората, които хвърлят. Всъщност наблюдаваме как липсата или недостигът на контейнери за разделно събиране водят до ниски нива на рециклиране. А това е предпоставка за нерегламентирано изхвърляне или изгаряне на ценни рециклируеми суровини.“, казва Евгения Ташева от Екологично сдружения „За Земята“.


Преобладаващата част от отпадъците в плаващото сметище по р. Искър са пластмасови бутилки във всякакви размери. Същото се наблюдава и по Дунавските острови, където 80% от отпадъците са пластмасови бутилки[1]. Ситуацията в други големи и малки реки и водоеми из цялата страна е сходна. Имайки предвид, че пластмасовите бутилки от полиетилен терефталат (PET) са един от най-търсените материали за рециклиране, крайно необходимата реформа на системата следва да започне именно от пластмасовите бутилки. Още повече, новата европейска директива за ограничаване на еднократните пластмаси, която влиза в сила и у нас от юли 2021 г., задължава производителите да събират обратно 90% от бутилките, които пускат на пазара[2].


Решението, прилагано от все повече страни по света, е депозит върху всяка бутилка. Депозитът в случая представлява възстановяема парична сума в замяна на върната празна бутилка в магазин, както е при стъклените бутилки за бира. За да спре замърсяването на природната и градска среда с подобни отпадъци, депозитната система трябва да включва не само един вид стъклени бутилки, но всички размери и видове пластмасови, метални и стъклени опаковки за напитки.


Настояваме Министерството на околната среда и водите да почерпи от опита на над 10 европейски страни [3] и да въведе депозитна система за всички пластмасови бутилки. Това е желанието и на още над деветнадесет хиляди българи, които подкрепиха петицията „Повече море – по-малко пластмаса“ на екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България [4]. Депозитната система се препоръчва и от европейски политици на най-високо ниво като Франс Тимерманс [5], както и в обща позиция на двете най-големи асоциации на производителите на безалкохолни напитки в Европа [6].

Предимствата на депозита

  • Депозитната система е ясна и лесна за използване: потребителите разбират смисъла на депозита за веднага, за разлика от цветните улични контейнери за разделно събиране.
  • Депозитите водят до повече рециклиране: по-голямото количество и по-доброто качество на върнатите бутилки позволяват рециклирането им отново в бутилки, което е и едно от изискванията на новата директива за ограничаване на пластмасовите изделия за еднократна употреба. При опаковките с депозит вероятността да бъдат изхвърлени извън определените места е 10 пъти по-малка, отколкото при останалите опаковки, общото ниво на нерегламентирано замърсяване намалява наполовина, а броят неправилно изхвърлени бутилки намалява с 90%.[7]
  • Депозитите са справедливи – поради неефективното разделно събиране голяма част от потенциално рециклируемите материали днес отиват в сметища и депа или се изгарят в циментови заводи и тецове. Това представлява загуба за икономиката и растящ разход за местните данъкоплатци, които покриват цената за разхищаването на тези потенциални вторични суровини чрез такса „Битови отпадъци“. Въвеждането на депозитна система не изисква разходи от държавата, а възстановява баланса между отговорността на производителите, потребителите и държавната и местна власт.
  • Стимул за по-екологични опаковки – чрез системата за събирането на бутилки, която стимулира хората да ги връщат в магазините, заплащайки депозит, производителите поемат своята отговорност за опаковките, които произвеждат в много по-пълна степен, отколкото чрез цветните контейнери. Което следва да води към постепенното въвеждане на по-добри, по-трайни, годни за повторна употреба, рециклиране или компостиране опаковки.
  • Обхватът на депозитните системи постоянно нараства –  такива действат в над 40 региона и държави по света [3], от които 10 са в Европа. До момента нито една от тези държави и региони не се е отказала от депозитната система, а все повече нови региони я въвеждат. В Литва депозитна система е въведена от 2016 г., а на път са още 11 страни и региони в Европа: Белгия, Ирландия, Словакия, Латвия, Нидерландия, Малта, Австрия, Румъния, Шотландия (Обединеното кралство), Каталуния (Испания) и дори Турция.
.......................................

Бележки

[1] Анализ на замърсеността на Дунавските острови, попадащи на територията на

област Русе, с твърди отпадъци: https://td-prista.org/files/Analiz_otpadaci.pdf

[2]  Чл. 9, ал. 1б от Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда:  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32019L0904&from=EN 

[3] https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2020/12/GDB-2020-European-Chapter.pdf 

[4] https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1 

[5] [https://www.plasticsoupfoundation.org/en/2018/03/european-commissioner-frans-timmermans-reaction-on-dutch-deposit-scheme-postpone/ ]

[6] https://www.unesda.eu/wp-content/uploads/2020/09/UNESDA-EFBW-joint-paper-DRS.pdf 






Източник: Грийнпийс - България, 21 януари 2021

 

 

 

Редактор на новини - Ралица Николова - editor@ngobg.info

Сходни публикации

26.02.2021
Онлайн еко работилници Онлайн еко работилници

Проект "Чрез изкуство към промяна" В рамките на 5 месеца от януари до май ще качваме в нашия YouTube ...

26.02.2021
Размяна на дрехи Размяна на дрехи

В работилницата на "Рециклиращо изкуство" ще предоставим възможност за размяна на различни текстилни неща ...

25.02.2021
„Ако това беше твоят дом, щеше ли да хвърлиш на земята?“ „Ако това беше твоят дом, щеше ли да хвърлиш на земята?“

Сдружение БГ Бъди активен ще проведе социален експеримент в рамките на 4 дни в Пловдив, като постави т. ...