Расте професионалната етика, но децата остават предимно невидими и безгласни в българските медии

05 март 2021 г.

Нов доклад по поръчка на УНИЦЕФ и АЕЖ България представя актуални тенденции при отразяване на деца в медиите, вкл. в контекста на Ковид-19

Как медиите в България отразяват деца? Какви са нагласите на журналистите и студентите към детските права? Това е фокусът на ново академично проучване “Децата в медиите”, чийто автори са доц. дн Вяра Ангелова, доц. д-р Жана Попова, проф. дсн Снежана Попова, а статистическата обработка на данните е на Светослав Митев. То е част от съвместния проект на УНИЦЕФ България и Асоциацията на европейските журналисти-България за етично отразяване на децата в медиите и беше представено на 5 март по време на онлайн събитие.

„Заедно – УНИЦЕФ, АЕЖ, медийните професионалисти – създадохме множество ресурси и добри практики, които бяха представени както на други страни извън България, така и на Съвета на Европа. С близо 300 обучени журналисти, оператори, фотографи, ПР специалисти и близо 200 обучени младежи ние разполагаме с цяла „армия“ от съмишленици и носители на положителна промяна. Нека извлечем най-доброто от тези партньорства в името на децата“, каза д-р Джейн Муита, Представител на УНИЦЕФ за България.

Докладът обхваща анализ на съдържанието на 12 медии през 2020 г.; както и 45 дълбинни интервюта с журналисти и микроизследване на студентски нагласи към отразяване на деца в медиите с общо 108 участници. Основните тенденции и изводи бяха представени пред институции, медии и широка аудитория от авторите на изследването.

“Като общо заключение изследването показва познаване от страна на журналистите и спазване на основни професионални и етични правила, особено по отношение на снимането на деца. Етичната ангажираност на медиите обаче не се изчерпва единствено с правилата за заснемане. Включването на децата по смислен начин в самото медийно съдържание остава едно от най-значимите предизвикателства”, каза доц. Вяра Ангелова, съавтор на доклада.

“Като цяло студентите осъзнават проблематичността в заснемането на деца. Влиянието на медиите обаче изглежда по-силно от това на образованието. Студентите „заучават“ утвърдени модели, ползвани в телевизиите; прокрадват се и модели от жълтата преса”, сподели проф. Снежана Попова, съавтор на доклада.

“Нашите данни показват, че медиите се поделят на две големи групи. В едната – тази на електронните медии – детето е показано най-често в обичайна ситуация. „Телеграф“, „24 часа“ и „Струма“ за сметка на това експлоатират засилено образите на детето при празнични събития. Уточняваме, че в изследвания от нас период една от най-следените теми са абитуриентските балове. Образът на щастливото, празнуващо дете е много важен в по-голямата част от изследваните медии. Затова и събитията, породени от пиар кампании, най-често са повод детето да бъде показано”, подчерта доц. Жана Попова, съавтор на доклада.

Следната графика показва темите, по които децата най-често попадат в медиите:

С коментар на резултатите от проучването се включиха представители на Съвета за електронни медии и Държавната агенция за закрила на детето.

„Притеснителен е високият брой на случаите на инциденти и насилие, покрай които децата попадат в медиите. Когато едно дете попадне в новинарския поток с такава тема, е твърде вероятно то да стане обект на вторична виктимизация. И в такива случаи поставянето на ТВ маска (закриването на лицето) не е достатъчно, има много други белези, по които детето може да бъде разпознато, а е твърде вероятно вече и да е обект на мерки по закрила“, каза г-жа Диляна Кирковска, експерт на СЕМ - и подчерта важността да се търси родителско съгласие, както и становище от ДАЗД.

„Много е важно личните данни на децата да бъдат запазени и с тях да не се злоупотребява. Апелът ни е с оглед и на започващата предизборна кампания, в която самоличността, правата и най-добрият интерес на децата трябва да бъдат зорко пазени от злоупотреба. ДАЗД оказва надзор над работата на социалните работници, които подкрепят семействата по индивидуални казуси, но имаме готовност да подкрепим и публични дебати и сътрудничество между професионалисти, неправителствен сектор и медии в името на общи стандарти за работа с деца“, каза г-н Георги Иванов, гл. експерт в дирекция „Политики и програми за детето, стратегическо развитие и координация“ в ДАЗД.

Изследването очертава и разлики в честотата на присъствие на деца в медиите спрямо възрастта им, като важна тенденция е най-малките да присъстват твърде често (и безгласно) благодарение на родителите си (вкл. известни личности) – почти толкова, колкото тийнейджърите (които вече имат гласно присъствие):

Даниела Късовска, и.д. Програмен директор на БНР, коментира резултатите от позицията на общественото радио, което се позовава на писмени правила за отразяване на децата – и това е добра практика, споменавана в допитването. Надя Обретенова, изпълнителен продуцент и водещ на „По света и у нас“ и “Още от деня” по БНТ, иМария Милкова, журналист на свободна практика с опит в национални и международни медии, споделиха своя опит както като практици, така и като обучители по етично отразяване на деца в медиите. „Важно е правилата да не остават само на хартия. Радиото е една от първите медии, които се включиха в обученията на УНИЦЕФ и АЕЖ за етично отразяване на деца и смятам, че тази практика трябва да продължи. За мен отвъд важната тема за запазване на самоличността на деца в риск, трябва да дискутираме все повече как медийното съдържание влияе на психиката на децата, на техните мнения и нагласи“, каза Даниела Късовска от БНР.

„В утвърдени медии с голямо обществено доверие като Дойче веле, например, много се залага на разписани правила за етично отразяване на деца, които цялата редакция и всички нейни секции по света следват. Разбира се, не може всеки един казус да бъде описан – затова е много важно журналистите да обсъждат помежду си, да обменят опит, да имат чувствителност и да внимават както за технически аспекти около отразяването, така и за цялостното си отношение към децата и младите хора“, сподели Мария Милкова.

„В бързината на работата или притиснати от стремежа за ексклузивност и рейтинги, колеги често забравят принципи за етично отразяване, които заедно сме дискутирали и които иначе спазват. Обсъждането на казуси в редакцията остава приоритет.Затова има голяма необходимост и от надграждащи обучения както за журналистите, така и за студентите. И е крайно време също вече да има предавания и онлайн формати, в които деца и младежи създават съдържание за своите връстници“, каза Надя Обретенова от БНТ.

В специален панел "Гласът на младежите" Кристиян Юлзари и Катерина Василева, които са младежки журналисти от платформата sCoolMedia, споделиха виждането си за образа на тяхното поколение в българските медии.

„Искаме медиите и обществото по-често да се вслушват в нашия глас и в нашите мнения и да показват различни аспекти от живота ни, а не само темата с насилието например, която понякога се преекспонира“, каза Кристиян, който през 2020 г. спечели почетна награда за млад автор на престижен национален конкурс за медийни материали. Катерина допълни, че дори когато медиите са в контакт с децата и младежите по положителни поводи – каквито е имала тя самата покрай завършването на средното си образование през 2020 г. – отново се пренебрегват етични правила като това да се търси съгласието на младежите за интервю или за заснемане и публикуване. Тя подчерта обаче, че подготовката на младите хора, включително по медийна грамотност, може да им помогне да защитават правата си и да бъдат коректив на медиите в такива ситуации.

Модератор на събитието беше Ирина Недева, журналист от БНР и председател на АЕЖ-България.

Някои от основните изводи от проучването:

Селективно отношение към възрастовите групи, при което децата от 7 до 14 години не получават достатъчно медийно внимание.
Силно повлияване на журналистическата реч от училището, полицията и съдебните решения като информационни източници.
Дефицити в представянето на децата като равноправни субекти.
Представени най-често в социалната роля на обучаващи се, децата се явяват в медиите като реципиенти на мерки, които институциите предприемат за тях, а медийното им участие се разглежда като верифициране на тези мерки.
В материалите за инциденти децата са предимно „жертви“, а когато са представени като герои, то тогава „мъжеството” им се описва силно преувеличено и като нехарактерно дори и за възрастните.
С разширяването на публичността чрез социалните мрежи постепенно навлизаме във фазата на осъзнаването, че публичният „живот“ на сниманите деца е еднакво опасен както в медиите, така и в социалните мрежи.
В условията на размиване на границите между социално и частно медията би следвало да настоява на тези граници и да пази децата, дори когато това не правят собствените им родители.
Има ред „приспани“ от коронавирусната пандемия теми. Такива са: наркотиците и различните видове зависимости; културните интереси или спортните участия на децата; свободното време.
В опита си да не дават присъди, да се придържат към „Етичния кодекс“ и да не охарактеризират децата медиите често говорят за тях схематично, обобщаващо и без конкретика.
Дефицитно е представянето на социалните отношения на децата – в семейството, с връстниците им, с други деца.
Запазена е тенденцията да се използват деца като повод за популяризиране на най-разнообразни търговски, политически и личностни послания. Дори когато не можем да говорим за нарушаване на професионално-етичните стандарти, става дума за инструментализиране на децата за обслужване на интереси, като самите деца биват маргинализирани или с тях се злоупотребява.
По-голямата част от медиите показват внимателно отношение към детето, когато е обект на нежелани действия. Очертава се като правило децата да не бъдат показвани в такива случаи.

Акценти сред нагласите на журналистите:

Журналистите показват познаване на професионалните и етични правила за работа по теми, свързани с деца.
Журналистите от БНР и БНТ отдават голямо значение на необходимостта от обучение за работа с децата. На разписани правила се позовават всички интервюирани от системата на БНР, в т.ч. кореспондентите.
Общите етични и професионални стандарти (Етичният кодекс) и личната преценка на журналиста са водещите критерии при избора на теми и начините за отразяването в медиите.
Журналистите се виждат като важен посредник между децата и институциите.
Журналистите говорят предимно за предпазването, защитата, охраняването на детето (дори от самите медии), а само малцина говорят за личното пространство на детето и за достойнството му.
Като основен етичен проблем се посочва снимането/показването на деца.

Акценти сред нагласите на студентите:

Личният опит и оценка се очертават като важни за взимането на бъдещи професионални решения.
Налице е склонност към лесно влизане в морализаторска позиция. В доста отговори личи склонност към автоцензура – дава се предимство на нещата, които „няма да бъдат правени“ (казани, снимани), за сметка на тези, които могат да бъдат направени.

На базата на изводите авторите на проучването очертават и редица препоръки към институциите, медииите, университетите, които са налични в доклада. По време на събитието те бяха обсъдени и предстоят съвместни действия за подобряване на начина, по който децата биват отразявани в медиите. В подкрепа на тези усилия Ивайло Спасов, директор “Комуникация за социално развитие” в УНИЦЕФ България представи плановете на УНИЦЕФ и АЕЖ за популяризиране сред медиите на Харта за етично отразяване на децата, както и ресурси, които са на разположение на всички заинтересовани страни: