Базар, разговор за политики и награди за най-добър бизнес план на социално предприятие

От 15 до 17 юли, в Амфитеатъра на Sofia Ring Mall, в София се проведе Фестивал на социалното предприемачество, организиран от Български център за нестопанско право. Той събра на едно място социални предприятия от цялата страна, предимно такива, които се управляват от граждански организации. Те имаха възможност да изложат на специален базар продуктите си с кауза, а програмата на фестивала включваше и семинар за споделяне на добри примери, предизвикателства и решения, които предприемачите срещат и намират.

Участници в базара бяха - Социално предприятие „Българска природа“ на Българска Фондация Биоразнообразие; Социално предприятие към Сдружение за подкрепа на лица с умствени затруднения - Варна; Ателие „Конкордия“ на Фондация „Конкордия България"; Социални работилници КаритАрт на Каритас – София; Социално предприятие към Народно Читалище „Светлина – 1861“; Социално предприятие Арт Ателие „Творилница“ към Фондация „Глобална инициатива в психиатрията – София“; Социално предприятие АПЕКС на Асоциация на младите полярни изследователи.

.

В началото на семинара Павлета Алексиева, програмен директор в Български център за нестопанско право, представи изводи от прочуване на центъра сред 18 граждански организации, развиващи социално-предприемачески инициативи през последните три години. Става дума за микро организации, които са силно свързани и водени в дейността си от каузата, за която са създадени. Преобладаващата част осигуряват пряко заетост на хора от уязвими групи. Въпреки трудната 2020 година, само една организация е заявила, че е закрила работна позиция, а всички останали са отговорили, че са съхранили работните места. Голяма част от тях все още не успяват да реализират съществени годишни приходи от икономическата си дейност, но въпреки това се наблюдава положителна тенденция в сравнението между трите години.  Всички изводи от проучването можете да намерите ТУК (PDF 463 KB).

Елена Лилова от Алфа Рисърч представи изследването „Отражение на кризата с коронавируса върху стопанските субекти и гражданите“. Структурата на бизнеса в България към момента е силно доминирана от микропредприятия. От общо 419 000 фирми, 92 % от тях са микропредприятия с до 9 служители (данни на НСИ за 2019 г.). Последиците от кризата са силно изразен спад в приходите на 79% от фирмите. Всяка пета фирма е освободила работници  вследствие на пандемията, а 43 % са затворили – временно или за постоянно. Една от 10 фирми е изпаднала в просрочие по плащания на заеми и кредити. В контекста на кризата, агенцията отчита нарастване на доверието в неправителствените организации и дарителската дейност. През 2018 г. 24.7 % от хората са казали, че като цяло имат доверие в НПО срещу 23.67 %, които нямат доверие, 51.7 % не могат да преценят. За 2020 г. тези, които имат доверие в НПО и дарителските дейности се увеличават до 31.3%, срещу 17.7, които нямат доверие. Остава същият процентът на хората, които не могат да преценят.

За политиките в сферата. Какво ново?

Елена Лилова от Алфа рисърч - вляво и Теодора Демирева - МТСП - вдясно

На семинара присъства и Теодора Демирева, експерт от  дирекция „Жизнен стандарт, демографско развитие​, политики и стратегии" към  Министерство на труда  и социалната политика. Тя сподели, че в Плана за възстановяване и устойчивост на България е включен проект, който касае социалните предприятие и по-точно техния регионален аспект. Предвидено е в шестте региона за планиране да бъдат създадени фокус  точки – места, които ще подпомагат развитието на социалните предприятия от региона, тяхното дигитализиране  и достъп до пазари. Ще има и места в тези региони, където целогодишно ще бъдат излагани продуктите и услугите на социалните предприятие. Друга цел, заложена в проекта като част от Плана е да се създават мрежи, клъстери по места и региони, за да се стимулира сътрудничествата между заинтересовани страни.

Другата линия, по която министерството работи в момента, са традиционнитепланове за действие по социална икономика. „Сега е моментът да предлагате идеи, защото  до края на годината ще разработим плана за следващите две години“ сподели г-жа Демирева.  Ще има и обществено обсъждане – етап, на който също могат да се предлагат идеи.

Теодора Демирева сподели, че в следващия програмен период ОП „Развитие на човешките ресурси“ ще финансира дейности по иновации –  политика, която според министерството ще се стимулира развитието на социалните предприятия.

За Регистъра на социалните предприятия

Породи се дискусия между участниците относно Регистъра на социалните предприятия към Министерство на труда и социалната политика, който има за цел да насърчи развитието на сектора, като осигури достъп до конкретни ползи и подкрепа. Става дума за регистър, който бе създаден преди две години по новия Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика. До момента обаче в него са регистрирани само 33 социални предприятия(По данни на Националния статистически институт (НСИ)2000 са предприятията, които са се самоопределили като социални предприятия на база на критерии, които попълват сами при подаване на годишните си отчети към НСИ. Данните са предоставени по запитване на БЦНП по ЗДОИ). Павлета Алексиева от БЦНП сподели, че тяхното изследване показва, че голяма част от социалните предприятие (става дума за тези, които се управляват от граждански организации), не могат да покрият критериите на закона, за да се регистрират. „По наше мнение е добре да се преразгледа правната рамка, за да може оттук нататък каквито и мерки за подкрепа да се предвиждат, те да бъдат достъпни и за малки и микро предприемачески инициативи, за да продължат да съществуват. И от друга страна да има реално работещи мерки за подкрепа в кризи, защото дори такива, които са регистрирани, не са могли да покрият изискванията по антикризисната мярка 60/40.“ – сподели тя. Докато Павлета акцентираше върху специфичността на тези предприятия, които са силно водени от своята кауза, и необходимия по-специалния подход към тях, то Теодора Демирева от МТСП изрази позиция че „Въпреки, че тези предприятия са водени от социална кауза, ние все пак говорим и за бизнес модел. Чрез правната рамка ние търсим баланса между двете“.

Мнение изрази и Миряна Сирийски, програмен директор във Фондация „Светът на Мария“,която чрез социалното си предприятие за кетъринг „Бон Апети“ развива социални и трудови умения у  младежи с интелектуални затруднения, като им помага да се реализират пълноценно на пазара на труда. Въпреки че те са от регистрираните по закона предприятия, мярката 60/40 не им е помогнала особено, защото за тях критично важно е било да продължат дейност под някаква форма, за което са нужни оперативни разходи, а не само покриваните от мярката заплати. „За хората с интелектуални затруднения е много важно работата да не спира, да общуват, да знаят, че правят нещо смислено и някой харесва това, което произвеждат. Спирането на работа за тях означава регрес в уменията“ – каза Миряна и допълни. – „Ние, социалните предприятия, имаме нужда от два вида подкрепа – оперативни разходи и инвестиции в развитие. В ситуация на криза не можем да покриваме оперативните разходи, защото не можем да генерираме достатъчно обороти. Относно развитието ни, на този етап говорим за технологии, а не за иновации. Имаме нужда от техника, оборудване. Няма кой да ни даде тези пари за техника и машини, защото не отговаряме на изискванията за предприятие. Фондът за социална закрила е единственият, през който подобни инициативи могат поне частично да бъдат финансирани“ .

Миряна Сирийски - с микрофона

„Достатъчно е да бъдем освободени от мярката de minimis, както са общините, и тогава няма да имаме абсолютно никакви проблеми да се оправяме сами“ – пък бе позицията на Мария Методиева, която е управител на социалното предприятие за отглеждане целогодишно на зеленчуци от хора с  интелектуални затруднения „Чудната градина“ в Добрич.  

Оказва се, че тези гледни точки не са новина за нито една от двете страни, въпросът е кога и по какъв начин на практика ще се срещнат в по-голяма степен.

ДарПазар – електронният магазин с кауза

Като пример за добро сътрудничество между бизнеса и гражданските организации бе дадена платформата ДарПазар, която от няколко години предлага продукти на социални предприятия.  Инициативата за създаването на електронния магазин с кауза идва от Аксенчър България – водеща международна компания, която предоставя широк спектър от услуги в областта на цифровите технологии, облачните пространства и сигурността. Служителите на компанията всяка година измислят и осъществяват различни инициативи в полза на обществото. През 2019 г.  Аксенчър се свързват с БЦНП с тази конкретна идея. Днес ДарПазар предлага продуктите на 30 социални предприятия.

Надя Шабани, директор на БЦНП, сподели, че истински се надява платформата да се развие като самоуправляваща се общност и да привлича все повече хора.

Споделен опит и решения на четири социални предприятия

След политиките в сферата бяха представени примери на успешни социални предприемачи, които споделиха опит и решения на проблеми, с които са се сблъскали.

Кетъринг „Бон апети"

За предизвикателството да бъдат икономически стабилни и в същото време да остават верни на каузата си и да не изневеряват на своята мисия говори Миряна Сирийски от „Бон апети“. „Трудността в нашата работа идва от това, че ние трябва да инвестираме постоянно много време и усилия в обучението на нашите хора. При нас нещата стават по-бавно. Когато един човек стане толкова добър в задачите, които му поставяме, ние нямаме моралното право да го задържим в рамките на защитената заетост, която създаваме, трябва да му помогнем да намери работа навън. Светла, например, която е един от служители на „Бон апети“  е брилянтна в миене, поддръжка и почистване на кухнята ни, но тя скоро ще започне работа в хотел „Хаят“. За да я заместим обаче, сме започнали да подготвяме с трудов наставник други трима човека и това ще отнеме време“.

По-ниската продуктивност на изцяло ръчния труд е причината да не могат да изпълнят и поръчка например на компания през ноември за 3000 броя коледни топки за украса, произведени в арт-ателието им за сувенири. „Компаниите са сериозни потребители на нашите продукти, но често те имат нереалистични очаквани, защото не оценяват факта, че  всичко при нас се прави с ръчен труд на хора с интелектуални затруднения, а не се доставя от Китай. Дори и отстъпка не можем да дадем за количество пак по същите причини. Това са асиметриите в сравнение с конвенционалния бизнес“.

Според Миряна универсални рецепти за решения на проблеми в сферата няма. Всеки казус изисква специално внимание и подход.

Jamba

Йоана Колев - в средата

Йоана Колева, съосновател наJamba, един от създателите на „платформа за осигуряване на среда за предварителна подготовка и последваш подбор с цел професионална реализация на хората с различни възможности в България“:

„В началото, преди 6 години, ние бяхме две мечтателки с идеята да направим дигитална платформа, която да свърза бизнеса с хората със специфични и различни възможности на пазара на труда. Практиката  и опитът ни научиха на доста неща и разбрахме, че такава платформа сама по себе си абсолютно нищо не постига, защото бизнесът и хората с различни възможности говорят на тотално различни езици. Двете страни не могат да се доближат по никакъв начин, ако няма посредници между тях.  Тогава в екипа привлякохме специалисти по човешки ресурси, станахме лицензиран трудов посредник и малко по малко върнахме нещата назад  - от платформата към това да бъдем професионални посредници.  Вече пета година работим и успяхме да включим над 160 човека в пазара на труда. Обучените ни хора са страшно много. Нашата енергия се насочи основно към обучение. И така се роди идеята да основем кариерен център“.

Jamba не само успяват, но вече „изнасят“ своя модел на социално предприемачество и в други държави – Австрия, Унгария, Швейцария. В момента има интерес към тях и от организация от Турция.

Според Йоана основните предизвикателства в работата има са свързани с културния контекст на държавите, в които работят, различната степен на развитие на социалното предприемачество там, юридическите въпроси по места и финансирането „което е предизвикателство за всеки бизнес“.

Съветът й към други организации е да търсят за партньори и експерти местни организации, които познават средата. „Особено важи това за човека, който се занимава с фондонабиране - да бъде местен  и да говори езика на местните хора“ – казва тя.

„Чудната градина“

Мария Методиева - в средата

„Смешно ми е, когато говорим за онзи период преди три години, когато се явихме на конкурса на БЦНП за социални предприемачи. Защото сега разбирам колко абсурдно и наивно сме звучали тогава. Но извървяхме дълъг и труден път и успяхме да направим това, което днес е най-голямото социално предприятие, с най-много наети хора с интелектуални затруднения на трудов договор и месечна заплата. Отглеждаме зеленчуци целогодишно на площ от 4 декара. Имаме вече и трактор, имаме всичко, което ни е нужно, за да работим“ – разказваМария Методиева за „Чудната градина“ от Добрич.  „Тази идея се роди трудно. Преди години не знаех какво точно трябва да направя, но знаех че трябва да е нещо, което да даде съдържание на думата равнопоставеност, защото работейки с хора с интелектуални затруднения, каквито и успехи да постигаме, каквото и да говорим, те могат да се почувства равни с другите само, когато започнат да упражняват правата си, едно от които е правото на труд.“ – допълва тя.

Съветите, които дава Мария на хора, които биха искали да се занимават с нещо подобно, е да си помислят много добре дали им се захваща наистина с това, защото изисква много работа, понякога по 12 часа, много учене и четене непрекъснато.

„За да разработиш специфичен и конкурентен за пазара продукт, трябва да имаш специфично знание. За нас качеството е много важно. Важно ни е също клиентите ни да идват при нас, да пазаруват на място, за да виждат нашите хора как работят. Искаме да върнем доверието на обществото към хората с увреждания.Полагаме и  много усилия, за да сме популярни и в медиите, защото това е пътят другите да разбират какво правим и защо е важно“. - казва тя.

„Природа в кутия“

Румяна Иванов - третата отдясно наляво

Румяна Иванова, изпълнителен директор на Българска фондация Биоразнообразие разказа, че въпреки че са стара екологична гражданска организация, трудно са узрели за идеята за социално предприемачество. Занимават се дълги години със застъпничество в сферата на законодателството за околната среда, на защитените територии, писане на планове за управлението на такива територии, организиране и участие в граждански акции, работа на терен за опазване на различни видове.

„Разбрахме, че много по-лесно и смислено се случва промяната, когато срещнеш други хора, за които опазването на природата е също толкова важно, колкото и за теб. Независимо каква е причината. В случая говорим за бизнес причини – някои от тези хора, сега наши партньори,  се занимават с туризъм, други със земеделие или фермерство и съхранената природа им е важна. Една от големите ни  борби в началото беше да направим така, че тези малки стопанства да могат законно да продават продукцията си на пазара. Да, преди няколко години това не беше възможно“ - разказва Румяна. След спечелването на тази битка се ражда идеята за социално предприятие „Природа в кутия“. Това е кутия, пълна с гурме продукти от местни фермери от различни части на България, които Биоразнообразие превръща в корпоративни подаръци „Нещо много по-лично и смислено от тефтери и химикалки, които обичайно се подаряват от компаниите“ - казва тя и допълва. „Ние не осигуряваме поминъка на тези малки предприемачи, но по този начин ги показваме и помагаме на другите да разберат за тях, за начина, по който работят, съхраняват природата и издържат семействата си. Да създаваме общности около тези хора ни е много важно, защото екозащитната работа е трудна и сме изпитали ползата от това да имаш партньор“. Това е и нейната препоръка – търсене на партньори, с които имаме общи цели. Добър пример в това отношение според нея е екологичната коалиция „За да остане природа в България".

Годишни награди

Годишните награди в конкурса на БЦНП за най-добър бизнес план на социално предприятие бяха обявени в рамките на фестивала, петък - 16 юли. Наградният фонд от 30 000  лева под формата на инвестиции в бизнес плановете се разпределя между отличените организации:

Фондация „Подобри“(Шумен) с идеята си „ReBox: умен контейнер за разделно събиране на отпадъци“. Той измерва и визуализира количеството събран отпадък, като показва и действителната му рециклируема стойност. С него се цели създаване на устойчиви навици, свързани с опазване на околната среда и мотивиране на ученици, младежи и техните родители, да рециклират повече.

Сдружение „Общност, каузи и начинания“/ Характер.бг (Разлог) с идеята си „Силните страни на характера: занимателни комплекти за деца и родители“ - първият в България занимателен комплект за деца на възраст 7 - 11 г. и родители по упоритостта като силна страна на характера. Той помага на децата да усвояват основни знания, умения и поведения като да приключват започнатото, да опитват отново след грешка или провал, да постигат целите си.

Фондация „Конкордия България“ (София) с идеята си „Един по един, стъпка по стъпка“, с която ще развият стратегия за достигане до индивидуални клиенти, чрез създаването на магазин за свещи и предлагането на услуги в ателие към него, в което младежи в неравностойно положение се обучават и работят.

Повече подробности за наградите очаквайте на страницата на БЦНП.

 Снимки: БЦНП