English   14238 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Защо в момента външната културна политика е необходимост?

 
Защо в момента външната културна политика е необходимост?

На 24 юни “Voices of Culture” публикува най-новия си доклад, посветен през настоящата 2022 г. на международните културни връзки. Той отново е резултат от прилагането на  инструмента „Структурен диалог с гражданското общество“, за който вече споменахме през 2021 г., когато платформата от граждански организации (а именно “Voices of Culture” ) изследва темата за това как пострадаха статуса и работните условия на заетите в културния сектор в резултат на пандемията

Новият доклад е на етап, наречен „brainstorming report” и е изготвен в резултат на едноседмична работна среща и последваща съвместна работа между представители на гражданския културен сектор от целия свят. За съжаление трябва да отбележим, че ако в миналогодишния структурен диалог участва фондация „Пловдив 2019“, то тази година в процеса няма българско участие. Докато очакваме документът да се предложи за обсъждане от „Voices of Culture” на Европейската комисия на среща в Брюксел по-късно тази година, обръщаме внимание на някои съществени моменти от съдържанието и посланията му.

Изборът на тема на тазгодишния структурен диалог е предизвикано от множеството точки на геополитическо напрежение по света, войната в Украйна, травмите, наследени от Ковид-19 и всичко това на фона на неспиращите технологични и екологични предизвикателства. В тази обстановка „Voices of Culture” определя темата за международните културни връзки като ключова за дебат и разпределя препоръките си по нея в четири основни направления: достъп (access); време (time); справедливост (equity) и пространство (space). Сред препоръките, които платформата отправя към всички заинтересовани страни са : 

 - достъп (access)
  • Да се подкрепят подходът отдолу-нагоре и гражданските организации, така че да участват в международните културни връзки;
  • Да се направи оценка на това кое работи при програмите за мобилност и да се увеличат възможностите за такива, вкл. чрез по-лесен достъп до мобилност и глобален финансов механизъм, който да я обезпечава.
 - време (time)
  • Да се инвестира в дългосрочни промени и дългосрочни партньорства; 
  • Да се улеснява и увеличава споделянето на знания на глобално ниво, с достъп до всички. 
 - справедливост (equity)
  • Да бъдат припознати Глобалните цели за развитие на ООН, като основа за устойчив и включващ подход в международните културни дейности; 
  • Да се адресира в дългосрочен план междусекторната „деколонизация“ в международните културни отношения и да се припознаят по-големите глобални предизивкателства, които стоят на пътя на пътя на партньорствата. Да се създаде работна група, подпомагаща тази задача. 
 - пространство (space)
  • Да се създадат взаимно полезни пространства за заетите в културния сектор, така че да могат да създават нови връзки, отвъд собствения си сектор, и да участват в цялостен глобален диалог; 
  • Да се подобрят международните културни връзки на Европа с партньори от останалата част на света, така че новите отношения да повлияят положително и на европейските граждани, и на глобалните партньори, и на публиките от двете страни. 
На този етап остава само хипотеза какъв би бил българският прочит на тези препоръки, поведен  от заинтересованите страни в националната ни културна органограма. В първия, най-тесен, кръг от нея могат да бъдат откроени водещите: Министерство на културата и Министерство на външните работи, общинските и държавни културни институти, неправителствените организации, артистите на свободна практика,  българските културни институти в чужбина, Държавният културен институт към Министъра на външните работи, културните отдели към посолствата. Моментът за национален „структурен диалог“ по темата остава винаги подходящ, но уви, и закъснял. Закъснял е, защото съзнателно или не, българският културен сектор е част от международните процеси и в този смисъл той също пострада от пандемията; той ще бъде повлиян и от войната в Украйна, а така също и от геополитическия конфликт с Република Северна Македония, в който България е страна. Секторът ще трябва да отговори на технологичните и климатични процеси, течащи в световен мащаб, както и на новите икономически инструменти, които ще засегнат и него, макар и бидейки „квази пазар“. На този фон реалността у нас е такава, че последният голям форум, посветен изцяло на международните културни връзки, „Софийски разговори за Европа“,  се състоя през 2013 г., от същия период, а и от по-рано не е актуализирана концепцията за Българските културни институти в чужбина, няма дейностен план по нея, нито цялостна визия за външната културна политика на страната ни. Това са само няколко от стъпките, които се налага да бъдат наваксани, за да сме по-добри и постоянни в „битката за сърцата и умовете на хората“, както би казал дипломатът Джоузеф Най, направили обаче стъпка по-напред от неговата перспектива да коментира "меката сила" в една доста твърда игра на влияние.  

Снимка: Gerd Altmann за Pixabay. 

#културниполитики e съвместна рубрика на Културна фондация А25 и Информационния портал за НПО. Нейната цел е да представя ключови решения, процеси и политики от България и света, от значение не само за професионалистите в сектора, но и за благоденствието на всички нас като граждани.

Културата не е лукс, а право и нужда на всеки, както и градивен елемент за справедливо, знаещо и можещо общество - ето защо да знаем какво се случва в нея и как се управлява тя, е съществено важно. Поради това, за да бъде от полза за своята аудитория, #културниполитики ще откроява и контекстуализира значимото и интересното на страниците на НПО портала и в неговия бюлетин.

През 2022 г. рубриката #културниполитики се осъществява по проект „А25/2022“, финансиран по програма „Едногодишен грант 2021" на Национален фонд „Култура“.




Публикувано от:

Културна фондация А 25

Сходни публикации

Коронованият ангел на милосърдието (видео)

Коронованият ангел на милосърдието (видео)

Сдружение „Българска история" представя видео за мащабната благотворителна и милосърдна дейност на царица Елеонора Българска.

Най-много четат българите на възраст между 40 и 65 години

Най-много четат българите на възраст между 40 и 65 години

Най-много четат българите на възраст между 40 и 65 години, казва председателят на Асоциация „Българска книга“ Десислава

Пламена Стоянова: „Бих прошепнала на творците - бъдете свободни! Бъдете себе си!“

Пламена Стоянова: „Бих прошепнала на творците - бъдете свободни! Бъдете себе си!“

Пламена Стоянова е автор на разказа „За дружното живеене и правото на сдружаване“, който спечели Първо място