„За Земята“, „Грийнпийс“- България и партньорски зелени организации настояват за изход от въглищата
24 септември 2021 г.

„За Земята“, „Грийнпийс“- България и партньорски зелени неправителствени организации призовават за изход от въглищата. Искането е до 2030 година България да престане да добива въглища и да ги използва като източник на енергия. Ако икономическата логика позволява, срокът може да бъде преместен и по-близо във времето. „Въглищната индустрия в България има спешна нужда от реформи в името на бъдещето, на енергийната сигурност на страната и в подкрепа на заетите в нея.“, се казва в писмото.
За разлика от редица държави в Европа, България не е поела ангажимент с крайна дата за използване на въглищата. Гърция, Унгария, Ирландия и Италия обявиха излизане от въглищата през 2025г., Дания - 2028г., Нидерландия и Финландия - 2029 година. Германия е сериозно критикувана за липса на амбиции с крайна дата 2038г. и с възможност за 2035 година. Китай вече планира да започне да излиза от въглищата през 2026 г., а преди дни обяви, че престава да инвестира във въглища в чужбина и ще подпомага проекти за възобновяема енергия.
„За Земята“ и представителите на коалиция „За зелен рестарт“: „Грийнпийс“ - България, WWF - България, MOVE.BG, Институт за кръгова икономика настояват за оптимизация на управлението на държавни въглищни активи, обезщетение на собствениците на имоти на села, в които предстои изселване заради проекти за въглищни мини, преразглеждане на списъка с обекти с национално значение и ирелевантни, неадекватни за националната енергийна сигурност и ангажимент на държавата да не прибягва до приватизация на въглищни активи и ясно да каже, че няма да развива въглищна индустрия в бъдеще. Общо 7-те искания ще гарантират и преодоляване на негативното въздействие на цялата въглищна индустрия върху живота на хората и околната среда.
Определянето на крайна дата за спиране използването на въглищата ще внесе яснота в плановете за икономическа трансформация на въглищните региони и ще създаде възможност за начертаване на конкретни стъпки за поетапно извеждане на всички въглищни мощности в страната от експлоатация и успоредното изграждане на мощности за производство на енергия от възобновяеми източници, включително с участието на заетите във въглищната индустрията.
Предвид тенденциите големите застрахователни компании да застраховат и презастраховат въглищни активи до 2030 г., застраховането на мини и централи ще става все по-скъпо и все по-трудно достъпно, което допълнително ще затрудни експлоатацията на тези мощности, а и е ясен сигнал, че пред въглищата няма перспектива.
Крайната дата за отказ от въглищата и ясният ангажимент за трансформация ще отключат средствата за България по Фонда за справедлив преход и Плана за възстановяване и устойчивост, от които регионите биха били лишени, ако продължат да добиват и горят въглища. По-важното е, че така ще се даде възможност и за привличане на допълнителни средства по втори и трети стълб на Механизма за справедлив преход, тъй като само със финансовите възможности на първия стълб (Фонда за справедлив преход), средствата няма да са достатъчни за успешна икономическа и енергийна трансформация на въглищните региони.
Организациите вярваме, че всички тези точки не търпят отлагане и са в правомощията на настоящия служебен кабинет. Нека България стане част от позитивните примери и приятна изненада преди срещата на ООН за климата в Глазгоу по-късно тази година.
Автор: Екологично сдружение За Земята
Източник: Екологично сдружение За Земята
Сходни публикации
24 март 2025 г.

Нов кръгов маршрут в Странджа улеснява достъпа до свети места
Странджа планина, известна със своята девствена природа, богата история и мистична атмосфера, привлича все повече туристи,
24 март 2025 г.

Стотици доброволци отбелязаха Часа на Земята, като чистиха Искър заедно с WWF
България и светът почетоха празника на природатаПовече от 500 доброволци се присъединиха към инициативата на природозащитната
20 март 2025 г.

„Климатична фреска“ и приноса ѝ в борбата с климатичните промени
Предаването "Радиокафе“ е посветено на третото издание на Академия за иновации в агробизнеса. Вихрен Митев има докторска степен