English   14464 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




БХК публикува актуалните актове, с които главният прокурор управлява прокурорите

 


За втори път в последните няколко години не Главна прокуратура, а БХК прави достъпни за гражданите и професионалистите актовете, с които главният прокурор управлява прокурорите. Става въпрос за 85 акта, някои от които засягат ключови процеси.

Българският хелзинкски комитет (БХК) получи по реда на ЗДОИ действащите актове на методическо ръководство на главния прокурор, актуални към 30.12.2024 г. Според прокуратурата действащи към момента са 85 акта. Можете да намерите самите документи и пълния списък тук.

Защо са важни актовете на главния прокурор?

Актовете на методическо ръководство са добър ориентир за професионалните и нравствени качества на лицата по върховете на прокуратурата. Сегашният кандидат за поста главен прокурор Борислав Сарафов вече е утвърдил няколко нови акта на методическо ръководство – през октомври 2024 г. е приел нови указания за инстанционния и служебния контрол и за извършването на т. нар. “предварителни проверки”, през септември 2024 г. е създал нова организация за “засилена методическа помощ”, надзор и контрол по наказателни производства от значителен обществен интерес, през август 2024 г. – нови правила за деловодната дейност в прокуратурата.

Приетите от Борислав Сарафов нови правила за деловодната дейност допускат разпределението в прокуратурата да се извършва и без да се спазва принципът на случаен подбор. Отговорни за разпределянето на всички прокурорски преписки и досъдебни производства на принципа на случайния подбор са административните ръководители в прокуратурата. Те могат да пропускат случайното разпределение, като разпределят с резолюция само документи, които не подлежат на разпределениесъгласно закона. Разписаните от Сарафов правила допускат изключване на принципа на случайния подбор и ако „вътрешноведомствен“ акт предвижда такава възможност. Това означава, че и. ф. главен прокурор оставя възможност безконтролно да бъдат изключвани от случайното разпределение прокурорски преписки и досъдебни производства по силата на “вътрешноведомствен” акт. Така главният прокурор изземва функциите на законодателната власт и не просто тълкува, а допълва закона. Тези нови правила до момента не бяха публикувани никъде, но са задължителни за всички прокурори и служители в прокуратурата.

През април 2024 Сарафов е възложил на своята заместничка Елена Каракашева да се произнася относно удължаването на сроковете за разследванията и проверките, извършвани от специалния прокурор за разследване на престъпления извършени от главния прокурор. Този документ установява едно смущаващо тълкуване на закона от страна на и. ф. главен прокурор, което му позволява той сам да дава задължителни указания на прокурора, който го разследва.

Някои от актовете са издадени през 2016 г. по времето на Сотир Цацаров, но при предходни заявления главна прокуратура не ги е предоставила. Такъв акт са Вътрешните правила за поощряване в ПРБ. По техния ред, от времето на Сотир Цацаров насам главният прокурор може да раздава парични награди на прокурори, следователи и служители в размер на едно основно месечно трудово възнаграждение, без да обявява това никъде. Тази система за “поощряване” се прилага отделно от предвидената в Закона за съдебната власт.

Тревожно е не само съдържанието на актовете, но и липсата на актове в конкретни области. При встъпване на поста, през 2023 г., по повод разкритията за мрежи за влияние и натиск върху магистрати, Борислав Сарафов се ангажира да вземе сериозни мерки съобразно правомощията си. Въпреки това в продължение на повече от година и половина на поста главен прокурор той не е въвел дори минимални стандарти за разследването на престъпления, извършени с участието на прокурори и служители на службите за сигурност. Липсват методически указания за работата на прокурорите при разследвания на престъпления от омраза, полицейско насилие, престъпления, извършени от адвокати, нотариуси, ЧСИ. Липсват още и методически указания за работа по дела, в които е установено, че извършителят не може да носи наказателна отговорност поради невменяемост, респ. в производствата по прилагане на принудителни медицински мерки. Неефективното разследване на престъпления с посочените специфики е довело до многобройни осъдителни решения на България от Европейския съд по правата на човека, по които всички български граждани плащаме обезщетения.

Защо се налага БХК да публикува актовете на главния прокурор?

От 2022 г. насам, съгласно Закона за съдебната власт (ЗСВ), главният прокурор е длъжен да публикува сам актовете си на интернет страницата на прокуратурата в седемдневен срок от издаването им. Към днешна дата на тази страница са достъпни не повече от 22 акта. Някои от тях изглежда дори не са актуални: например публикуваното там указание за т. нар. “предварителни проверки” е утвърдено през 2016 г. от Сотир Цацаров. През октомври 2024 г. е издадено ново от и. ф. Борислав Сарафов, но документът не е актуализиран на сайта на ПРБ.

Изглежда при управлението на и. ф. Борислав Сарафов няма желание или ресурс да се изпълни закона (чл. 138, ал. 6 от ЗСВ), което налага БХК да публикува актовете. Това не се случва за пръв път: преди четири години, през 2021 г., след поредица съдебни дела, БХКпубликувапредоставените от главния прокурор Иван Гешев актове: към онзи момент, прокуратурата твърди, че те са едва 25 на брой.

За по-подробен и експертен анализ на качеството на методическото ръководство в прокуратурата, БХК отправя покана към професионалната общност да се запознае и изрази мнение по отношение публикуваната информация.



Сходни публикации

Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО – 13 – 17 януари 2025 г.

Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО – 13 – 17 януари 2025 г.

ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК Финансиране за граждански организации Постановление № 1 от 8 януари 2025 г. за изменение

„Смисълът“: Експерти смятат, че законът за чуждестранните агенти не е за прозрачност, а за забрани и цензура

„Смисълът“: Експерти смятат, че законът за чуждестранните агенти не е за прозрачност, а за забрани и цензура

Мнението изразиха Люба Йорданова от “Заедно в час” и Захари Янков от БЦНП Около това мнение се обединиха Люба Йорданова от “Заед

Има ли в България здравна политика за болните от дементативни заболявания?

Има ли в България здравна политика за болните от дементативни заболявания?

Има ли в България здравна политика за специализирана грижа и подкрепа на болните от Алцхаймер и какво се прави за превенция и