English   14390 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Нов доклад по проекта за борба с езика на омразата онлайн LEAD – online публикува Асоциация за развитие на София

 
Нов доклад по проекта за борба с езика на омразата онлайн LEAD – online публикува Асоциация за развитие на София

Сравнителен доклад за разпознаване и противодействие на речта на омразата в 7 европейски държави (България, Австрия, Румъния, Гърция, Кипър, Хърватия и Италия) е достъпен на интернет страницата на Асоциация за развитие на София на английски език.  Докладът отразява основните изводи от документален анализ, разглеждащ казуси на реч на омразата, както и резултатите от тест за самооценка, създаден в рамките на проекта LEAD - Online и попълнен от над 3200 респонденти в 7-те държави.

Докладът е разделен на две основни тематични части. Първата изследва контекста и условията, в които се развива речта на омразата в седемте държави, а втората включва резултатите от теста за самооценка, който в края на миналата година бе публикуван под формата на анкета. За по-малко от месец проучването събра над 3 200 респонденти във всички 7 държави, като имаше две основни целеви групи. Първата беше групата от младежи под 19-годишна възраст – ученици и студенти;  втората включваше респонденти над 19-годишна възраст, които са учители, неформални обучители, представители на неправителствения сектор, журналисти и активисти.

Въпросите в проучването бяха свързани със свободата на словото, речта на омразата онлайн, разпознаването на жертвите и разпространителите на речта на омразата, начините за противодействие и цялостното въздействие на този феномен върху обществото.

На въпрос за това дали респондентите смятат, че трябва да има правни ограничения на свободата на изразяване, резултатите показват, че в някои страни и двете категории респонденти подкрепят такива ограничения. Такъв е случаят с Австрия (72,2% от учениците и 93,9% от възрастните подкрепят такива ограничения). В други страни подкрепата за това предложение е значително по-висока в категорията с респонденти над 19-годишна възраст (съответно 90,2% и 85,8% в Гърция и Кипър; 58% в България) спрямо младежи под 19 години (съответно 69,2% и 61,2% в Гърция и Кипър; 38% в България). В Италия и Хърватия подкрепата за правните ограничения е много по-ниска, както и процентът на различията между двете групи е много по-малък: съгласните с предложението са 21%.

На въпросите от проучването за това колко лесно е да изразиш мнението си онлайн, спрямо това да го направиш в реална комуникационна ситуация, резултатите са по-разнородни. Те показват, че възрастните потребители са по-склонни да се съгласят, че публикуването на послания с омраза онлайн е много по-лесно: например 74,5% в Гърция в сравнение с 50,8% от учениците и 87,9% в Австрия спрямо 59,1%. В случая с Италия и Румъния разликите стеснява, с отговори и от двете групи потребители – съответно 46,44% и 38,53% в Румъния и между 40% и 50% в Италия. В България 34,9% от групата от хора над 19-годишна възраст са съгласни с твърдението „По-лесно е да се изразяват крайни мнения за други хора онлайн“. 1/4 от родните ученици са съгласни, че това е по-лесно онлайн, докато повече от половината казват, че според тях не е така. От друга страна, 44% от учениците казват, че всеки може свободно да се изразява в социалните мрежи.

В частта от проучването, която се фокусира върху въздействието и ефекта от речта на омразата върху жертвите, мнозинството от респондентите са съгласни, че речта на омразата засяга както психическото, така и физическото здраве на жертвите, независимо от това дали те са индивиди или конкретна социална група. В България процентът от респондентите и от двете групи, които подкрепят това твърдение, варира между 40% и 60%. 32% от попълнилите теста българи смятат, че речта на омразата засяга цели група от хора, дори когато единствено отделни представители на засегнатата група стават нейни жертви. Според включилите се в анкетата групите, които най-често стават жертви на език на омразата онлайн, са мигрантите и бежанците, различни етнически общности, както и хората от ЛГБТИ общността.

В заключение докладът дава препоръки към общностите на анкетираните – провеждане на информационни и обучителни кампании, осигуряване на повече финансова и експертна помощ от страна на публичните институции, въвеждането на програми за медийна грамотност, адекватна и ефективна превенция и други.

Целият обобщаващ доклад на английски език можете да намерите тук. Докладът с резултатите от проучване в България можете да прочете на българки език тук.

Проектът е съ-финансиран от програма „Граждани, равенство, права и ценности“ нa ЕС.



Сходни публикации

Асоциация за развитие на София с членство в Пакта за умения на ЕС

Асоциация за развитие на София с членство в Пакта за умения на ЕС

Асоциация за развитие на София (АРС) е горд член на общността на Пакта за умения, който има за цел да мобилизира усилията за

За повишаване на осведомеността на младежи за ценностите на ЕС ще работи по проект Клубът на нестопанските организации в

За повишаване на осведомеността на младежи за ценностите на ЕС ще работи по проект Клубът на нестопанските организации в Търговище

Клубът на нестопанските организации в Търговище започва работа по проекта „Младите хора – бъдещето на Европа“. Основната цел е

Проектът Read Twice показа как да консумираме дигитално съдържание по-осъзнато

Проектът Read Twice показа как да консумираме дигитално съдържание по-осъзнато

Пет държави, петима партньори, 30 любопитни и търсещи знание млади създатели на съдържание, стотици участници бяха част от Read