Портрет на българската младеж: опасно много не учат, не работят, не им пука

Проучване сочи, че много от младите хора в страната бездействат, имат слаба гражданска активност и куп вредни навици

Темата накратко

• Всеки втори младеж познава свои връстници, които нито учат, нито работят и често са на издръжка на родителите си, сочи проучване
• Нивата на гражданско и политическо участие сред младите хора в България са ниски, а вредните навици - изобилни
• Възможностите и поведението на младежите в големите и малките градове се различават значително, а данните рисуват картината на "двете Българии"
• Много от младежите в България не учат, не работят и не се развиват, малка част от тях имат досег с младежки организации или са ангажирани с каузи, а вредните навици далеч не са им чужди - особено алкохолът и цигарите. Това показват резултатите от изследване на "Галъп" по поръчка на Министерството на младежта и спорта. То е проведено през октомври 2022 г и е представително за младежите в страната между 15 и 29 г.

Изследването обхваща различни сфери от живота им - обучение, заетост, личностно развитие, политическо участие, хранене и употреба на вредни вещества. Става дума повече за нагласи, отколкото за обективни данни, които могат да се проверят - много от въпросите, например, са под формата на "познавате ли ваши връстници, които", тъй като анкетираните са по-склонни да прикриват истината, ако въпросите са директно зададени към тях. И все пак резултатите са притеснителни - всеки втори казва, че познава свои връстници, които попадат в групата на нито учещи, нито работещи (т.нар. NEETs - not in employment, education or training), а нивата на гражданска активност са изключително ниски.

Данните разкриват проблем с маргинализацията на огромна част от младите хора, особено тези в по-малките населени места. "Където резултатите са по-позитивни, става дума за младежи, които живеят в столицата или в големите градове и имат по-благоприятни условия за живот", коментира пред "Капитал" авторката на изследването Яница Петкова. "Младежите в риск от социално изключване са най-често от по-малки населени места и с по-ниски доходи. Тези фактори оказват своето влияние и върху гражданското участие, и върху употребата на вредни вещества", казва тя.

Групата на NEETs

Над 48% от младите хора в България познават свои връстници, които в продължение на поне една година са били в категорията NEETs, като разбираемо този дял е по-висок в групата 24-29 г - 65% от тях познават хора на своята възраст в тази ситуация. Да си част от NEETs не се определя от образованието или етническата принадлежност. Хора от различни етноси и с различно образователно равнище също се намират в тази група, посочва Яница Петкова.

За да изследват проблематиката, социолозите им задават два въпроса - индиректен (познавате ли свои връстници в NEETs) и директен (попадали ли сте в тази група). Когато трябва да дадат оценка на поколението си, младежите най-често посочват, че познават поне един-двама, а често и повече връстници в такава ситуация. Данните показват, че често тези младежи имат добър стандарт на живот, осигурен от издръжка от семейството, въпреки че не се развиват.

При личната оценка участниците са много по-сдържани - едва около 13% признават, че са били в ситуация от над година, в която не са работили или учили и са били (или още са) на издръжка на семейството си. Дори така този дял е сериозен - това са над 110 хил от общо 854 хил. младежи в България според последното преброяване на населението.

За Петкова най-изненадващо в проучването са причините, които младежите откриват зад явлението NEETs. "Над 50% казват, че връстниците им попадат в тази група заради мързел или безотговорност. Това ме изненада, защото очакванията са да се търси причина извън личността". Следващите най-често посочвани фактори са точно такива - липса на работа, малко възможности за реализация, ниско заплащане или прекалена грижа от страна на родителите. Добрата новина е, че явно и "самите младежи припознават отговорността и ролята на личността, а да бъдеш част от NEETs започва да се възприема като нещо срамно", добавя Петкова.

Активни граждани ли са младите българи?