Пластмасовите отпадъци - най-опасни според българите

Гражданите на шест български града смятат за най-опасни пластмасовите отпадъци, а за сравнително безопасни – стъклото и строителните отпадъци. Това показа проучване, което търси отговори на въпросите дали гражданите са склонни да участват активно в опазването на чистотата в града, да рециклират отпадъците си и да променят поведението си.

Изследването е направено от Института за финансови проучвания и иновации в Пловдив през 2020-а година в 6 български града - Пловдив, Асеновград, Шумен, Силистра, Варна и Добрич и е с обем 1000 лица, разпределени по градове както следва: по 300 лица в Пловдив и Варна; по 100 лица в останалите четири града. 

Извадката възпроизвежда основните характеристики на структурата на населението на града по пол, възраст, образование, етническа принадлежност и район на местоживеене. Проучването е част от проект “Партньорство за красива и чиста България”. Проектът е част от дългосрочната програма _Място България на сдружение БГ Бъди активен.

Налице са значими различия между отделните градове в оценката за опасността от химикалите, изхвърлените електронни изделия и строителните отпадъци. Сравнителното изследване регистрира високи нива на тревожност на гражданите на шестте града от замърсяването с пластмасови отпадъци – както за околната среда, така и за здравето (двете графики по-долу).

За най-опасни се считат пластмасовите отпадъци (73,6%), а за сравнително безопасни – стъклото (11,4%), електроните отпадъци (21,5%) и строителните (25,6%).

.

Регистрирано е високо ниво на тревожност (над 80%) в шестте града специално от замърсяването на околната среда с пластмасови отпадъци, а също и за опасностите, които те създават за здравето – над 85%. Заедно с това са налице значими различия относно предложението за въвеждане на допълнителна такса при използване на пластмасови отпадъци.Предложението намира висока степен на одобрение във Шумен, Добрич и Варна с дялове от двете положителни позиции около или над 60%, като в първите два града делът на изцяло подкрепящите е над една трета! Последният дял е около и над три пъти по-нисък в Асеновград, Пловдив и Силистра, където обединените положителни дялове доближават или са под 50%, а за Пловдив – едва 38,7% Една възможна хипотеза за обяснение на тези резултати е, че Варна е морски град, а Добрич и Шумен също са по-близо до морето, където пораженията от замърсяването с пластмасови отпадъци са много по-осезаеми. Друга възможна хипотеза е влиянието на новата ситуация с пандемията от коронавирус.

Вярват или не, гражданите че всичко зависи от тях?

Гражданите като цяло са убедени във важността на своите лични усилия за опазване на околната среда - едва трима на сто граждани заявят, че техните лични усилия нямат никакво значение за подобряване на околната среда, а само един на всеки шест се съмнява в това. В класацията според делът на категорично убедените граждани води Шумен, следван на значимо разстояние от Пловдив, Асеновград и Добрич. За град Пловдив е налице увеличение на този дял с почти 7% спрямо данните за 2019 г.  Получените резултати са особено важни на фона пандемията с коронавируса, засегнала страната и света, като сравнението с данните за Пловдив от „спокойната“ 2019 година показва, че нагласите на неговите граждани тук не са се променили. Въпреки, че през 2020-та темата за здравето надделя и гражданите спряха да се интересуват почти от всичко друго, в града под тепетата, сравнението с данните от предходната година показва запазване и дори увеличаване на положителните нагласи по отношение на информираността и тревогата за опазването на околната среда, включително за опасността от различните видове отпадъци.   

Отговорите на въпросите за еколого-съобразното поведение сред антуража на анкетираните от 6-те града показват, че относителният дял на тези, които редовно, често или понякога замърсяват околната среда е 79,5% за цигарите, 62,4% за опаковките, 47,8% за бутилки и кутии, 43,3% за хранителните отпадъци и 44,6% за другите битови отпадъци! Като добавим групата на тези, които правят това рядко, делът на замърсяващите надхвърля 90% при цигарите, 80% при опаковките и 70% при останалите три групи отпадъци.

А осмеляват ли се да посочат и критикуват виновника?

Пътят между декларираната информираност, мотивацията за действие и реалното поведение понякога се оказва доста дълъг. Оказва се, че когато станат свидетели на неправомерно замърсяване на околната среда в бита, по-малко от една шеста от гражданите (15,4%) реагират често на такива прояви, а едва 3,7% го правят редовно. Повече от една трета от тях (36,7%) не реагират изобщо. Жителите на Асеновград са „най-толерантни“ и две трети от тях никога не правят забележки на замърсителите. След тях по „толерантност“ се нареждат Силистра и Пловдив. Най-непримирими към безразборното изхвърляне на отпадъците са лицата, най-силно ангажирани с опазването на чистотата и околната среда в изследваните градове.

Разпределението на данните по градове показва, че регистрираните в Асеновград изключително ниски стойности на въздържане от изхвърляне на определени видови отпадъци не са случайни – жителите на този град са „най-толерантни“ и две трети от тях никога не правят забележки когато станат свидетели някой неправомерно да изхвърля отпадъци в околната среда. След тях по „толерантност“ се нареждат Силистра и Пловдив, докато Шумен, Варна и Добрич отново показват сходно разпределение.

Навици #БезОтпадъци

Значим дял от участниците в проучването посочват, че в ежедневието си все пак предприемат известни действия за намаляване на отпадъците, като например, да използват хартиени чашки за еднократна употреба вместо пластмасови, да пазаруват с чанти за многократна употреба вместо с найлонови торбички, да пренасят използват бутилки за многократна употреба и др.

Данните за практическото екологосъобразно поведение в пет конкретни ситуации - използване на хартиени чашки вместо пластмасови, на бутилки и торбички за многократна употреба и предаване на битовите електроуреди в специализирани пунктове - показват значими различия в поведението на гражданите от шестте града, на фона на сходно общо ниво на активност от около и над 50% за по всяка от тях.

Именно засегнатите въпроси в проучването, са тези по които сдружение БГ Бъди активен продължава да работи с дългосрочната си програма _Място България. През тази година сдружението планира да проведе редица акции сред гражданите, за да привлече вниманието им към нуждата от лична отговорност в опазването на чистота, като до края на годината предстоят различни дейности и мащабни застъпнически кампании, в тази насока в партньорските градове на инициативата. Важна насока в _Място България през тази година, ще бъде  провеждането на инициативи за намаляване и рециклиране на отпадъците, като един от акцентите през тази година  ще бъдат водните басейни - тяхното опазване от замърсяване и дейности по почистването им. Сдружение БГ Бъди активен ще продължи да работи и в посока идентифициране на незаконни сметища, сигнализиране и апел към местните власти за дългосрочно справяне с отпадъците на проблемните места. По този начин активистите целят превъзпитание и информиране на населението за негативното въздействие на отпадъците върху околната среда.

Проектът “Партньорство за красива и чиста България” се осъществява с подкрепата на Фондация Кока-Кола

Още идеи как да живеем в по-чиста среда  може да откриете на сайта на инициативата thespot.bgbeactive.org

Историята на “_Място България”

 “_Място България” е дългосрочна програма на “БГ Бъди активен” за промяна на публичните пространства в малки и големи населени места чрез активизиране на местните общности, използвайки  подхода на т.нар. placemaking (местоправене).     От 2017 г. до сега  благодарение на програмата са обновени мета в 23 селища в цяла България. Част от “_Място България” бяха и дейностите от платформата „АЗ, ТИ, ПЛОВДИВ!“, за чиста Европейска столица на културата 2019.

През 2020 г. дейностите на “_Място България” обхващат няколко града чрез инициативата „Партньорство за красива и чиста България“ – Пловдив, Варна, Шумен, Добрич и Силистра. Сред дейностите, които се случиха през годината бяха обучения на доброволци, съвместни инициативи с жителите и местните власти за облагородяване на публични пространства и активизиране на местните общности, почистване на градски зони и зони край водни басейни, работилници за рециклиране и др. Програмата успя да намери съмишленици и да изгради над 80 успешни партньорства между бизнеса, НПО сектора, граждани и администрация, които да работят заедно в различни инициативи по облагородяване на публичните пространства, почистване на града, рециклиране, различни обучения и работилници, образователни инициативи за превенция на замърсяването и редица други акции обединени зад каузата #БезОтпадъци.  През 2020-а година, благодарение на “Партньорство за красива и чиста България” и БГ Бъди активен бяха извозени над 110 тона отпадъци от нерегламентирани сметища в страната.