English   14182 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Институт за пазарна икономика: Две години след приемане на ЗПП. Кратък преглед

 

Нов анализ на ИПИ:

 

Първите две години от приемането на закона за публичните предприятия в България

(кратък преглед)


11 ноември 2021 г.


Публичните предприятия заемат важно място в структурата на икономиката на България, като в определени сектори са доминиращи (здравеопазване, енергетика, железопътен транспорт). Тяхното влияние не се изчерпва само със структуроопределящ потенциал, но и с висока заетост, значителен размер на държавно финансиране под формата на субсидии и капиталови трансфери и относително ниска ефективност на работа. Целта на анализа е да проследи до каква степен са изпълнени изискванията на законодателството за управление на публичните предприятия до момента – две години след приемане на закона за публичните предприятия (ЗПП). Пълен текст на анализа може да се види тук.

В България по данни на националната статистика има над 350 публични предприятия, контролирани от централното правителство, и над 580, контролирани от местните власти. Те доминират в сектори „Здравеопазване“, „ВиК“ и „Добивна промишленост“. Заетостта в държавните предприятия е над 6% от заетостта в страната.

Участието на държавата във финансирането на публичните предприятия под формата на субсидии за текуща дейност и капиталови трансфери нараства ежегодно - от общо 2,5 млрд. лв. през 2014 г. до 5,8 млрд. лв. през 2020 г.

Държавните предприятия са не просто дружества на пряко финансиране от бюджета. Най-големите от тях създават и значителни рискове пред държавния бюджет. Условните задължения на големите държавни предприятия извън сектор „Държавно управление“ достигат 10,5% от БВП през 2019 г.

Някои от дълговете на държавните предприятия са защитени и с държавни гаранции - държавните гаранции за публични предприятия за 2019 г. са на стойност 37 млн. лв.

Приетият през септември 2019 г. закон за публичните предприятия, изготвен в сътрудничество с ОИСР, страда от редица недостатъци:

  • не обхваща целия процес по създаване, управление, контрол, оздравяване, сливане и придобиване, приватизация и обявяване в несъстоятелност на предприятията, чиито собственик са държавата и общините;
  • уредбата на създаването на държавните предприятия не е съвсем ясно разписана;
  • не е изяснена ролята и отговорността на прекия собственик на предприятието;  функциите по контрол върху държавните предприятия, предоставени на новосъздаваната Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК), се изчерпват със събиране на информация от предприятията и подготовка на обобщен доклад за тяхната дейност;
  • не са определени общите принципи на финансовото участие на държавата във финансирането на публичните предприятия; законът не дава информация какви действия следват след анализа на финансовото и нефинансовото състояние на предприятията.

Новият закон изключва специално Българската банка за развитие.

Политиката за участие на държавата в публичните предприятия в България все още не е изготвена и публикувана.

Към септември 2021 г. АППК е провела конкурсни процедури за подбор и номиниране на кандидати за членове на органите на управление и контрол на 39 публични предприятия и е извършила анализ на 16 държавни предприятия, според който:

  • Част от предприятията извършват стопанска дейност, която не е съвместима с изискванията на ЗПП.
  • Предоставянето на публични услуги от тяхна страна не се извършва на база на нарочен договор за възлагане на публични услуги.
  • 161 търговски предприятия отчитат положителен финансов резултат за 2019 г. в общ размер на 1,3 млрд. лв., в т.ч. 584 млн. лв. печалба, отчетена от БЕХ ЕАД.
  • 97 предприятия генерират загуба през периода, в общ размер на 334 млн. лв., в т.ч. "ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2" ЕАД (-202 млн. лв.).
  • Консолидираните приходи от продажби към края на 2019 г. се стабилизират на ниво от малко над 13 млрд. лв. годишно.
  • Има ръст на нетната печалба на предприятията през 2019 г.

В заключение препоръките на ИПИ към управлението на публичните предприятия включват:

1. Държавните предприятия, които извършват пазарна дейност в конкурентна среда, следва да се закрият или приватизират, а с онези, които предоставят обществена услуга, следва да се сключи специален договор за извършване на публична услуга. Трябва ясно да се разграничат видовете публични предприятия, когато се анализират техните резултати и да се взема решение за бъдещето им на база на сериозна икономическа или социална обосновка.

2. Агенцията следва да извърши анализ и на останалите публични предприятия от гледна точка на техния статут; дейностите, които извършват, и услугите, които предоставят (качество на публичната услуга, ефективност и ефикасност). На негова основа трябва да се предприемат мерки за оттегляне на държавата от специфични нетипични за публичния сектор дейности.

3. Регулярно трябва да се публикува изчерпателен актуален списък с публичните предприятия и техния статут от АППК.

4. Oбобщени анализи за финансовото състояние на всички публични предприятия следва да се извършват поне веднъж в годината. Препоръчително е да се публикуват и отделни аналитични материали по особени въпроси, свързани с групи предприятия, специфични проблеми, промени в статута, анализ на холдинговите дружества и отделно на дъщерните им предприятия и т.н.

5.  Все още не всички предприятия са организирали конкурси за избор на управителни съвети съобразно изискванията на ЗПП, което не търпи отлагане.


За повече информация:

Весела Добринова, 02/952 62 66, vessela@ime.bg

д-р Петя Георгиева, 02/952 62 66, petya@ime.bg

Изтегли доклад на ИПИ


Страница на ИПИ: www.ime.bg


Сходни публикации

Институт за пазарна икономика: изследване „Здравеопазването в областите - ресурси, резултати, ефекти"

Здравеопазването в областите:  ресурси, резултати, ефекти Изследването е част от проекта „Регионални профили: показатели за

Хабитат България предложи препоръки за подобряване на жилищните политики, прилагани на територията на община Сливен

Хабитат България предложи препоръки за подобряване на жилищните политики, прилагани на територията на община Сливен

29.11.2021 г. В продължение на дейностите за подпомагане създаването на адекватни и отговарящи на съвременните изисквания

Национална конференция „Медийна грамотност срещу дезинформацията”

Национална конференция „Медийна грамотност срещу дезинформацията"

Конференцията ще се проведе на 2 декември 2021 г. в хибриден формат, като само лекторите и участниците в дискусиите ще присъства