English   14389 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




За Петя и големите малки победи

 
 

Успешната формула как да открием силните страни на хората с интелектуални затруднения и да ги направим част от общността

Петя е на 18 години и живее в Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) за деца и младежи с увреждания, който се управлява от сдружение „Граждански инициативи – Ловеч“. Тя е с умерена умствена изостаналост. Учи в „нормална“ гимназия, подпомагана от ресурсен учител. Тази година ще бъде абитуриентка. Какво се случва след бала с едно такова момиче. Търся отговора през разговор с много хора. С хората, които правят всичко възможно Петя да се интегрира в заобикалящия свят, в живия живот. Търся отговора не само заради Петето, а заради всички като нея.

За Петя

„Добра, изпълнителна, грижовна, всеотдайна“ – така я описва Рени Димитрова – управител на ЦНСТ, където живее нашата героиня. Помага много на персонала. Обича да чисти, да подрежда стаите. Обича да се занимава с малките деца, играе игри с тях – помага им да разберат правилата. Доста музикална е, има своя колонка с таблет и помага при провеждането на различни тържества – като диджей. Озвучава тържествата и рождените дни на по-малките деца и много се старае да подбира подходяща музика. Обича да помага в кухнята, обича и да си похапва. Сега, когато е онлайн, всяка свободна минута е в кухнята при готвача.“

Тази година за пълнолетието й са направили специално тържество в ресторант. Купили специален тоалет, събрали нейните приятели. Слънце имало на лицето на Петя. И как да бъде друго!

Слънце има на лицето й и когато я посещава баба й. По-късно, когато лично разговарях с абитуриентката, осъзнах, че „баба“ е стълб в живота й, макар и да не го обяснява така. Ако не може да я посети, тя й изпраща колети с дребни неща, на които Петя много се радва. По-рядко я посещава баща й. Имали намерение да си я вземат, но после преценили, че тя ще се чувства по-добре в Ловеч, в защитената и грижовна среда. 

Вълнува се много за предстоящия бал. „Отдавна говорим на тази тема – как си представя нейната рокля, прическата – разказва ми Рени Димитрова. Всеки ден идва да ми покаже, че се е сресала и колко й е пораснала косата, за да може да е истинска абитуриентка. Определено изживява много добре емоциите си. Понеже това ни  първо лято с нея, сдружение „Граждански инициативи – Ловеч“ управлява Центъра втора година, ходихме няколко пъти на басейн. За първия учебен ден я заведохме в София в „Джъмбо“. Тя много добре оценява тези жестове и е благодарна. А ние се радваме, че изпитва тези емоции, защото не всички могат.“

Картината допълва Албена Романова - ресурсен учител на Петя, педагог с голям опит и голямо сърце. Работи с Петя откакто е ученичка в Гимназията по икономика – вече четири години. „На сърце ми е това дете. Обича да ходи на училище и може и да не разбира всичко, но е толкова изпълнителна и старателна. Винаги е с подредена раница, тетрадки. Да преписва е едно от любимите й неща. И го прави много красиво. Трудно й е с четенето, не че не може. Класната, която й води и практиката, също споделя, че е много старателна, макар и да има трудности - например с рязането. Но пък прави чудесни сандвичи и разбира се – любимото си нещо – да почисти и измие. Има огромно желание да се научи.“ Албена Романова оценява и най-малкия успех на момичето, който всъщност е огромна крачка напред. „Пита ме утре дали е на училище, аз утре дали ще съм на училище. Защото при мен е два пъти в седмицата. Иска да се ориентира кой ден е. За нея това е много трудно. Но като й кажа, че на другия ден ще бъда, или на по-следващия – тя знае и очаква. Ориентира се в датите като гледа календара.  Винаги казвам, че трябва да се напише датата преди да започне да пише в тетрадката. Което е значително постижение за нея. Изключвам нейната възраст и това в кой клас е. Радват ме и най-малките неща като успех. Даже и това датата да ми каже, деня да ми каже.“

Сериозната крачка след пълнолетието

Петя осъзнава, че й предстои много сериозна крачка в живота.  Още преди да навърши пълнолетие, многократно разпитва дали някой ден ще започне работа, дали ще има възможност да се справя сама.

Какви са вариантите. От тук насетне тя може да остане в ЦНСТ за възрастни. Ако успява да се справя с житейските ситуации с помощта на сегашните си ментори, може да бъде преместена в Защитено жилище. В най-добрия вариант, ако се справя с всичко, може да живее и самостоятелно.  Има примери за такава успешна интеграция на младежи, които вече имат работа и семейна среда.

Сдружение „Граждански инициативи“ – нова философия в грижата за хората в нужда

За да се случи „включването“, са нужни усилията на различни институции, в които работят хора с кауза. Така, както е в Ловеч. Весела Цанкова от 2014 година бавно, но категорично променя философията за грижа по отношение на деца и младежи със затруднения.

Весела Цанкова е председател на УС на сдружение „Граждански инициативи“. Организацията управлява социални услуги от 2014 година като стартират с ЦОП, Център за социална рехабилитация и интеграция и Наблюдавано жилище. От миналата година сдружението управлява и два Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания. Там са настанени 28 деца и младежи с увреждания, по 14 в услуга. „Голямо предизвикателство за нас беше да дадем нови подходи и методи, които да са ориентирани към личността на детето или младежа, а не на формално изпълнение на правила. Защото каквито и правила да прилагаме, ако те нямат реален ефект да се подобрява животът на човека, тези правила нямат голямо значение. ЦНСТ бидейки резидентни услуги /където грижата е постоянна/, посещават и съпътстващата социална услуга - Център за социална рехабилитация и интеграция, от където специфични тесни специалисти - рехабилитатори, логопед, психолог оказват ежедневна подкрепа на екипа, който обгрижва децата и младежите в ЦНСТ. Те дават конкретни препоръки, напътствия, децата са там почасово. Други посещават трудов център, за да може да бъде подкрепено както тяхното личностно развитие, така и да се работи за една по-добра перспектива в процеса им на израстване.“ – споделя Весела.

Защитена работна среда за Петя

От както Петя навършва пълнолетие, често си говорят за възможността за „кариерно развитие“. Тя е съхранена в много отношения и нейното интелектуално изоставане не се е отразило на нейното желание да се труди. Тя пита „Аз кога ще започна работа? Ще имам ли заплата?“.

Девойката по природа обича труда, независимо дали е в домашната среда в ежедневието, или навън. Сега обстановката е още по-усложнена заради корона вируса и хората, настанени в услуги, са допълнително ограничени в своите възможности – освен от увреждането и от някаква по-засилена форма на социална изолация. „Ние отново решихме да бъдем по-гъвкави като неправителствена организация и съвместно да създадем с нашите партньори една такава защитена работна среда, където Петя да започне да се реализира" – допълва Весела Цанкова. "В Ловеч има една много добра обезпеченост от разнообразни социални услуги, които назад във времето Общината със своята активност е създала. Една много добра основа, която ние сега развиваме и продължаваме съвместно. В резултат на тази екипност и взаимодействие с Ресурсния център, с училището на Петя, взехме заедно решение да създадем тази защитена работна среда за нея.“ Става въпрос за това от 1 декември Петя да започне почасово да се грижи за чистотата в Ресурсния център. Като НПО, сдружението получава някаква подкрепа под формата на дарения, или като изработват сувенири /макар и не голяма стопанска дейност/. Тези приходи се използват, за да мотивират младежи за трудова заетост. За дадения от тях труд в рамките на трудо терапията им, сдружението им дава някакви средства от тези дарения. Петя, започвайки да работи като хигиенист в Ресурсния център в Ловеч, ще получава такива средства като дарение за ежедневното усърдие, което полага. Тази форма на подкрепа, същевременно терапия и преход към по-самостоятелна трудова дейност, ще продължи няколко месеца с перспективата след това на девойката да бъде намерена работа чрез Бюрото по труда. Най-важното в случая е, че Петя осъзнава, че това е част от нейната програма за развитие и усвояване на умения за самостоятелен живот.

„Много се надявам в следващите месеци да достигнем до някой работодател, който наистина да е отворен и да предостави възможността на Петя да се труди в реална работна среда и в същото време да е гъвкав, за да ни допусне нас като нейна подкрепа покрай нея. Защото хората с увреждания в началото се нуждаят от една подкрепа от познати за тях лица. И Петя ще ходи заедно с колега от Центъра за социална рехабилитация и интеграция за определено време, докато усвои конкретните навици и е водена от собствената си мотивация. Тя и назад във времето е получавала много подкрепа от своето училище. Плановете са ни съвместно с Община Ловеч и с Бюрото по труда, в рамките на ежегодните програми за хора с увреждания, да търсим такова работно място, което да е подходящо за нея.“ – обяснява Весела.

Албена Романова също е категорична, че Петя ще се справи: „Вярвам, че ще се справи като всеки, който се ангажира с това, трябва да има предвид нейното състояние – че е по-бавна, че има нужда от напътствия, но е толкова старателна. Работодателят трябва да е с голямо сърце и тя ще намери своето място. За всичко трябва сърце.“

Весела Цанкова получава пълното съдействие на Моника Дончева – директор на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование. Познава Петя от години, но през последните четири я опознава отблизо, защото Професионалната гимназия по икономика, търговия и услуги и Ресурсния център се помещават в една и съща сграда. „Петя често идва при нас, разбираме се добре, тя усеща грижата ни. Тя е чудесно момиче. През годините израсна като успя да овладее това, което планирахме заедно с общообразователните учители в училището и със специалистите от ЦНСТ, така че да получи най-доброто като знания и умения в професионалната си паралелка. Точно за това се обединихме около идеята да направим нещо конкретно за нея. За да доразвие своите умения, ние и давам шанс да работи при нас почасово – това ще й бъде трудотерапията.“

Малка крачка – голяма крачка

Весела Цанкова много се вълнува от това как ще се справи Петя. „Това не е малко начинание.  Много често хората неглижират малките успехи. А зад малките успехи стои три пъти повече труд, отколкото зад големите успехи. Защото, за да се случи голям успех, това означава, че човекът може сам. Има качествата, уменията, знанията и подкрепата на семейството или нещо, което го бута напред. А зад малките успехи не само, че няма тези предпоставки, но има много други обратни – има много причини, за да не се случат тези малки успехи. И, когато постигаме тези малки на вид успехи, за мен времето за достигането до успеха е много по-важно и по-ценно, отколкото големите успехи, които постигаме.“

Когато трудът осмисля личността

Председателят на Сдружение „Граждански инициативи -  Ловеч“ вярва, че работата в нова среда и получаването на средства ще се отрази и на самочувствието на девойката като човешко същество; на вярата й, че ще може да се справя от тук насетне вече като възрастен човек. „Който не е бил в ситуация да няма в джоба два лева лични средства, само той може да не знае какво се чувства човек. Петя е осигурена, тя живее на топло уютно място с подкрепа на много хора. Осигурена е с храна, с дрехи. Но, когато Петя помита двора и го прави толкова хубаво, тя идва при мен и ми казва много невинно „Веси, аз пометох двора“. Петя от една страна идва да ми каже, че е свършила една работа хубаво, но ми казва и че има нужда от джобни средства. И тогава аз викам нейната менторка и тя и дава от джобните пари, предвидени по закон за всяко дете в услуга. Но те са крайно малко. В момента имаме трима младеж, които са по тази програма,  ходят на трудов център и чистят офисите на останалите социални услуги.“

Да подадеш ръка, но и да предизвикаш…

И Рени, и Весела са категорични, че младежите със затруднения трябва да бъдат предизвиквани, а не всичко да им е наготово, защото това е развиващо за тях. „Трябва малко да ги сблъскаме с реалността, трябва да ги учим да се борят“ - споделя Рени.

„Най-лесно е да кажем, че сме длъжници на деца като Петя. Но ние сме длъжници не само на тях, а и на нас – на обществото като цяло. Защото, докато не полагаме адекватните грижи, за да могат хората с увреждания да си стъпят на краката, тези хора ще продължат да тежат на бюджета на цялото общество. И всеки един от нас ще плаща тази грешка. Това е пътят – през подкрепа за самостоятелност. През качествена грижа за преодоляване на реални препятствия и постигане на конкретни резултати. А не проформа да се правим, че се грижим, без да се интересуваме от конкретни цели, които да постигаме.“ – категорична е Весела.

Обединеното усилия за успешно приобщаване

Моника Дончева вярва, че обединените усилия са успешна формула за приобщаване на младежи със специални нужди. „Ние за това не само искаме да разкажем за Петя, а фокуса да бъде и нашето добро взаимодействие и разковничето нещата да се случват. Мисля, че и самото общество, самите хора вече промениха отношението си към тези деца; осъзнаха, че те са като всички останали и същевременно имат своя ниша, свои таланти, свои възможности, които ние, от тези институции, успяваме да покажем. Това наше партньорство, тази наша добра практика искаме да стане пример. Искаме да говорим за успехите, да говорим за теза деца като за всички останали и че имат място в живота. Място на трудовия пазар, изобщо място в обществото. Не само за Петя е успехът. И с другите деца интеграцията е възможна и ние го показваме.“

„Има много лоши, но има и много добри примери. Според мен трябва да се говори за успешността" –
присъединява се Весела. "Там да поставяме фокуса – върху резултатите, върху хората, които успяват. Защото, ако един човек успява, всеки от нас трябва да си зададе въпроса - ако той успява, защо другите не успяват? Ако нашите услуги могат да са в подкрепа, значи и другите услуги могат да са в подкрепа. И това е мисия. Без заплата не се живее, но без мисия няма как да я работиш тази работа.“

3 декември – международният ден на хората с увреждания

Размислите на Весела: „Да имаш документ, който казва, че нещо има увреждане, е двойствено. От една страна тези хора получават финансова подкрепа през системата за социално подпомагане, от друга страна ги квалифицира като едва ли не негодни. Хората, които нямаме решения на ТЕЛК, също имаме своите дефицити и проблеми. Просто нямаме документ, които да ги удостоверява. Цялата обществена система е така организирана, че ние се справяме. Но ако имаме едно препятствие на пътя си, както тези хора – условно ги наричам с увреждания, то тогава надали щяхме да бъдем талкова успешни, колкото сме. Да забравим думи като „инвалид“ и „увреждане“. Всеки има своите ограничени дефицити. Също така има своите силни страни".

Срещата ми с Петя

Нарочно оставям разговора ми с Петя за последно. Предвкусвах, че ще е емоционален и исках да се „наградя“ с него. Правим среща по вайбър с помощта на Рени Димитрова. Не се притеснява, че ме вижда за пръв път, спокойна е, усмихва ми се. Разбира много повече от това, което казва. Крехка, русичка, светлоока. Очите и светват, когато я питам за рождения ден. Изрежда ми имена на свои приятели, които са станали част от празника… „и баба“.

„Хубава косичка имаш, ще порасте още до бала“ и казвам. Тя докосва лекичко русите къдри при казаното от мен. Отново се усмихва, всъщност – не спира да го прави по време на целия разговор. Питам я за бала, чака го. Представя си роклята – синя и като на принцеса. Иска да работи след това, да чисти и да получава заплата. Избираме това интервю, за да й кажем, че нейната мечта започва да се сбъдва и тя ще започне да чисти в Ресурсния център при госпожа Моника Дончева, с която се познават добре. Очите и светват. Питам я би ли работила и с непознати. Отговаря без да се замисля с едно лаконично „да“. Обещавам й да отида до Ловеч и да я видя, тя слага ръката на сърцето си казва „мене“. Стопли ме тази крехка ръка, положена на сърцето й. Изпрати ме с много въздушни целувки и доверие, което задължава да бъде оправдано.

Бъдещето ще е изпит за Петя. Още повече ще е изпит за нашето общество. Как ли ще отговорим на нейното доверчиво и категорично „да“ на въпроса дали би работила с непознати?

P.S. Интервютата са направени в края на ноември по повод 3 декември. Първите два работни дни на Петето са минали успешно за радост на всички.

Снимки: Сдружение „Граждански инициативи – Ловеч“.



Автор: Петя Генова

Сходни публикации

България с шест медала от най-голямото състезание за спортисти със Синдром на Даун

България с шест медала от най-голямото състезание за спортисти със Синдром на Даун

Шест медала спечелиха българските състезатели от най-голямото състезание за спортисти със Синдром на Даун „TRISOME GAMES 2024“,

Бойните изкуства помагат на деца с увреждания в Пловдив

Бойните изкуства помагат на деца с увреждания в Пловдив

Събитие по европейския проект „Бойните изкуства като способ за приобщаване и рехабилитация на хора с увреждания“, ще се проведе

Шарени чорапи за специални деца

Шарени чорапи за специални деца

21 март е Международен ден на хората със синдром на Даун. По цял свят хората обуват шарени чорапи, за да покажат, че светът е