Държава без стратегия – общество с тревожност!

02 март 2026 г.

На фона на нарастващи геополитически напрежения България продължава да живее в състояние на стратегически вакуум по отношение на сигурността. Страната няма актуална Национална стратегия за сигурност, нито Стратегия за обществен ред и сигурност, която ясно да определя ролите на институциите и поведението на гражданите при бедствия, аварии и кризи.

Липсват ясни протоколи за реакция, липсва системна подготовка на обществото, липсва предвидимост.

Дори системата за ранно предупреждение работи „под условие“ – гражданите трябва предварително да активират определени настройки на телефоните си, за да получават предупреждения. В повечето европейски държави тези съобщения достигат автоматично до всички. У нас сигурността зависи от това дали някой е намерил правилното меню в телефона си.

Това не е технически проблем.

Това е симптом на липсата на системна политика по сигурността.

На този фон резултатите от националното изследване на Фондация „Общество и сигурност“ очертават ясна и тревожна картина.

Българите се страхуват повече от държавата, отколкото от войната

Данните показват, че българите възприемат рисковете реалистично – но и с ясно изразено недоверие към вътрешната стабилност на страната.

Повече от половината граждани – 54.1% – смятат, че вътрешните и външните рискове са еднакво опасни. Това показва висока чувствителност към средата на сигурност.

Но когато трябва да направят конкретен избор:

21.4% определят вътрешните заплахи като по-опасни
15.5% посочват външните рискове

С други думи – българите се страхуват повече от проблемите вътре в държавата, отколкото от външен враг.

Парадоксално, въпреки войните в близост до България, обществото възприема като по-реална опасност институционалната нестабилност, престъпността и социалната несигурност.

Това е изключително силен сигнал към държавните институции – проблемът на сигурността не е само геополитически. Той е вътрешен.

Почти половината българи живеят с усещане за заплаха

Изследването показва и друг тревожен факт – българското общество е почти наполовина разделено в усещането си за сигурност.

През 2026 г.:

48.8% се чувстват спокойни за себе си и близките си
39.7% живеят с усещане за несигурност
11.6% не могат да преценят

Това означава, че близо двама от всеки пет българи живеят с постоянно чувство за риск.

Тези стойности показват висока латентна тревожност, която не е резултат от конкретно събитие, а от дългосрочно натрупване на несигурност.

Динамиката през последните години показва нестабилност:

2022 г. – 52.4% се чувстват сигурни
2024 г. – 45.1%
2026 г. – 48.8%

Усещането за сигурност не се възстановява устойчиво. Обществото остава колебливо и несигурно.

Несигурността има социален профил

Данните показват ясно, че несигурността не се разпределя равномерно.

Жените се чувстват значително по-уязвими от мъжете – знак, че средата на сигурност не функционира еднакво добре за всички.

Най-несигурната група са хората с ниски доходи и основно образование.

Това означава, че сигурността в България не е само институционален проблем – тя е и социален проблем.

Бедността се превръща в генератор на страх.

От друга страна, хората с по-високи доходи и образование по-често идентифицират конкретни рискове, докато по-уязвимите групи живеят с общо усещане за тревожност.

Това е характерно за общества, в които липсва ясна и разбираема политика по сигурността.

Най-важният извод

Най-тревожният резултат от изследването е ясен:

Българите не се страхуват толкова от външни врагове, колкото от слабостта на собствената държава.

Липсата на актуални стратегии, отсъствието на ясни протоколи за реакция при кризи и ограничената комуникация с гражданите създават усещането, че сигурността е въпрос на случайност.

Че системата може да реагира – но може и да не реагира.

Че предупреждението може да дойде – но може и да не дойде.

Че сигурността зависи от това дали си направил правилните настройки в телефона си.

А сигурността никога не трябва да бъде въпрос на случайност.

Сигурността трябва да бъде политика.

Сигурността трябва да бъде система.
Сигурността трябва да бъде предвидима.

Днес в България тя все още не е.

Изследването е национално представително, проведено от агенция ЕСТАТ по поръчка на Фондация „Общество и сигурност“, преди пълномащабната операция на САЩ и Израел срещу Иран.

Публикувано от: