Какви приоритети очерта министър Вълчев на срещата на Професионалната директорска общност за интеркултурно образование?

Промяна в Наредбата за финансирането, чл.52а за въвеждане на стандарт за институция ще бъде направена още през тази година. Разбирам аргументите за облекчаване на санкцията със спирането на детските надбавки за цяла година, като ще ги ограничим до три месеца. Ще търсим начини за закупуване на повече училищни автобуси. Ще въведем система за оценка на добавената стойност, като тя трябва да не е базирана само на външното оценяване. Тези и още ред други неща станаха ясни от думите на Министърът на образованието Красимир Вълчев по време на Националната среща на Професионалната директорска общност за интеркултурно образование, организирано от Център „Амалипе“ на 06-08.03.2025 г.

Оценявам много високо работата на Амалипе и училищата от мрежата, посочи в приветствените си думи министър Вълчев. Ако имаше няколко други така добре работещи организации и в други сфери на образованието, ние нямаше да имаме проблеми. Усилията Ви, особено тези на учителите и образователните медиатори, вече дават сериозни резултати. Така например през изминалата година България за първи път постигна нива на ранно напусналите училище по-ниски от средните за ЕС. Само преди няколко години имахме 13-14% ранно напуснали, а през предходната година, те бяха 9,3% (при 9,5% средно за ЕС).

Училищата с концентрация на уязвими групи, често са стигматизирани като училища с ниско качество на образование, поради по-лошите резултати на НВО и ДЗИ. Но се пропуска факта, че те образоват деца от семейства с нисък образователен статус, висока бедност и понякога липсващ ангажимент към образованието на децата. От тази гледна точка те постигат много по-висока добавена стойност. Заложили сме въвеждане на оценка на качеството на образование на базата на добавената стойност, поясни министър Вълчев. Започнахме това още по времето на предходния ми мандат като образователен министър. Ще го направим, когато въведем справедлива оценка на добавената стойност. Тя трябва да е базирана не само на НВО и ДЗИ, но на много по-широк спектър от индикатори и трябва да проследява развитието на конкретното училище. Забранявал съм и отново забранявам на началниците на РУО да сравняват различните училища по резултати на НВО и ДЗИ.

Министърът на образованието отговори и на някои конкретни въпроси:

Разбирам аргументите от практиката, че това наказание не води до очаквания положителен ефект. Ще потърсим начин спирането на помощи за деца да бъде за по-кратък период, така, че родителите да имат стимул да се погрижат децата им да тръгнат редовно на училище.

В хода на дискусията повечето директори предложиха наказанието да бъде за максимум 3 месеца.

В допълнение към този въпрос председателят на Амалипе Деян Колев припомни, че на среща в МОН на 01.08.2024г. с директори на училища от мрежата, тогавашният министър проф. Цоков и г-н Вълчев са предложили увеличаване на стандарта за паралелка, както и въвеждане на стандарт за институция по средствата за работа с уязвими групи. Вижте повече на https://amalipe.bg/mon_01-08-2024/

Министър Вълчев поясни, че през настоящата година е трудно да се постигне увеличаване на стандарта за паралелка, тъй като бюджетът за образование вече е разпределен и той е основно за обезпечаване на увеличението на учителските заплати. Това, което можем да направим е да приложим втората идея, въвеждането на стандарт за институцуя в средствата по чл. 52а – те да се определят не само от броя на учениците и групата на уязвимост, но и да се приложи плоска ставка за всяко училище и ДГ с концентрация.

Не, това е некоректна интерпретация на нашето намерение. Разбира се, че ще финансираме изцяло дължимите заплати, но сме въвели лека рестрикция по отношение на неизползвания отпуск. Там ще възстановим половината от средствата, а другата половина ще направи училището. Това е така защото някои директори не използват своя отпуск, дори когато реално почиват. Казвам, че това са само някои директори…

Харесвам тази идея, но трябва да проверим дали не влиза в противоречие с някоя от европейските регулации. Обикновено завършващите 12 клас са на 19 години и би трябвало вече да могат да имат шофьорска книжка. Аз съм за това правото и задължението за образование да имат приоритет над всички други права, но трябва да се уверим, че по този начин не нарушаваме законодателството на ЕС.

По време на завързалата се дискусия възникнаха предложения при невъзможност от друго поне да се въведе изискване получаващия шофьорска книжка да се обучава във втори гимназиален етап.

На този въпрос ръковпдителят на проекта Грета Ганчева поясни, че по проекта медиатор може да работи максимум 4 часа на ден. Хонорарът от 660 лв. ще бъде повишен на 740 лв. още от януари.

Министър Вълчев поясни, че ще бъдат повишени и средствата, които чл. 52а от Наредбата за финансирането отпуска за образователните медиатори. Все още не е уточнено с колко ще бъдат повишени тези средства, но при всички положения ще се отнасят за цялата 2025 година.

Проблемът е много сериозен, тъй като имаме нужда от поне 500 нови автобуса. Възможностите на МОН са да закупува максимум 40-50 автобуса годишно. Допълнително ограничение е изискването на ниво ЕС 17% от новите автобуси да бъдат електрически. Това създава допълнителни трудности, тъй като електрическите автобуси са подходящи за градска среда, а ние се нуждаем от междуселищни автобуси. Освен това в селските райони няма станции за зареждане на автобусите…

ЗПУО, чл. 99 ал.4 забранява формирането на сегрегирани паралелки в етнически смесените училища. Същото се отнася и до детските градини. Наясно сме, че такива съществуват и при всеки сигнал ще реагираме незабавно. Освен това планирам да предложим промени в ЗПУО, които да ускорят и междуучилищната десегрегация, както и превенцията на вторичната сегрегация.

През 2023 година към МОН бе формирана работна група за езиковата интеграция, в която участваха учители, директори, експерти, НПО, синдикати. Тя планира важни неща, които ще въведем. Става дума за различни групи деца, имащи различни дефицити по книжовния български език – мигранти, българи завръщащи се от чужбина, традиционни малцинства и др. Планираме да бъдат положени всички усилия за включването им в детска градина. Ако това не стане, при постъпването в първи клас ще бъде диагностицирана езиковата им компетентност и те ще започнат преди всичко с усвояване на българския език – чрез игри, занимания по интереси, часове по БЕ. За някои групи това ще са 800 часа, за други – 500 часа, за трети – 300 часа. Идеята ни е децата да усвоят българския език в достатъчна степен, че да не срещат проблеми в учебния процес.

Директорите поставиха множество други въпроси. Така например те дискутираха липсата на кандидати за ремонти на спортните площадки и физкултурните салони, поради ниските суми, отпуснати от МОН. Министър Вълчев пое ангажимент да бъде намерено решение на този проблем възможно най-скоро. Беше поставен и въпроса за забавяне на плащания от страна на общините към училищата, както и за натиск към директори от някои общински кметове. Министър Вълчев поясни, че училищата трябва да бъдат вторични разпоредители на средства и общините нямат право да забавят плащанията към тях, а ако това се случи, МОН има нагласата да ги санкционира.

В края на срещата Ректорът на Великотърновския университет проф. д-р Димитър Димитров поясни, че университета подготвя десетки хиляди бъдещи педагози, включително гражданското и интеркултурното образование. Проф. дн. Мариана Мандева представи и студентския клуб „Четящо дете“, в който студенти посещават училища от цялата страна и мотивират учениците за четене.

Форумът продължи на 07 и 08 март, като директорите дискутираха своите предстоящи дейности в рамките на мрежата на Център Амалипе.