Мария Налбантова: „Колективният женски глас е форма на съпротива срещу установените йерархии“

В „Блатна песен“ блатото не е просто място, а част от разказа – със своя памет, история и живот. Какво те привлече в тази връзка между хората и природата?

Блатото ме привлече със седиментацията и утаяването на дълбоко време в себе си, с меките си граници между вода и земя, между гниене и живот, между пресушаване и възстановяване, между човешките истории и тези на птиците, растенията и микроорганизмите, между реалността, фантазиите и митологиите.

Връзката между хората и природата разбирам през симбиозата и преплитането на човешкото с повече-от-човешкото, вдъхновена от мисленето на Лин Маргулис, за която животът не е конкуренция, а съжителство. Вече четири години работя с Драгоманското блато и се вслушвам в неговите гласове, които носят много истории. Това са истории за пресушаване, породено от лошата репутация на блатата като непродуктивни места, изпълнени с малария и комари. Пресушаването на тази влажна зона е най-силно от средата на миналия век, през комунистическия период, когато се прокопават единайсет канала с доброволен труд, изгражда се помпена станция и водата изчезва, а на нейно място се засажда монокултура.

Там присъстват и темите за пожарите, за липсата на пречистване на отпадните води, за загубата на местообитания, за миграцията и граничните територии, тъй като блатото е разположено до границата със Сърбия, което го прави и граница на Европейския съюз. Но там са и истории за грижата и възстановяването. Вслушването в тези истории ни помага да погледнем с нов прочит към миналото, което рефлектира в настоящето и ни дава перспектива и възможност за промяна.

Във филма важна роля има женската певческа група „Чепънка“, чийто общ глас събира различни истории и преживявания. Какво означава за теб силата на женската общност и какво може да разкаже един колективен женски глас?

Женската певческа група „Чепънка“ към Народно читалище „Драгоман 1925″ е в самото сърце на „Блатна песен“. Името им идва от планината Чепън над Драгоманското блато, така че те носят мястото дори в името си. Жените стоят на тесен мост над водата като древни фигури, отразени в повърхността ѝ, а гласовете им се сливат в един прошепнат хор. Текстът на песента създадох от разказите и спомените на местни жители и от разговорите с еколозите, които проведох в последните няколко години, така че отделните истории се превръщат в колективен глас.

В работата ти грижата е важна тема – към природата, към мястото, към другите хора. Феминизмът често поставя въпроса защо грижата, която исторически е била свързвана с жените, остава недооценена. Как ти разбираш грижата и нейното място в обществото?

За мен грижата е дълбоко свързана с това как преминаваме през ежедневието си и как се отнасяме към света около нас. Настоящето ни е разкъсано от войни и конфликти, а в такъв свят основният въпрос е как изобщо би било възможно да живеем заедно.

Историческото обезценяване на грижата е свързано с това, че тя, като грижовен труд, като нещо домашно и свързвано с жените, дълго е била смятана за второстепенна, за даденост. Но именно тя държи живота между хората, между поколенията, между видовете. Вероятно едно общество, което поставя грижата в центъра, вместо да я приема за даденост, би било по-справедливо и по-способно да живее заедно, с другите хора и с повече-от-човешкия свят.

Твоята работа ни напомня, че човекът е част от природата, а не отделен от нея. Как това разбиране влияе върху начина, по който се отнасяме към света около нас?

Голяма част от начина, по който се отнасяме към света, идва от една дълбока илюзия, че сме отделни от природата, че стоим над нея и можем да я управляваме и използваме, без това да ни засяга. Точно тази представа е в основата на много от кризите днес – екологични, социални, климатични. Но никой организъм не съществува сам. Дори собствените ни тела не са само наши, те са екосистеми, съставени от симбиози с бактерии, микроорганизми и технологии.

Когато приемем това, границата между „нас“ и „природата“ се размива, и започваме да мислим не посредством контрол и експлоатация, а през съвместно съществуване, взаимозависимост и грижа.