English   14238 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




КЛЮЧ unplugged. Кръвта няма заместител (видео)

 
КЛЮЧ unplugged. Кръвта няма заместител (видео)

Близък човек. В болница. Няма кръв. Търси се спешно кръводарител.

Ситуация, която описва с няколко думи отчайващо стар и болезнено актуален проблем в страната.

В разговор с Александър Куманов от фондация „Четиридесет и две“, в поредното издание на КЛЮЧ unplugged„Доброволно или доброзорно кръводаряване?“ Стефка Попова-Лазарова разказва защо е важно да споделим част от кръвта си с друг човек. Стефка е съучредител и председател на Управителния съвет на Българска организация за доброволно кръводаряване (БОДК). Тя е юрист, но признава, че вече десет години по-голямата част от времето й е посветена на каузата на доброволното кръводаряване. Картината на кръводаряването в България е мрачна, няма положително развитие, нещата се влошават след ковид, а необходимостта от кръводаряване става все по-голяма. Стефка очертава в едри щрихи основните проблеми:

В обществото липсва информация за доброволното кръводаряване, както и разбиране, че то не е проблем, а спасява животи и нуждата от кръв е ежедневна.

В кръвните банки в страната липсата на кръв е постоянна. Няма и кръводарители и това е омагьосан кръг, защото възрастта за кръводаряване е от 18 до 65 години, но едва 40% от хората в тази група нямат противопоказания за кръводаряване. Противопоказанията са много, защото те предпазват и дарителя на кръв, и получателя. Сред основните са хронични болести, остри моментни заболявания, прием на лекарства и наркотици, включително и антибиотици, татуировки (до 6 месеца след татуировка). Не могат да дават кръв бременни жени, жени в месечен цикъл, родилки и кърмачки. Дарената кръв се изследва за хепатит, спин и сифилис, но от честността на дарителя зависи да съобщи за други противопоказания.

В страната има дългогодишна и широко разпространена търговия с кръв и кръвни продукти. Тя е особено опасна, тъй като търговците на кръв крият противопоказания и те няма как да се открият. Изследването на кръвта за всички противопоказания е много скъп и бавен процес и не се практикува. Търговията с кръв съществува от много години в България, разраства се и се стабилизира. Международно проучване отпреди 10 години показва оборот от над 9 млн. лв. Държавата се прави, че не я вижда, но тя е незаконна и е престъпление, също както и търговията с тъкани и органи. За кръвните центрове и Министерството на здравеопазването обаче тя е спасение – „ Ами ако ги няма тези хора [които търгуват с кръв] съвсем няма да имаме кръв“, казват те.

Системата на кръводаряването у нас страда от много проблеми. Съществуващите 6 регионални кръвни центъра (КЦ) са самостоятелни организации, несвързани помежду си и всеки работи по собствени правила, въпреки че от 4-5 години имат обща регистрационна система. Те не транспортират кръв от един в друг център, защото това им създава финансови и логистични трудности. Кръвта се обработва след даряването й и ако се даде в друг КЦ, последният трябва да плати за обработката. Това не е скъпо, но е административно сложно за организиране, КЦ нямат желание да го правят и затова приемат кръв само от кръводарители в региона.

В кръводаряването има традиция за принуда, която е свързана с недостига на кръводарители в последните 30 години. Преди това също е имало принудително – „доброзорно“ – кръводаряване от войници, работници в заводи и др. Днес кръвните центрове прехвърлят отговорността за наличието на кръв на близките на болния и я искат от тях. Това принудително роднинско кръводаряване крие огромен риск за качеството на кръвта, защото, когато си разтревожен за близък, скриваш противопоказания.

В страната няма култура на доброволно кръводаряване, както и стъпки за създаването й. Кръводарителите трябва да дават кръв не защото им се плаща или са притиснати, а защото кръвта няма заместител и всеки може да се нуждае от нея.

Годността на кръвта е малка. За различни заболявания се използват различни съставки на кръвта. За еритроцитната маса тя е до 45 дни. Един кръводарител може да помогне на трима души, за които се използват трите основни кръвни съставки.

Стефка казва, че в тази ситуация БОДК помага въпреки държавата. От няколко години организацията има мобилно приложение „Дари кръв“, което е обновено наскоро от ИТ компанията Accedia. То е двустранно – в него се регистрират доброволни кръводарители и хора, които търсят спешно кръв. Приложението дава алтернатива на търговията с кръв. Доброволците от БОДК проверяват както призива за помощ, така и кръводарителя, заявил, че иска да помогне. Целта е да няма пряка връзка между двете страни. Бележката за дарена кръв от КЦ идва в БОДК и се изпраща по електронна поща на болния. Когато няма отзовал се кръводарител, доброволците търсят от всички регистрирани кръводарители. Администрирането на приложението е трудно заради емоционалното натоварване в работата с хора в трудни и спешни ситуации. Стефка казва, че екипът им е малък и понякога хората прегарят или се отчайват от системата и отношението към тях от страна на кръвните центрове и държавата. Част от дарителите се тревожат, че ако дарят кръв, а утре техен близък се нуждае, те няма да могат да помогнат заради периода от 2 месеца между две кръводарявания.

Стефка смята, че е необходимо да се използват добри практики от чужбина за информиране и насърчаване на хората да се включват в кръводарителски акции. В някои страни те се организират от граждански организации, подобни на БОДК, които обаче са подкрепени финансово от държавата. В България БОДК е единствената организация, която популяризира активно доброволното кръводаряване и по този начин се бори с търговията с кръв.

Другата важна посока на развитие е привличането на млади кръводарители. Децата в училище трябва да бъдат запознати с ценността на кръводаряването, тъй като те са потенциални кръводарители с най-малко противопоказания. Според Стефка държавата може да промени поне две неща – да подобри условията на труд в КЦ, което ще им позволи да бъдат по-активни в търсенето на кръводарители, и да направи така, че Червеният кръст да поеме законовите си задължения да популяризира и насърчава доброволното кръводаряване, за което получава финансиране.



ххх

Предаването е реализирано в рамките на проект „Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg) по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Проектът се изпълнява от Фондация Дарик в партньорство с Фондация 42 и НПО Портала. Цялата отговорност за съдържанието на публикуваните епизоди се носи от Фондация Дарик, НПО портал и Фондация „Четиридесет и две“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
#власттанагражданите.

Автор: Кристин Разсолкова

Сходни публикации

Сдружение с идея за обучение на доброволчески спасителен отряд в Бургас

Сдружение с идея за обучение на доброволчески спасителен отряд в Бургас

Първи при бедствия се включват доброволците. В България обаче те нямат организирана система. Това води до забавяне в кризисни

Представяме Ви сайта на сдружение ”Младежко европейско общество” - вече и с възможност за лесно и бързо дарение

Представяме Ви сайта на сдружение "Младежко европейско общество" - вече и с възможност за лесно и бързо дарение

С огромно удоволствие и удовлетворение Ви представяме официалния ни уебсайт. Сайтът ни е с изцяло респонсив дизайн и изглежда

НАГРАДА за гражданска доблест и човешка доброта в помощ на украинския народ

НАГРАДА за гражданска доблест и човешка доброта в помощ на украинския народ

Президентът (1997–2002) Петър Стоянов и граждански форум от общественици и интелектуалци откриха вчера в Националния пресклуб на