ИПИ представя доклад на тема: Финансирането от Европейския съюз на ключови за съдебната власт начинания в България в периода 2017 – 2024

Правната програма на ИПИ публикува анализ на европейското финансиране за ключови начинания в съдебната власт за периода 2017–2024 г. Проучването се фокусира върху количествена оценка на външното финансиране, получено от българските публични органи, насочено към укрепване на капацитета на съдебната система, и по-специално – органите, администриращи процесите в съдебната власт в България: Висшия съдебен съвет (ВСС) и Инспектората към ВСС (ИВСС); също така Министерството на правосъдието (МП) и Националният институт на правосъдието (НИП). Разглежданият период е от 2017 до 2024 г. като включва също проекти, започнати по-рано, но незавършени преди 2017 г.

Изследваме следните ключови показатели: финансираща програма, начало на проекта, обща стойност на финансирането, размер на брутната финансова помощ, собствено съфинансиране, реално изплатени суми, продължителност в месеци, като включва както приключени проекти, така и такива все още в изпълнение или прекратени (приключен/в изпълнение/прекратени). Докладът обобщава и анализира достъпната информация за европейското финансиране и разглежда свършената работа, резултатите от проектите и въздействието им, ако има такова, върху важните аспекти на функционирането на съдебната власт у нас.

Общата стойност на финансирането от ЕС, насочено към институциите на съдебната система за периода 2017-2024 г., е в размер общо на 70,5 млн. лв., от които 62,5 млн. лв. (или 88,75%) са реално изплатени. Тези средства представляват сравнително малък дял (около 0,92%) от общия бюджет за съдебна власт за разглеждания период, но е над 54% от общия размер на капиталовите разходи на съдебната власт.

Макар общата стойност на безвъзмездното външно европейско финансиране да представлява под един процент от консолидирания бюджет на съдебната власт за периода, делът му в капиталовите инвестиции е над половината. Това подчертава стратегическата роля на европейските средства като основен двигател на технологичната и институционалната модернизация в сектора.

От изследването се вижда, че съдебната власт демонстрира значителна административна способност за усвояване на ресурса – в случаи 100% от договореното. Въпреки това, прегледът на свършеното често показва отчитане на дейности без връзка с дългосрочни цели и проблеми на системата, а индикаторите почти винаги измерват работа и вложени ресурси, вместо резултат и въздействие. Затова остава същественият въпрос – какъв всъщност е ефектът от тези средства върху качеството на правосъдието и общественото доверие .

В по-широк контекст, европейското финансиране има символна стойност. То показва, че Европейският съюз не просто инвестира в българската съдебна система, а ѝ гласува доверие и изисква отговорност. Това доверие следва да бъде оправдано чрез прозрачност, ефективност и резултати, които да са отличителни не само в отчетите по проекти, но и в ежедневния живот на гражданите, които очакват бързо, предвидимо и достъпно правосъдие. Българската държава поставя основен акцент върху възнагражденията в съдебната власт, докато модернизацията, повишаване на професионалната подготовка са възложени в голяма степен на средствата от ЕС.