С любов, внимание и грижи всяка рана може да бъде излекувана

Бисера е почти на 6 годинки, но едва от няколко месеца тя има свое семейство. Истинско семейство, което да я приема такава, каквато е, да я обича и подкрепя.

Нейни родители от скоро са Вера и Борил. И въпреки, че Бисера е родена от друга жена, че не е била в коремчето на Вера, тя се е родила в нейното сърце! И в душата на нейния татко Борил. Двамата съпрузи преминават през много препятствия, за да имат свое дете, но така и не успяват, накрая решават да осиновят.

В края на 2020 година двамата се срещат с малката Бисера, която по онова време се отглежда в приемно семейство.

Детето е родено от поредна не проследявана бременност на биологичната майка. Изоставено е веднага след раждането с името Бисерка. Престоява в медицинско заведение няколко месеца, а след това е настанено за временно отглеждане в център за настаняване от семеен тип. По-късно мярката за закрила е променена и детето е настанено в приемно семейство.

След осиновяването родителите решават да променят името на момиченцето от Бисерка на красивото Бисера като запазват основното му значение от уважение към детето и защото знаят, че името е важно за всеки човек и е значима част от идентичността му.

В началото новосформираното семейство има, макар и кратки, мигове на споделеност. Но скоро осиновителите започват да забелязват редица специфики в поведението и психо-емоционалното състояние на Бисераа. Тя говори неразбираемо, има инатливо поведение, често не спазва зададените рамки. Проявява агресия и автоагресия – самонаранява се, скубе си косата, гризе си ноктите, хапе се. Сякаш иска да се самоунищожи, да унищожи и целия свят около себе си, който до скоро е бил така враждебен. Макар вече да е в любяща семейна среда, Бисера непрекъснато унищожава – мебели, играчки…всичко, което попадне на пътя й. Раздира дори любимите си дрехи. Вера и Борил забелязват, че детето им рисува, но сякаш картини от филм на ужасите. Рисува човешки фигури, а след това ги задрасква, рисува сцени на смърт и насилие. Бисера често сънува кошмари, спи неспокойно, свива се на кълбо в леглото, плаче, тръшка се и не иска да остава сама в тъмното. В началото детето често отказва да се храни. Отблъсква всички топли ласки на своята майка, а баща си игнорира напълно – сякаш той не съществува.

Всичко това поражда много страхове и тревоги у Вера и Борил и те търсят съдействие и подкрепа в Отдел „Закрила на детето“, откъдето ги насочват към ЦОП „Щастливо детство“. Така двамата изплашени родители се срещат с психолога Катерина Ковачева.

На първата среща с майката, Катерина установява, че тя е изключително любяща, грижовна и търпелива. Но и много изплашена. Страхува се не само от предизвикателното поведение, но и за здравето и живота на детето. Тъй като е интелигента и осъзната жена, Вера разбира, че психо-емоционалното състояние на детето е в резултат на всички травми, случили се в хода на развитието на му. Разбира и че осиновяването е поредна промяна за малката Бисера, която макар и за добро, носи много напрежение и страх от неизвестното. Тя очаква и е готова да следва насоките на специалиста в името на това момичето да бъде подкрепено и да успее да преодолее всички болки. Катерина предлага и родителите довеждат детето в Комплекса за ранно детско развитие на фондация „За Нашите Деца“. На първата среща Катерина предлага на Бисера да рисува. Тя ентусиазирано се съгласява, но това, което рисува е плашещо – кървава сцена, сякаш от филм на ужасите. Детето представя през въображаеми образи историята на живота си, в която главните герои са „лоши“, навсякъде „мирише“, опасности дебнат от всякъде, а възможности за спасение сякаш липсват.

Но най-страшното е, че в този момент у Бисера няма никакви емоции. Дори след като разказът й приключва, тя рязко спира и казва на Катерина: „Хайде да играем!“…Сякаш нищо кой знае какво не се е случило. И двете играят…Вече няколко месеца Бисера идва всяка седмица със своите родители, за да играе с нашия психолог. Игрите първоначално пресъздават сцени на смърт и насилие. Често Бисера избира да убива и да обезглавява куклита. А домът й не е сигурно място, защото често е нападан и ограбван от крадци. Така, през играта детето пресъздава по символичен начин всичко, което е преживяло. Психологът дава възможност на Бисера да проиграва и режисира собствения си живот, така постепенно напрежението намалява и детето започва да се чувства по-спокойно по време на психологическите сесии. Момиченцето чака с нетърпение срещите с Катя и винаги й носи изненади – сякаш в знак на благодарност. Играта протича спокойно и по конструктивен начин. И понеже срещите вече протичат по съвсем различен начин, промяната е налице. Родителите споделят с психолога Катерина Ковачева, че детето им все по-рядко унищожава мебелите и играчките вкъщи, автоагресивните прояви са значително по-редки, а речта е по-гладка и лесно разбираема. Детето вече приема разнообразна и вкусна храна – вкъщи и в детската градина. Благодарение на топлите отношения между родители и дете, Бисера вече приема и дори търси майчините ласки, а към Борил се обръща с топлото „тате“.

Случаят в ЦОП „Щастливо детство“ продължава да е активен, работи се за цялостно преодоляване на негативния ефект от преживените травматични събития. както и за по-добра емоционална регулация у детето, така че то да умее да разпознава, назовава и владее чувствата си. Работи се за израждане на стабилна връзка между родители и дете, както и за цялостна подкрепа в развитието на Бисера.

Периодично се реализират и срещи с родителите на детето, за да бъдат подкрепяни в родителската им роля. Дават им се насоки как да откликват на потребностите на детето и как да се справят с предизвикателните ситуации в домашна среда.