Валентина Маринова, психолог и експерт по наркоманиите: Тестването на ученици ще е скъпо и крайно неефективно

Нова, но всъщност стара идея, на председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов от времето му като зам.-кмет на Столичната община, предизвика противоречиви мнения сред медициндски специалисти и родители миналата седмица. По време на дискусия в парламента за Световния ден за борба с наркоманиите и трафика на наркотици, Цветанов предложи тестовете за наркотоци да станат задължителни за учениците, като се включат в профилактичните им прегледи при личните лекари.

Според някои това би било навлизане в личното пространство на децата, според други - следенето за здравето им е по-важно. Според анализ на Експертния клуб за икономика и политика, мярката може да има точно обратния ефект и дори да стане причина за увеличаване на смъртността сред подрастващите. Обяснението е, че за да избегнат да бъдат разкрити, те ще започнат да прибягват повече до така наречените дизайнерски дроги, които са неоткриваеми за тест лентите, защото са много нови, но по същата причина са и изключително опасни.

"Дневник" се обърна за мнение и коментар по идеята на Цветан Цветанов към Валентина Маринова - психолог и психотерапевт, доктор по педагогика. Маринова има дългогодишен опит като ръководител на отдела по превенция в Столичния превантивно-информационен център по проблемите на наркоманиите. Участвала е в създаването и реализирането на програми за училищни специалисти, родители и младежи. Обучител е в София и страната за консултиране и превенция при употреба на психоактивни вещества. Автор е на множество публикации и ръководства по темата.

Какъв би бил ефектът от задължителни тестове за наркотици в училищата? Какво мислите за идеята?

- Задължителното тестване за употреба на наркотици за учениците е едно много скъпо, крайно неефективно и неясно как мотивирано начинание. Един уринен монотест (за едно вещество, например канабис) струва средно около 3 лева. Политестовете, които изследват 6 - 10 - 12 вещества, са доста по-скъпи естествено - по 12-15 и повече лева. Правейки такава огромна инвестиция, защото това би било невероятно голямо перо в бюджета, какво целим да постигнем?

Всяко тестване има смисъл само ако е съпроводено с консултиране и ако всяко училище има изградена мрежа от специалисти в областта на индикативната превенция и места, където да насочва учениците, които имат проблемна употреба на психоактивни вещества. В цяла България няма нито един свестен център за консултиране и лечение на младежи и семейства, които имат проблемна употреба на вещества. Под "свестен" разбирам център, в който има опитен екип, работи се с фокус върху семейството, има качествена и задълбочена супервизия на работата на екипа, дейностите са устойчиво финансирани и т.н.

В България има, естествено, добри практики в тази сфера, но повечето от тях се финансират от европейските фондове и след приключването на проекта, дейностите умират, екипът се разпада и не може да се получи устойчивост.

Така че, ако се прави задължително тестване за наркотици на учениците и някой ученик има позитивен тест, после какво прави училището. Някой има ли представа какво да прави след това? Или може би ще ги пращат при Цветан Цветанов. Дори да има добра мрежа от работещи организации, задължителното тестване е нещо подобно на задължителното гласуване, което наскоро ни спретнаха - авторитарен подход на безполезна и ялова политическа класа.

Какви вещества се "хващат" с лентите за урина? Има ли опасност да се увеличи потреблението на дизайнерски дроги, за да се избегне положителен резултат на теста?

- Уринните тестове изследват "познатите" ни вещества - опиати, амфетамини, метадон, кокаин, канабис, метамфетамини, барбитурати, бензодиазепини. Да, те няма как да отчетат дизайнерските дроги, освен ако в тях няма някое от изброените по-горе вещества. Нямам представа дали ще се увеличи употребата на дизайнерски дроги, за да се избегне позитивирането на тестовете. В момента младежите използват най-вече канабиса, за който има тестове.

Ако излезе положителен тестът какво трябва да се направи и във всички случаи ли трябва намеса на специалист?

- Наличието на един позитивен тест, не дава кой знае колко много информация. Всичко, което знаем, след един тест е, че определено лице, в рамките на еди колко си дни (за различните вещества този период е различен), е употребило веществото Х. Не можем да разберем количеството употребено вещество, нито колко често това се е случвало, не можем да знаем за начина на употреба, нито дали това е първи опит или активна употреба.

Отговорът на всички тези въпроси можем да имаме едва след като се направи консултиране, и то такова, при което имаме доверието на семейството и ученика. Консултирането няма нищо общо с педагогическите сказки, които се правят в училищата и разпитите, които обикновено се провеждат, за да се "установи истината" все едно педагогическия съветник или училищен психолог е полицай, а не помагащ специалист.

Наличието на позитивен тест изобщо не е основният индикатор за проблем с употребата на вещества. За голяма част от учениците това са инцидентни опити, които са свързани с определена ситуация и никога не се превръщат в здравословен или социален проблем в живота им. Тези ученици, при които има проблеми във връзка с употребата на вещества, са много по-малко на брой и трябва да бъдат обгрижени и подкрепени от специфични превантивни и лечебни програми, каквито у нас няма.

Какъв е рационалният, работещият подход за превенция в тази възраст? Прилага ли се поне част от него в България?

- Превенцията в България е в трагично състояние. Основно се правят листовки и концерти под надслов "Не на дрогата", разни пионерски мероприятия от рода на рисуване на плакат за 26 юни - Международният ден за борба със злоупотребата и нелегалния трафик на наркотици и други подобни. Превенцията се разглежда като еднократен акт, който се отчита някъде и толкова. Понякога се водят деца в болниците да видят "наркоманите на какво приличат" и това също се нарича превенция.

Това са крайно неефективни и опасни, отдавна отречени подходи.

Вместо това в страните, които имат добри традиции в реализирането на превантивни програми, като Гърция например, превенцията е цялостна здравна политика, която съпътства учениците през цялото време в училище, с подходящи за възрастта им дейности. На учениците не им набиват в главите какви видове наркотици има и как ще умрат, ако употребяват, а се правят групи по интереси, образователни тренинги, които развиват социални умения.

Работи се с родителите чрез превръщането им партньори на учителите. Родителските срещи в училище са срещи на съмишленици и общност от хора, която се вълнува как може да се направи принос за решаването на проблемите и подобряване на училищната среда. Много се използват доброволци, които може да са млади професионалисти или родители.

И разбира се, имат много добре развита и работеща мрежа от центрове за младежи с проблемна употреба, където се насочват тези ученици, които имат нужда от специфична помощ.

Какви са симптомите на зависимост при тийнеджърите, как се разпознават и кой в училището трябва да следи за тях?

- Сред тийнейджърите по-рядко можем да говорим за зависимост. Зависимостта е крайният етап, от един процес на употреба, който не става от днес за утре и от неколкократно пушене на трева например. При повечето тийнейджъри става въпрос за активна употреба или експериментиране.

Зависимите тийнейджъри наистина са малко и при тях сигналите за сериозни проблеми и трудности ги има обикновено доста преди употребата да се превърне в проблем. Например отчужденост от връстниците, липсата на удовлетворяващи контакти и приятелска среда, неувереност, зависимост към мнението на околните. Също живеенето в среда, в която има някаква форма на малтретиране и др. травматични събития.

Много е важно да се знае, че проблемната употреба на наркотици е симптом, тя не е "болестта", която да лекуваме. Зависимостта е като температурата при грипа, казва Федон Калотеракис, който е специалист по зависимости и следващия месец отново ще бъде в България за провеждане на обучение, за което сме го поканили. Температурата е сигнал, че нещо с тялото не е наред, а не е болестта, която лекарят лекува.

Снимка: Pixabay