Завръщането на картала

Как една малка група хора посвещават живота си на завръщането на редките видове – и го постигат!

Фонд, но не финансов, а такъв, инвестиращ гражданка енергия в опазването на природата

Фондът за дивата флора и фауна е малка като численост на служителите неправителствена организация, но с огромни успехи за опазване на българската природа. Организацията е създадена от младото семейство Емилиян Стойнов и Надя Вангелова и техни приятели, обединени от обичта към природата и една обща мечта – да върнат в небето на България най-величествените и полезни за хората птици – лешоядите.

Сдружение „Фонд за дивата флора и фауна“ е създадено  през 2000 година. „В началото на 21 век, като младежи, които се вълнуват от съхраняването на природата, ние станахме свидетели на стопяването и изчезването на колонии белоглави и египетски лешояди в Гърция и Република Македония. Имахме шанса да видим и полет на последния брадат лешояд от сухоземната част на Балканския полуостров през 2001 г., заснет и пазен в архивите на ФДФФ. Тогава си дадохме сметка, че ставаме свидетели на исторически събития, свързани с изчезването на редките видове, и от нас самите зависи дали на тези събития ще бъде даден различен ход“, коментира Емилиян Стойнов, един от основателите на Фонда. Фондът работи в три отдалечени територии на страната, а именно Кресненското дефиле, Врачански Балкан и Котленска планина.

ФДФФ работи в партньорство с НПО и институции. Стратегически партньори са СНЦ Зелени Балкани, Дружество за защита на хищните птици и Фондация за опазване на лешоядите. Организацията работи и с редица институции и много съмишленици, доброволци, дарители.

20 години упорита работа 

Близо 20 години организацията работи упорито, като едва последните години са вече видими резултатите от техните систематични и буквално ежедневни усилия. За 20 години и в екип с партньорските организации, ФДФФ успява да създаде постигне следните значими резултати:

„Успяхме да възстановим лешоядите в четири района. Колониите от белоглави лешояди са:
•    в Котленска планина  – 25 гнездящи двойки;
•    в Кресненския пролом – 3 гнездящи двойки;
•    във Врачанска планина – 23 гнездящи двойки.“

В Котленска планина вече има 3 гнездящи двойки черни лешояди, а във Врачанска планина – 2 двойки“.

По този начин не само е разширено географското разпространение на белоглавия лешояд, който преди това се среща само в района на Маджарово, но значително е увеличена популацията му в страната. Върнат за българската природа е един изчезнал вид- черния лешояд, като е поставено началото на устойчива популация, за което обаче ще са нужни още много усилия, споделя Емилиян.

„В своята работа разчитаме на  холистичен подход при осъществяване на реинтродукционните проекти за лешояди. Това значи провеждане на множество допълнителни дейности, освен пускането на птици от волиери (клетки), които да гарантират устойчивост на създадените колонии - подготовка на районите за пускане, превенция на заплахите за лешояди, подобряване на пасищните хабитати в местообитанията на новите колонии и други“, разказва Христо Пешев, докторант по екология и част от екипа на Фонда.

Сред най-големите постижения на организацията е излюпването в  Котленска планина на  първото малко от вида черен лешояд (картал) за последните 28 години в България, 36 години след като видът е обявен официално за изчезнал като гнездящ от България.

„Често и повсеместно срещан из страната до началото на ХХ век, черният лешояд се води изчезнал от България. За първи път този факт официално е описан в Червената книга на НР България от 1985 година, когато видът е поставен в категория „изчезнал”.  Фактическото изчезване вероятно се случва в периода 1950-1960, когато вече няма данни за гнездене, а наблюденията на вида стават изключително редки. През 1980-те зачестяват наблюденията на единични птици и малки групи от вида в Източните Родопи, където в пограничния район навлизат индивиди от последната известна колония на вида на Балканите в гората Дадя в Гърция. Вероятно от такива индивиди се формира двойка и загнездва в района на яз. Студен кладенец, където през 1993 е открито първото за десетилетия и последното оттогава гнездо на вида в България. След еднократно успешно гнездене двойката изчезва и така завръщането на вида е мимолетно, което дава основание черният лешояд да остане в категория „изчезнал” и в следващото издание на Червена книга на България от 2011 г.“, разказва Лъчезар Бончев, еколог от Фонда, който е пряко и буквално ежедневно ангажиран с грижите за карталите и теренните дейности.

„За да се стигне до тук, процесът има дълга и сложна предистория. Три двойки започнаха гнездова активност в началото на 2021 година  – две са в Източна Стара планина и една във Врачански Балкан. Само една от двойките успя за излюпи малко. При останалите две най-вероятно яйцата са били неоплодени, поради младостта и неопитността на птиците“, разказва Лъчезар.

Емилиян споделя, че възстановяването на изчезнал вид в даден район, не се случва с установяването на еднократно събитие, а е поредица от такива. „За да може да се приближим до реалното и трайно завръщане на вида, ни чака още много работа. В района трябва да се задържа повече от един индивид, а най-добре минимум 8 индивида от вида. Самият вид трябва да присъства   целогодишно в района на освобождаване. Необходимо е да се сформират двойки, които да се държат заедно и да демонстрират брачно поведение (заемане на територия, строеж на гнездо, брачни полети и копулации). Следваща стъпка е да има снесено яйце, да се отгледа първото малко, а по-късно минимум 5-6 малки да се отглеждат годишно в територията на освобождаване. Не на последно място трябва този брой малки  да е по-голям от загубите на индивиди по различни причини.“

За да се изпълни този план са били необходими дългогодишни и систематични усилия. Към края на 2019, след освобождаване на общо 18 птици, беше постигната целта в т.1 за Източна Стара планина, а към края на 2020 и т. 2 и т.3. През 2021 сме свидетели на формирани три двойки, снесени две яйца и излюпено едно малко.

През 2015 стартира партньорски проект „Светло бъдеще за черния лешояд” LIFE14NAT/BG/649, където Фондът си партнира със Зелени Балкани (www.greenbalkans.org), Фонд за дивата флора и фауна (www.fwff.org), Дружеството за защита на хищните птици (www.bpps.org), международната фондация за опазване на лешоядите (VCF – www.4vultures.org), германската фондация Евронатур (www.euronatur.org) и регионалното правителство на Екстрамадура (www.juntaex.es). Проектът е финансиран по програма ЛАЙФ на ЕС и цели възстановяването на вида в България като гнездящ с помощта на реинтродукция.

„Това е наистина значим консервационен ефект, казва Емилиян. “Размножаващата се популация на черен лешояд в България става втора за Балканите, с тази в НП Дадя в Гърция, четвърта за Югоизточна Европа (Дадя, п-в Крим и Кавказ), пета за ЕС с тези във Франция, Испания, Португалия и Гърция“.

Ето това е историята на завръщането на един рядък вид… История, сътворена от една малка група хора и една малка гражданска организация, но съставена от хора, посветили живота си на каузата – българска природа!