Нужно е да се вслушваме повече в опита на приемните семейства, каза председателят на УС на сдружение „Самаряни“ Ваня Попова в Стара Загора

Нужно е да се вслушваме повече в опита на приемните семейства и да използваме техните знания за развитието на приемната грижа. Това каза в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в Стара Загора председателят на Управителния съвет на сдружение „Самаряни“ Ваня Попова. Тя участва в дискусия, част от инициативата „Приеми ме“ на БТА и Агенцията за социално подпомагане.

Попова припомни, че първите стъпки на сдружение „Самаряни“ в подкрепа на приемната грижа са поставени преди около 20 години по пилотен проект с финансовата и методическата подкрепа на неправителствената организация „Арт България“. По думите ѝ тогава приемните семейства и специалистите са търсили заедно подходи за работа, тъй като процесът е бил нов и за самите тях.

Попова, която е и геодезист, сравни началото на приемната грижа с изграждането на парк, при което първо се оставят хората да очертаят естествените пътеки според начина, по който ги използват, а след това те се оформят. Според нея по подобен начин опитът на първите приемни семейства е помогнал да се поставят основи, които впоследствие са намерили място и в законодателството и са дали възможност на други специалисти да продължат работата.

Попова призова днес да се обръща повече внимание на приемните родители, които вече имат дългогодишен опит и са се грижили за множество деца. По думите ѝ техният практически опит може да помогне за изграждането на по-добра система за подкрепа както на семействата, така и на децата.

Като възможност за подкрепа на младите хора след края на приемната грижа тя посочи услугата „Наблюдавано жилище“. Според нея тя може да помогне на младежите, които навършват 18 години, да направят първите си стъпки към самостоятелен живот в защитена среда, като получават необходимото съдействие от специалисти.

Попова отбеляза, че приемната грижа не винаги означава край на връзката между детето и приемното семейство. По думите ѝ при някои семейства тази връзка продължава и след приключването на грижата, а за сдружение „Самаряни“ контактът с деца, на които е оказвана подкрепа през годините, също продължава.