Проект на гражданското сдружение „Доза обич" дава шанс за промяна на хора със зависимости

Сдружение „Доза обич“ е една от гражданските организации в България, която се грижи за хора, смятани от всички за обречени – хората със зависимости.

Организацията е създадена през 1999 г., за да помага на пристрастените към различни наркотични вещества с идеята да намали вредите за тях и с амбицията да ги измъкне от капана на зависимостта.

За дейността на сдружението ни разказва Нела Иванова – финансов директор на организацията, социален работник, координатор на проекти, консултант и обучител.  

„Това, което ме привлече в НПО сектора, е именно предизвикателството да работим по проблеми, по които никой не иска или няма капацитет да работи. Това превръща работата в ежедневно предизвикателство и я прави удовлетворяваща и интересна. Бойното ни кръщение беше в периода 2004-2007 година, когато имаше огромен бум на опиатната и хероиновата зависимост“.

Зависимите, с които работи сдружението, най-често са в зряла възраст, на метадонови програми, здравно „обгрижени“.  Те се опитват да се впишат отново в обществото, много от тях са семейни и с деца, имат някаква квалификация, но се сблъскват с най-сериозната пречка за практическата им реализация –  предразсъдъците на работодателите. За работодателите хората на метадонова програма са „ненадеждни“, „пропаднали“, заплаха за имуществото и дейността на фирмите. В действителност голяма част от зависимите, които търсят работа, са преодолели обвързаностите на своето минало и когато получат подкрепа от другите, окончателно се откъсват от психологическите причини за зависимостта. Много от тях са свръхмотивирани да преодолеят нагласите на обществото и работодателите, а това ги  прави отлични работници, които влагат в работата си много повече от останалите.

„Сдружение "Доза обич" вече повече от 20 години работи със зависими. Контактът ни с тях е ежедневен. До 2008 година в Бургас липсваше метадонова програма. Към момента разполагаме с 2 програми за поддържащо лечение, които са платени. Зависимите потребители са с няколко неуспешни опита за лечение и дългогодишен стаж на употреба. Средната им възраст е 32 години – зряла възраст, която предполага възможности за  адекватно социално и икономическо включване. Те ежедневно споделят с екипа ни за трудностите си при реализацията на пазара на труда“,  разказва Нела.

Нела Иванова

Ето защо сдружението разработва последния си проект „Отново на работа“, с който иска да даде нов шанс за пълноценен живот на зависимите хора на метадонови и други лечебни програми. „Пълноценно социално и икономическо включване“ – така се изразяват социалните работници, а на езика на непрофесионалистите това означава, че едни хора, които са осъдени от другите, без да им е даден шанс да поправят грешките от миналото си, могат с малка помощ да бъдат пълноценни и щастливи, да се грижат за семействата си и да допринасят за обществото ни.

За съжаление повечето от нас смятат, че проблемите на зависимите не ни засягат, докато самите ние не се сблъскаме с тях –   например когато потърпевши са децата ни, или други, обичани от нас хора. Тогава работещите в гражданския сектор се оказват от малкото ангажирани с този проблем, които имат също и куража, стоицизма и най-вече профисионализма да помогнат.

„В момента няма нито една държавна програма, която да работи по проблемите на зависимите хора“, споделя Нела, „а те съвсем не са малко и имат нужда от сериозна, систематична и устойчива във времето подкрепа“. Липсата на ангажимент на държавата обезкървява и неправителствения сектор, при това точно в момент, когато има бум на ползването на амфетамини, метамфетамини и други субстанции, особено сред младите хора.

В рамките на проекта, финансиран от Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на ЕИП, сдружението комуникира с работодателите и провежда консултации на зависимите за добро представяне по време на интервюта за работа, адекватно изготвяне на мотивационни писма, подготовка на нужната документация и успешно включване в работния процес. Сдружението за първи път насочва своята работа извън основната си целева група – зависимите – за да ангажира ключови заинтересовани страни – служителите в бюрото по труда и работодателите.

По проекта „Отново на работа“ сдружението работи с 80 души, които се лекуват на метадонова програма. Зависимите не са акцент в социалната работа на институциите и до момента не са били подкрепяни от тях като група със специални потребности. Те често са трайно безработни, имат криминално минало и са прекъснали образованието си, което ги прави особено уязвими.

Работили са и с 10 работодатели, четирима служители от метадоновите програми и двама служители от Бюрото по труда.

Нела разказва, че много от зависимите са успели да намерят работа, като са скрили от работодателите си, че са на метадонова програма. Така постъпват 90% от всички анкетирани от сдружението хора със зависимости. Те се справят добре със задълженията си и имат успешно професионално развитие, което не би се случило, ако бяха разкрили истината за себе си и се бяха сблъскали с предразсъдъците на работодателите.

В проведеното по проекта анкетно проучване 73% от зависимите заявяват, че имат професионални умения, които могат да докажат с документи, а останалите   имат документи за завършени квалификационни курсове или притежават професионални умения, които са придобити чрез практическа работа, но не могат да бъдат официално доказани.  Относно работодателите Нела споделя, че „само 10% са чували за поддържащи програми и познават същността на метадоновото лечение. Това се оказва и определящо за мнението им по отношение на проблема наркомании. 25% от работодателите са имали опит в работа със служители, които имат проблем със зависимост или употреба на психоактивни вещества и имат по-скоро негативна нагласа към употребяващите. 80% от работодателите не се интересуват от личните проблеми на служителите си и предпочитат да не ги знаят. Като цяло отговорите на работодателите кореспондират с цялостната нагласа и предразсъдъци на обществеността по отношение на употребяващите – негативизъм, страх и неразбиране“.

Положителното е, че въпреки негативните нагласи по отношение на употребяващите, работодателите ценят добрите и съвестни служители и при удачни стимули биха инвестирали и наели употребяващи, включени на лечение в поддържащи програми. Това мотивира и сдружението да мисли за по-нататъшна и по-интензивна работа с работодателите.

„В момента проектът ни е към края си“, споделя Нела. „Много работодатели бяха консултирани и получиха информация, а повишаването на информираността на хората е първата стъпка за преодоляване на предразсъдъците им“. Част от работодателите, към които се е обърнало сдружението, са заявили готовност да поемат риска да дадат шанс на зависими хора. Сега „Доза обич“ насочва усилията си към комуникирането на проблема с Бюрата по труда и институциите  посредници, които би следвало да намират работа и да дават шанс на групите в неравностойно положение.

„Зрелостта е свидетелство за навлизане в живота по отговорен начин. В зрелостта човек разширява своето битие, идва стремеж към създаване на собствено жизнено пространство, интимна връзка, собствен дом. Зрелостта е усещане за това какво животът иска от нас. А за да са успешни в живота си занапред, употребяващите, които се лекуват с поддържащи програми, имат нужда от възможност да се трудят, да са самостоятелни и да се развиват, както всеки един от нас!“, обобщава Нела.

Повече за работата на сдружение "Доза обич" можете да научите в разказа ни тук.

Снимки: Pexels

#регионалникореспонденти