Състояние на правата на човека в България 2022/23

На 28 март Амнести Интернешънъл публикува годишния си доклад за състоянието на правата на човека по света. Новото издание на доклада покрива 156 държави и отчита руската инвазия в Украйна като един от главните фактори за влошаването на състоянието на правата на човека и подкопаване на крехкия баланс на многостранната световна система.

В глобален план организацията алармира за нарастващо лицемерие и прилагане на двойни стандарти в отношението към нарушаването на правата на човека от различните държави, което разкрива неспособността на международната общност да възприеме последователен подход за защита правата на човека навсякъде по света.

В частта си за България докладът насочва вниманието към задълбочаващото се влошаване на свободата на изразяване, като отбелязва честите случаи на тормоз и неправомерни съдебни дела срещу журналисти, както и липсата на редакционна независимост в медиите под контрола на олигарси и политически фигури.

Амнести Интернешънъл посочва спешната нужда от мерки за справяне с увеличаващите се случаи на домашно насилие и липсата на адекватни услуги за подкрепа и защита на жертвите.

Проблем продължава да бъде отсъствието на мерки за справяне с дискриминацията и расизма срещу ромите, както и липсата на стратегия за защита на правата на ЛГБТИ хората.

Продължават проблемните практики при управлението на молби за международна закрила, като често се стига до неправомерни връщания и насилствено отблъскване на хора по границата.

Организацията отбелязва също, че българските закони за тайно наблюдение не предоставят достатъчно гаранции за спазване на правото на личен живот на българските граждани.

Тук можете да намерите пълния текст на доклада на английски език. Представяме ви превод на пълния текст на доклада за България:

България
Република България
Държавен глава: Румен Радев
Ръководител на правителството: Гълъб Донев (заменил Кирил Петков през август)

Влошаване на свободата на медиите вследствие на сплашвания на журналисти и неправомерни съдебни процеси. Отблъскване на мигранти и хора, търсещи международна закрила. Зачестяване на случаите на домашно насилие. Престъпленията от омраза на хомофобска и трансфобска основа остават извън Наказателния кодекс. Потвърдена от съда дискриминация срещу ромите по време на бунтовете от 2019 г. Трайна дискриминация срещу хората с увреждания.

През юни реформаторската коалиция, ръководена от Кирил Петков, загуби вота на недоверие, което предизвика предсрочни парламентарни избори през октомври. Политическа партия ГЕРБ, водена от бившия министър-председател Бойко Борисов, спечели най-много места в парламента, но не успя да получи ясно мнозинство, което остави страната в състояние на продължителна политическа криза.

Журналистите и независимите медии, отразяващи теми, свързани с организираната престъпност, корупцията или правата на малцинствата, бяха подложени на постоянни заплахи и тормоз, и често ставаха жертва на неправомерни съдебни дела от страна на държавни служители и бизнесмени. Проучване на Асоциацията на европейските журналисти показа, че всеки втори журналист е бил подложен на неправомерен натиск, а всеки десети е бил заплашван със съд. Това имаше възпиращо въздействие върху отразяването на събитията и доведе до увеличаване на автоцензурата. Журналистите и правозащитниците, живеещи извън столицата София, бяха особено уязвими към сплашване.

Големите медии останаха под контрола на политици и олигарси, което допълнително подкопаваше редакционната независимост и ограничаваше достъпа до информация.

През ноември парламентът прие на първо четене изменения за хармонизиране на Наказателния кодекс с решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) относно свободата на изразяване. Измененията ще премахнат съществуващата разпоредба, която третира клеветата спрямо държавен служител като утежняващо обстоятелство, и ще намалят прекомерните и непропорционални глоби за клевета.

През ноември партия „Възраждане” предложи законодателство, което публично да заклейми хората и организациите, получили финансова подкрепа от чуждестранни източници, като „чуждестранни агенти”, да ги глобява за неразкриване на чуждестранни дарения и да им забрани да извършват политическа или образователна дейност. Гражданските организации предупредиха, че такъв закон би накърнил свободата на изразяване и сдружаване.

Рязко нарасна броят на бежанците и мигрантите, които поискаха да влязат в страната през границата с Турция. Властите регистрираха 85 000 души, което е над два пъти повече в сравнение с 2021 г. Връщането на хора без индивидуално разглеждане на отделните случаи, понякога чрез прилагане на насилие, остава широко разпространена практика.

Правозащитни организации съобщиха за продължаващи дискриминационни практики в системата за предоставяне на международна закрила, като молбите на граждани на някои държави, включително Афганистан, Алжир, Бангладеш, Мароко и Тунис, се отхвърлят автоматично.

България прие близо 1 милион украинци, предимно жени и деца, и осигури достъп до здравеопазване, социални услуги и образование на 150 000, които останаха в страната. Много бежанци напуснаха страната след септември на фона на нарастващата несигурност относно удължаването на схемата за хотелско настаняване от страна на правителството. Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) призова властите да осигурят трайно решение за настаняване на бежанците.

На няколко пъти властите временно настаняваха украински бежанци, включително семейства с деца, в център за временно настаняване в Елхово, който е планиран като място за задържане на хора, влезли незаконно в страната. Неправителствената организация Български хелзинкски комитет изтъкна неадекватните и недостойни условия в центъра в Елхово.

През август апелативният съд във Варна отмени по-ранно решение на окръжния съд, с което беше одобрена екстрадицията в Русия на Алексей Алчин, руски гражданин, критикувал руската инвазия в Украйна. Апелативният съд заяви, че взимайки предвид политическите убеждения на Алексей Алчин, правата му вероятно ще бъдат нарушени при връщането му в Русия.

Случаите на домашно насилие, които рязко се увеличиха по време на пандемията от COVID-19, продължиха да нарастват.
До края на годината не бяха приети изменения в Закона за защита от домашно насилие и в Наказателния кодекс, целящи по-нататъшно хармонизиране на националното законодателство с международните стандарти и засилване на защитата на жертвите.

Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа поиска от властите спешно да се справят с острата липса на услуги за подкрепа на жертвите на домашно насилие във всички части на страната.

През юни съдът в София постанови Боян Расате, кандидатът на партия Български национален съюз за президентските избори през 2021 г., да плати глоба в размер на 3 000 лева (1 500 евро) за нахлуване в център на ЛГБТИ общността — Rainbow Hub — през 2021 г., по време на което обектът е бил разрушен, а един активист е бил нападнат. Расате беше оправдан по обвиненията в нападение.

През юни ЕСПЧ призова България да изплати обезщетение на майката на млад мъж, убит при хомофобско нападение през 2008 г. В съответствие с решението на Съда, през декември Министерски съвет предложи изменения в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, които да дефинират хомофобията като квалифициращо обстоятелство по отношение на престъплението убийство.

Властите не предприеха стъпки за разработване на национална стратегия и план за действие за борба с дискриминацията на основата на сексуална ориентация или полова идентичност.

През октомври ЕСПЧ постанови, че властите са нарушили правото на личен и семеен живот на ромските жители на Войводиново, които са били прогонени от домовете си по време на бурните антиромски протести през 2019 г., и нареди на властите да изплатят обезщетение. През август Комисията за защита от дискриминация заяви, че прогонването на ромите от Войводиново е акт на дискриминация.

Европейската комисия за борба с расизма и нетолерантността призова властите да положат повече усилия за справяне с речта на омразата и предразсъдъците срещу ромите.

В решение от януари ЕСПЧ установи, че българските закони за тайно наблюдение са в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. Съдът заяви, че законите не предоставят достатъчни гаранции срещу произволно или неправомерно наблюдение и че няма достатъчен надзор срещу ненужен и непропорционален достъп до съхранявани данни от комуникационни канали.

В две отделни дела ЕСПЧ постанови, че България е лишила от право на глас двама души с умствени увреждания, които са били под ограничено запрещение. Беше установено, че съществуващата в България фактическа обща забрана за хора, засегнати от умствени увреждания, да гласуват е непропорционална и неоправдана. Конституционният съд отказа да даде тълкуване на националното законодателство, свързано с правото на хората с психични увреждания да гласуват, като посочи, че съответните разпоредби на Конституцията са достатъчно ясни.

Властите потвърдиха ангажимента си да закрият специализираните институции за възрастни с увреждания. Правозащитните организации обаче заявиха, че правителството трябва да подобри общностно базираните услуги, за да осигури достойна алтернатива на груповото настаняване в институции.
През юни Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията призова България спешно да приеме мерки за справяне с лошите условия на живот и физическото занемаряване в домовете за социални грижи.