Яна Рупева и нейният Проект Северозапад: Понякога инатът е това, което ни държи

През декември 2025 година Яна Рупева беше отличена в кампанията на Български хелзинкски комитет "Човек на годината" със специален приз "Постоянство и храброст". Наградата е за проекта ѝ "Северозапад" – за устойчивостта да работи в един от най-бедните региони на Европейския съюз с едни от най-забравените негови граждани – възрастните хора в малките, обезлюдяващи се населени места.

Яна Рупева е учредител и директор на фондация "Проект Северозапад". Работи за създаването на Фондацията и нейното развитие от самото начало, много преди официалната регистрация. Има дългогодишен опит като фъндрейзър, по образование е социален работник.

Всичко започва през 2014 година с мащабно проучване на Северозападния регион с подкрепата на фондация BCause. Проучени са средни и малки общини в областите Видин, Враца и Монтана. Целта е да се оценят нуждите на възрастните хора от региона и възможностите за устойчива подкрепа. През следващите две години стартират здравни прегледи и осигуряване на домашни помощници с помощта на дарители. Благодарение на натрупаната информация, впечатления и опит дейността на фондацията стартира в региона на Община Мездра.

В края на 2016 е учредена фондация "Проект Северозапад" като местно базирана организация.

Нейната цел е да развива устойчиви услуги и подкрепа за старите хора, хората с интелектуални затруднения и хора с психични страдания. Идеята е хората от Северозапада да живеят достойно, възрастните да имат своята независимост, а младите – възможности за развитие.

Как точно работи "Проект Северозапад" и какви услуги предлага разказва директорът на Фондацията, Яна Рупева, която беше гост в предаването на програма "Христо Ботев" "Другият до мен".

Мисля, че това, което води мен и колегите ми от социалната сфера, е инатът да покажем, че социалните услуги, грижата, отношението могат да се случва по-добре, има по-добър начин – казва Яна Рупева – Тъй като тази работа е доста трудна и емоционална, свързана е с много загуби, понякога инатът е това, което ни държи. По-възпитаното е да го наречем постоянство...