Насилието е норма и проява на героизъм сред деца. А сега накъде?

12 август 2026 г.

В момента символите на античовешка идеология и протокол за тормоз се радват на широк медиен ефир. Рискуваме вълна от имитационно поведение.

За случилото се на Младежкия хълм в Пловдив ще продължи да се говори – кой носи вина, кои институции са закъснели, откъде идва радикализацията на децата, участвали в убийството. Анализът е важен и тези въпроси трябва да получат отговор.

Но в SafeNet.bg смятаме, че в интерес на децата и цялото общество трябва спешно да насочим вниманието си към следващия важен въпрос: “Как това да не се случи пак? Какво можем да направим днес, веднага? Какви защитни механизми да изградим около подрастващите оттук нататък?”.

Изразяваме позицията си просто и категорично, защото вярваме, че по-важно от премерения изказ е предпазването на децата от опасно поведение.

Какво да предприемем днес, веднага

Да спрем риска от имитационно поведение. Това означава:

Да се прекрати цитирането и даването на гласност в интервюта на методологии на неофашисти – това е оповестяване в национален ефир на практическа „рецепта“ за примамване и саморазправа чрез гавра.
Да се прекрати публичното изнасяне на данни за всички замесени в тази трагедия деца и възрастни – населено място, семеен статус, училище.
Да се прекрати показването на жестове с ръце с пречупен палец от събеседници в медии, коментатори, автори на публикации, граждани.
Всеки от нас трябва да преодолее емоцията от трагедията и да прекрати разпространението на съдържание с насилие чрез пресподеляне.
Всеки от нас може да използва в социалните платформи възможностите да докладва съдържание с насилие – да докладва пост, да докладва профил или да помогне на дете да настрои профилите си в социалните мрежи, така че да не вижда определено съдържание.

В момента символите на античовешка идеология и протокол за тормоз се радват на широк медиен ефир. Трябва да сложим край на “яхването на алгоритми” заради актуалната тема. Поднасянето на още и още детайли за случилото се на Младежкия хълм в Пловдив и тяхното постоянно преповтаряне носи единствено риск от създаване на спектакъл от една голяма трагедия, вторична виктимизация и имитационно поведение.

Какво да предприемем от тук насетне

Да прекратим нормализирането на насилието и да започнем да изграждаме отношение на нетърпимост – не на думи, а на практика, като включим три защитни механизми около децата. А те са: семейството, образованието и общественото отношение, оформяно в голяма степен от медиите.

Разговорът започва от първата и най-близка среда – семейството

Децата все по-трудно разпознават враждебната реч като проблем, а снимки и видеа с насилие – като нередност. Всичко това е фон в дигиталното им ежедневие, вместо тревожен сигнал. По данни на Центъра за изследване на демокрацията от 2019 г. 52% от българските младежи на 14-19 г. са изложени на радикално онлайн съдържание, приканващо към агресия и омраза. Близо 15% одобряват съдържание с дискриминация, омраза или агресия.

Децата също така виждат безнаказаност, неработещи институции, грубо отношение между възрастни – от улицата до политици на екрана. Колкото и “нахакан” да изглежда един тийнейджър на поведение и думи, зад тази фасада стои усещане за незащитеност.

Ето как деца стигат дотам да приемат насилието и „лова на врагове“ за допустим начин да си осигурят усещане за сигурност и да раздадат своя справедливост.

Устойчивостта на дете срещу послания, призоваващи към агресия и насилие, не се изгражда чрез надзор, а чрез отношения – сигурна връзка с възрастен, чувство за принадлежност, критично мислене и увереност, че правилата важат за всички.

Говорете с детето вкъщи.

Започнете разговора с любопитство, не с разпит. Вместо „Защо гледаш това“, попитайте детето: „Какво ти харесва в този профил или клип?“, „Как разбираш това послание?“, „Как мислиш, че би се почувствал човекът, към когото е насочено?“ – въпроси, които отварят диалог, вместо да го затварят.

Не разпространявайте вредното съдържание, дори с добра цел. Не препращайте публикации, които възхваляват насилие „за да покажете колко е опасно“ – това само разширява обхвата им.

Помогнете на детето да разпознава манипулацията. Поговорете за уменията да забелязва емоционален натиск, фалшиви дилеми от типа „или си с нас, или си враг“, дехуманизиращ език към определени групи хора и твърдения без проверка.

Уверете детето, че може да дойде при вас без страх от наказание. То трябва да знае, че може да сподели с родител без да очаква упрек или забрана.

Проверете съдържанието заедно с детето. Разгледайте заедно кой стои зад публикация, която вижда, какви са реалните източници, дали кадрите не са изкарани извън контекст и защо платформата препоръчва точно това съдържание – така детето учи да прави тази проверка и самò.

Знайте как и къде да докладвате. В момента съдържание с насилие се разпространява лавинообразно. Използвайте вградените бутони за докладване на пост, докладване на профил или потребител, както и тези за премахване на съдържание, което не искате да виждате: „Not interested“ / „Не се интересувам“, „Hide“ / „Скрий“, „Show less“ / “Показвай по-малко”, „Manage topics“ в настройки, който позволява директно изключване на теми (напр. насилие). Научете на това и детето.

Ако имате нужда от съдействие как да настроите профила на дете спрямо неговата възраст – потърсете наш специалист на телефон 124 123 за конкретни инструкции.

Още статии, които ще ви помогнат, ако сте родител:

Училището – по-големият дом, в който децата се учат на гражданственост, принадлежност и ценности

Ако семейството поставя основата, училището е мястото, където детето учи какво означава да бъде част от по-голяма общност с правила, важащи за всички, а не от група, която сама решава кой е „враг“ и как да бъде наказан.

Медийната грамотност, критичното мислене и социално-емоционално учене са в центъра на способността на едно дете да оценява информация, източниците ѝ и да разпознава манипулативна „рецепта“ за насилие, вместо безкритично да я приеме като модел за подражание.

През 2025 г. България е на предпоследно място в ЕС по дял на младите хора (16-24 г.), които притежават поне основни цифрови умения – едва 53% от младежите у нас покриват този критерий при средно за ЕС от 75%. Липсата на достатъчна дигитална грамотност и социални умения е сред причините децата да не могат да сърфират безопасно сами, а много деца заобикалят възрастовите ограничения на социалните мрежи и се регистрират с невярна възраст (често над 18), което ги оставя без защити срещу неподходящо съдържание.

По-ниската дигитална и медийна грамотност носи риск от по-слаба способност да се разпознава манипулативно или екстремистко съдържание, дезинформация и алгоритмично „тласкане“ към все по-крайно съдържание. Като това, което е довело до случилото се в Пловдив. И не само.

Скорошен журналистически материал на sCOOL Media “От тиха омраза до насилие” разгледа скритата радикализация на млади мъже в България чрез навлизането на „инцел“ културата и т.нар. „маносфера“ в българското онлайн пространство и как явлението често се подценява от общество, родители и институции като „интернет хумор“, докато всъщност крие идеология, изградена върху женомразство, социална изолация и риск от преминаване към реално насилие.

За да се предотвратят бъдещи случаи на радикализация и насилие в обществото българското образование има нужда от национална програма за социално и емоционално учене, насочена към управление на конфликти, ненасилствена комуникация, дигитална грамотност и превенция на екстремизиране.

SafeNet.bg предлага готов, приложим в клас инструмент точно за тази цел – с урочни планове и десет модула, покриващи именно липсващите звена: права и правила, разпознаване на емоциите, принципи на ненасилствената комуникация, себеутвърждаващо поведение, управление на гнева, онлайн тормоз, критично мислене и фалшиви новини, толерантност, разрешаване на конфликти

Виже още:

Обществената среда – ролята на медиите

Третият кръг на защита на децата е обществото като цяло, а неговото огледало в дни като тези са медиите. Начинът, по който отразяваме такива случаи, не просто информира – той оформя модела на подражание за други млади хора, които наблюдават.

Националният център за безопасен интернет застава зад позицията на Асоциацията на европейските журналисти в България – медиите не бива да налагат саморазправата и други незаконни практики като приемлив или похвален модел на поведение. Случаи, включващи насилие, трябва да се отразяват критично, с ясно разясняване на всички противоречия и рискове в тях – не като кауза, а като проблем, който трябва да бъде разбран и предотвратен.

В отразяването на случая в Пловдив се открояват няколко конкретни несъответствия с етичните стандарти.

Публикации, които изброяват конкретните училища на обвинените деца заедно с възраст, клас и населено място, прави деца разпознаваеми в местната общност, макар формално да не са назовани. Този подход води и до допълнителна травматизация на много по-широк кърг деца и възрастни освен пряко участващите.

Станахме свидетели на изказвания на експерти в национален ефир, които в опит да обяснят радикализацията, преразказват стъпка по стъпка неофашистка идеология, което на практика е споделяне на „рецепта за насилие“ пред масова публика.

Публично възпроизвеждане на всеки садистичен детайл от изтезанието на жертвата, отвъд необходимото за информиране на обществото и нуждите на следствието, е граница, зад която стои желание за сензация.

Видяхме и предоставяне на трибуна на лица, организиращи „лов“ с цел саморазправа, с участие на непълнолетни, включително популяризиране на издания, описвани като “наръчник” за подобни действия. Именно такова легитимиране доближава медиите до забранено от закона проповядване на антидемократична идеология.

Safenet.bg призовава Съветът за електронни медии за извърши мониторинг и оценка на материалите, отразяващи случая в Пловдив, доколко те спазват стандартите за неутралност, има ли наличие на героизация на насилие и налична ли е защита на идентичността на непълнолетни – изисквания, залегнали в Закона за радиото и телевизията. Приканваме медиите да последват препоръките от позицията на АЕЖ, както и да следват Пътеводителя за етично отразяване на деца, разработен от АЕЖ и УНИЦЕФ.

Още ресурси

Въпросът вече не е само какво се случи. Въпросът е какво общество създаваме пред очите на децата си и какво ще направи всеки от нас от тук нататък, за да спрем нормализирането на насилието.

Ако НПО Порталът е полезен за Вас, подкрепете ни с дарение по банкова сметка или чрез PayPal

Източник: Национален център за безопасен интернет

Сходни публикации

03 септември 2026 г.

Комисията по правни въпроси подкрепи на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс, свързани със защита от т.нар. дела шамари

Парламентарната комисия по правни въпроси подкрепи на първо четене законопроект за промени в Гражданския процесуален кодекс,

03 септември 2026 г.

Фестивалът „Демократична мозайка" събира над 60 граждански организации в София

„Демократична мозайка“ - ежегодният фестивал, който превръща центъра на София в живо пространство за срещи между граждани,

01 септември 2026 г.

Подобряване на Политическите инструменти и Плановете за действие в рамките на Coop4RURALGov

На 31 август 2026 г. бе организирана онлайн среща между партньорите по проект Coop4RURALGov „Проверка на въздействието върху