Зорница Карагьозова: У нас грижата за болния с деменция приключва с издаването на рецепта

Повече от 100 000 са били българите с деменция преди 10 години, откогато е последната статистика.

Този брой непрекъснато расте, лавинообразно. Застаряването на населението е проблем не само в европейски, а и в световен мащаб, коментира пред БНР Зорница Карагьозова от Сдружение "Алцхаймер".

Няма политика в България, която да се занимава с болните от алцхаймер и всички останали видове деменция, каза тя и уточни, че сдружението е осъдило Министерството на здравеопазването, като е доказало, че политиката на държавата е дискриминационна.

Понижава се и възрастта на засегнатите, алармира още Карагьозова.

"Хора на 51, на 54, диагностицирани в Англия."

Скринингът е част от ранната диагностика на деменцията, съответно и част от нейната превенция. Откриването на деменцията обаче най-често се случва в самите семейства, поясни Карагьозова.

Според нея е необходимо "сериозно наблюдение в домашна среда", а при сериозни съмнения близките следва да потърсят помощ.

"Най-често се прави ЯМР - там се виждат определени "бели петна", на по-обикновен език; комбинация на това образно изследване с психологически тестове."

Лекарства в световен мащаб няма. Следва се лекарствен протокол с цел забавяне на когнитивната дисфункция, отбеляза Зорница Карагьозова.

В нашата държава грижата за болния приключва с издаването на една рецепта, подчерта тя в предаването "Преди всички".

"Оттам нататък грижата за давещите се е на самите давещи се. Семейството търси информация, лута се, намира помощ в лицето на нашето сдружение."

По думите ѝ, жизненонеобходимо е семейството на човек с деменция да получава финансова и емоционална подкрепа.

Държавните домове за хора с деменция у нас са по-малко от 3, а частните са с невероятни такси: 3000-4000 лева, посочи още Зорница Карагьозова.