НМД и Коалиция „Детство 2025“ обсъдиха с евродепутати успехите и дефицитите на деинституционализацията и мерките срещу детската бедност
09 януари 2026 г.

На 7 януари 2026 г. в Дома на Европа в София, под домакинството на Бюрото на Европейския парламент в България, се проведе експертна среща между Национална мрежа за децата (НМД), Коалиция „Детство 2025“ и членове на Комисията по заетост и социални въпроси (EMPL) на Европейския парламент.
В срещата участваха трима евродепутати:
- Христо Петров („Обнови Европа“, България);
- Естел Кьолеманс (С&Д, Белгия);
- Валери Дево („Обнови Европа“, Франция).
Фокусът на разговора беше поставен върху успехите и нерешените проблеми на деинституционализацията, системите за закрила и социални услуги, приемната грижа, както и върху ефективността на интервенциите по Европейската гаранция за детето (ЕГД) в България.
Национална мрежа за децата: напредък има, но липсват системни политики, измеримост на резултатите и интегрирани мерки срещу детската бедност
Срещата беше открита от Национална мрежа за децата, представена от Георги Еленков, директор „Политики за децата“, и Белла Дамянова, координатор „Политики за децата“. Те запознаха евродепутатите с ключови постижения от 20-годишната история на НМД, пряко свързани с деинституционализацията, реформите в системата за закрила и борбата с детската бедност.
Екипът на НМД подчерта, че по Европейската гаранция за детето е налице напредък, но същевременно липсва ясна, проследима и публично отчетна система за измерване на резултатите от финансираните интервенции. Акцент беше поставен върху нуждата от по-ефективни и координирани политики срещу детската бедност, с особен фокус върху семействата в екстремна (множествена бедност), посредством интегрирани услуги.
НМД очерта и необходимостта от реформи в системата за закрила, социалните услуги, образованието – включително образование и грижи в ранна детска възраст, както и в правосъдната система.
Представени бяха данни от годишния мониторингов доклад „Бележник“ на Мрежата, както и политически документ, разработен от НМД съвместно с Eurochild, съдържащ система от препоръки по Европейската гаранция за детето, свързани с ранното детско развитие, жилищното настаняване, детското и майчиното здраве, социалните услуги за семейства в риск и превенцията на раздялата между деца и биологични родители.
Особено силен акцент НМД постави върху факта, че Европейската гаранция за детето на практика функционира като заместител на липсващата вече седма поред календарна година Национална стратегия за детето, както и върху бланкетните социални доклади на отделите „Закрила на детето“ по случаи на спешно извеждане на деца в риск.
Като критичен дефицит изрично беше посочено и детското психично здраве, при наличието на едва 22 детски психиатри в България.
„Надежда и домове за децата – клон България“: оставащите 2 ДМСГД трябва да бъдат закрити с общи усилия
Боряна Климентова, програмен директор на „Надежда и домове за децата – клон България“, представи ключови резултати от работата на организацията:
- близо 2735 успешни и проследени превенции;
- 184 успешни и проследени реинтеграции;
- 305 подкрепени приемни семейства;
- 27 закрити институции за бебета с помощта на организацията;
- активна семейна подкрепа и теренна работа за превенция на изоставянето.
Тя акцентира върху сериозните затруднения при закриването на оставащите два ДМСГД – в гр. Варна и гр. Плевен, и подчерта нуждата от ефективно взаимодействие между Министерството на здравеопазването, Агенцията за социално подпомагане и НПО сектора, за да се осигури подкрепа – максимално близка до семейната среда – за децата в нужда от постоянна медицинска грижа.
Международната социална служба: приемната грижа – ключов, но подценен ресурс
Д-р Събина Събева, председател на Управителния съвет на Международната социална служба (МСС), отчете позитивните ефекти от процеса на деинституционализация и ключовия принос на приемната грижа, подкрепена от МСС, в периода 2007–2012 г. за закриването на домовете за деца от 2 до 7 г.
Д-р Събева отбеляза, че прилагането на Националната карта на социалните услуги има потенциал да противодейства на неравнопоставеността между общини и региони, но само ако бъде подкрепена с прилагане в действие на предвидените финансови стандарти. Цитирани бяха и данни на „Алфа Рисърч“ от 2019 г., според които 80% от българите одобряват процеса на деинституционализация.
Опирайки се на дългогодишния си опит, общите позиции на НМД и Коалиция „Детство 2025“, д-р Събева изведе ключови системни проблеми, сред които:
- продължаващото проектно финансиране на приемната грижа от 2012 г. насетне и нуждата тя да бъде устойчиво развивана като държавно делегирана дейност;
- високият дял на резидентната грижа (36%) при извеждане на деца;
- липсата на ефективна работа със семействата при настаняване при роднини и близки, което влече риск от повторно извеждане;
- неспазването на законовата последователност от мерки по ЗЗДет при спешното извеждане на деца в риск;
- липсата на цялостна подкрепа за напускащите грижа и за младежите с увреждания;
- необходимостта от по-ефективни интервенции по ЕГД и повече детско и младежко участие, включително на деца с преживелищен опит от системата.
Фондация „За Нашите Деца“: без визия и инвестиции системата се изчерпва
Мариана Тасева, изпълнителен директор на фондация „За Нашите Деца“, проследи развитието на организацията от 1998 г. и първите професионални модели на приемна грижа до днес, когато само през 2025 г. фондацията е подкрепила над 5000 деца и семейства. Тя акцентира върху:
- слабия капацитет на отделите „Закрила на детето“;
- липсата на визия, единен финансов стандарт и последователност в развитието на приемната грижа;
- отсъствието на интегрирани мерки за подкрепа на семейства, въпреки че бедността остава водещ мотив за извеждането на деца;
- нуждата от системна политика за ранното детско развитие и от развитие на патронажната грижа по места.
Трендафил Меретев, мениджър „Проекти и застъпничество“ във фондация „За Нашите Деца“, посочи редица дефицити на функционирането на европейските фондове, включително липсата на специален фокус върху ранното детско развитие, както и противоречието между прилагането на Европейската гаранция за детето и нарастващата детска бедност в България.
Националната асоциация за приемна грижа: системата губи хора и капацитет
Александър Миланов, изпълнителен директор на Националната асоциация за приемна грижа, представи успехите на организацията в 16-годишната ѝ история и подчерта, че 85% от българите одобряват приемната грижа, но на регионално ниво тя често е обект на неразбиране, очернящи кампании и дезинформация. Той алармира за:
- липсата на трудова сигурност за приемните родители, преобладаващата част от които са в следпенсионна възраст;
- липсата на специализирана приемна грижа (за деца с увреждания, деца в конфликт със закона и др.);
- критичния недостиг на приемни родители – в гр. София понастоящем има под 20 приемни семейства при нужда от поне 200.
Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца при НБУ: нужни са стандарти, интегриран подход и независим мониторинг
Евгения Тонева, програмен координатор в Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца при Нов български университет, подчерта липсата на свързаност между системите и системното изключване на родителите от процесите по вземане на решения. Тя посочи междупоколенческата бедност и социалната изолация като фактор №1 за интервенция от системата за закрила.
Елица Лингорски, експерт „Комуникации“ и координатор „Проекти“ в Ноу-хау центъра, акцентира върху значението на независимия мониторинг, осъществяван от НМД чрез „Бележник“ и от Ноу-хау центъра, но подчерта нуждата от система за независимо наблюдение на социалните интервенции на общинско ниво, в т.ч. с участието на деца и родители – ползватели на услуги.
Следващо сътрудничество с Комисията по заетост и социални въпроси (EMPL) на Европейския парламент
Работната среща завърши със сесия за въпроси и отговори, в рамките на която бяха обсъдени възможности за по-структуриран и устойчив диалог между НПО сектора в България, Европейския парламент и националните институции (МТСП, МЗ, МОН), вкл. в контекста на планирането, прилагането и наблюдението на интервенциите по Европейската гаранция за детето.
Автор: Национална мрежа за децата
Ако НПО Порталът е полезен за Вас, подкрепете ни с дарение по банкова сметка или чрез PayPal
Източник: Национална мрежа за децата
Сходни публикации
13 януари 2026 г.
Какво да правим, когато с втория родител или близки сме на различно мнение по отношение на екранното време?
В днешния дигитален свят се случва да имаме разногласия с близки и приятели относно екраните и децата. Когато и в семейството
12 януари 2026 г.
Сдружение „Дебют" – Кюстендил използва силата на киното в борбата срещу насилието над деца по проект „Невидими белези"
Сдружение „Дебют“ – Кюстендил постави фокус върху киното като инструмент за социална промяна в рамките на проекта си „Невидими
06 януари 2026 г.
Сдружение „ЖАНЕТА“ е подкрепило над 600 деца и семейства в Разградско през изминалата година
Екипът на Сдружение „Женска алтернатива за независимост, етническа толерантност и асоцииране” (ЖАНЕТА) оказа подкрепа на над