Богатите българи много рядко дарителстват от лични, а не от фирмени средства

Илияна Николова е изпълнителен директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи“. С  помощта на ФРГИ  стартираха  13 младежки банки от 13 български града: Бургас, Сливен, Дупница, Кюстендил, Перник, София, Стара Загора, Пазарджик, Габрово, Монтана, Лом, Видин и Шумен.

През май  Илияна Николова участва в среща на  Мрежата от младежки банки. Срещата е организирана от британската Youth Bank International  и на нея се обсъдиха възможности за по-добро стратегическо партниране в областта на дарителството.

Илияна, преди дни пребиха 10 годишно дете – бежанец  на Сточна гара. Реакциите на гражданите  бяха съвсем вяли, почти отсъстваха. Твоята работа е свързана в огромна степен с развитие на гражданското общество – би ли коментирали на какво се дължат мълчанието, безразличието?

Ще започна този отговор с три примера от живота. Имам колега, който е живял няколко години във Великобритания. Наскоро си говорихме за това, как заради обществените нагласи там има изградена не само ценностна система, но и реч, отговаряща на тези ценности, а сега тук е изключително трудно да приеме  дори разговорите от ежедневието, в които хората даже с добри чувства наричат някого „прекрасно, сладко негърче“.  Преди години работех за една международна организация и представете си, през миналия век в далечната 1999г. провеждайки интервюта  за български координатор, един от въпросите, които задължително  задавахме на всеки кандидат беше – как си представяте равнопоставеноостта на мъжете и жените. Повечето кандидати и мъже и жени ни отговаряха с насмешка, за съжаление.  И последно преди 4 години , когато посетих  с група колеги от Централна Европа един български голям град, те бяха впечатлени от свастиките по сградите.

Попитаха домакините от града, какво се случва и какво те правят, за да бъде прекратена тази практика – отговорът беше, „Ами, че те са си тука и не пречат на никого“.  Тези примери ги давам, защото искам да кажа, че средата, отношението на хората по тези проблеми не само сега, но от началото на прехода, обикновено се е характеризирала с безраззличие. Защо е така – имам много отговори за причините.

На първо място образованието  по принцип е в основата на този проблем, в частност гражданското образование в училище. Българските деца нямат час по гражданско образование, предметът на професионален език е „мейнстримнат“ във всички образователни предмети, което на практика означава, че  не се обръща внимание изобщо в и без това силно претоварената програма по отделните предмети. Така, ако децата не са се занимавали с някаква активност в различни младежки организации, извън образователната система, те излизат от средното  образование не само без да имат изградени нагласи по отношение на различията в обществото, но и без идея за гражданско участие. На второ място е икономическата ситуация в страната, която от една страна поставя хората в затруднено положение и те са съсредоточени само и единствено върху своята прехрана, а от друга пък заедно с политическото развитие дава поле за изява на популизъм, който мнго по лесно се възприема от хората. На трето място , гражданското общество е доста широка формулировка.

Гражданските организации, по силата на развитието на страната , включително членството ни в Европейския съюз, в мнозинството си са организации, работещи в социалната сфера, тоест предоставящи социални услуги. Правозащитните организации, тези, които отстояват правата на човека, са истинско малцинство сред останалите неправителствени организации.  Тяхната работа много често не е възприемана от обществото.  Четвърто, медиите нямат  ясна позиция на нетолерантност към всякакви прояви на насилие. И последно  хората, гражданите особено в София и големите градове не са част от общност. Няма много примери на  създадени сериозни общности, които да искат и да  могат да се ангажират с определени проблеми.  Така, в резултат има отделни гласове срещу това, което се е случило, но няма голямо движение на неприемане.

Какво мислиш за българското дарителство? Неправителствената фондация „Светът на Мария“, посветена на работа с  хора с интелектуални затруднения направиха наскоро  благотворителен бал. Събраха сумата от 38 хиляди лева. Това много или малко е? Не служат ли благотворителните кампании по-скоро за имидж на богатите, на политиците?

Този въпрос ще го разделя на две: Развитието на филантропията в България има свои специфики. Дарителството се развива по-скоро като акт на солидарност от хора, които по-скоро нямат големи финансови възможности, а много често са и бедни. Примерите за физически лица, частни дарители на големи средства (над 10 000 лева) са по-скоро изключения. Богатите българи, много рядко даряват лични, а не фирмени средства. Освен това честа практика е те да застават начело на различни кампании, за набиране на средства, вместо самите те да финансират определена кауза.

Много по-притеснително за дарителството в България е граденето на публичен образ за хора от политическия или бизнес елитите  с организирането на благотворителни кампании. България е известна в света като единствената страна, в която действащ президент (независимо кой е той) има кампания за набиране на средства за  здравни каузи най-общо казано. Администрацията на президента, в работното си време, платено от данъкоплатците организира същите тези данъкоплатци да даряват. За конфликта на интереси, не искам и да споменавам, когато дарителите са компании. Даренията пък отиват в частни търговски дружества (болници) които много често имат печалба, но не могат или не искат да купят нужната апаратура, за да предоставят качествено здравеопзаване, гарантирано по конституция. 

Пак в този ред на мисли, българското Министерство на вътрешните работи, организира кампании за децата на загиналите или ранени полицаи (професията не е задължителна, а министерството би трябвало да организира работата си така, че служителите му да имат застраховки)и Министърът или Главният секретар  гордо да не раздават даренията, събрани със СМС-и, все едно те самите са дали парите от собствената си заплата.

Сега за 38 000 хиляди лева, събрани от „Светът на Мария“. Мога само да поздравя организацията за събитиетои за каузаа, с която работят. Сумата е значителна, сравнявайки я с резултатите на други подобни събития. Има едно златно правило в набирането на средства – сумата, изразходвана за набирането  не трябва да надвишава 10% от набраната сума. И ако и това правило е спазено, мога само да изкажа своите аднирации за колегите от „Светът на Мария“.

Твоите фейсбук приятели са нестандартни личности. Голяма част от тях се занимават с непопулярни каузи – например с проблемите на ЛГТБ хората. Има ли според теб, напредък в нагласите към сексуално различните?

Моите приятели не само от фейсбук са личности , не биха влизала в сравнението нестандартни. Хубавото е, че повечето имат каузи, макар и някои да не са особено популярни наиситна. Една такава кауза е правата на хората с различна сексуална ориентация.За съжаление, това е силно дискутирана тема в обществото. Хубавото е, че хората, които аз познавам категорично застават зад правата на тези хора. По-големият проблем е, че институциите, какъвто е съдът, много често не разбират проблемите на ЛГТБ общността и не искат или не могат да решат например въпроса за промяната на пола на интерсекс човек.

Разкажи за акцията „Доброволец“? До колкото зная, в нея участват деца от местни училища, от социалните центрове, което въздейства много стимулиращо на хората в риск!

ФРГИ има различни програми, които отговарят на нуждите на различни общности. Много от нашите инициативи са насочени към деца и младежи. Чрез „Младежка банка се опитваме да развиваме лидерски умения и да съсдадем следващото поколение истински дарители. Чрез „Знания за успех“ пък се опитваме да дадем възможност на младежите да възродят интера си към училището и образованието. Във нашите програми ние работим с младежите така че те да бъдат истински граждани – да имат разбиране за демолратичните ценности, за гражданското участие, за доброволчеството,  Един такъв пример е историята на Мехмед.

Мехмед е ученик от 8 „в“ клас на ГПЧЕ „Христо Бoтев“, гр. Кърджали. Мехмед не обича да ходи на училище, счита прекараното време там за изгубено.Според него всички часове са скучни, освен тези по информационни технологии. Не харесва съучениците си и избягва да общува с тях. Предпочита даиграе на компютъра или да рисува. Често се случва в тетрадката му вместо домашното, учителите да откриват рисунки на така любимите герои от „Игра на тронове“.Когато в началото на учебната година съучениците на Мехмед го канят да се включи в ремонта на училищната библиотека, осмокласникът категорично отказва. Струва му се безсмислено дапомага за ремонта на място, което не посещава, а и не възнамерява да посети. Въпреки отказаму, само след седмица съучениците отново отправят покана към Мехмед. Този път да попълни списък със заглавия, които би искал да намери вучилищната библиотека. Изненадан, че някой се интересува от неговото мнение, Мехмед се от-зовава на поканата. Попълва само едно заглавие „Игра на тронове“, книгата по любимия му сериал. Воден от любопитство дали все пак ще открие любимата книга, осмокласникът решава да посети библиотеката. В нея не само намира мечтаното издание, но и открива колко приятно и подредено е там. Има чисто нови маси, рафтове за книгите, мултимедийно устройство, екран и нов, модерен лаптоп. Впечатлен, Мехмед е сред първите доброволци в следващата инициатива на съучениците си. С радост се включва в създаването на електронен каталог на книгите от библиотеката. Дори участва в разработването на специален софтуер, който да автоматизира процеса търсенето и на заемането на книги. Вдъхновени от добре свършената работа, Мехмед и съучениците му се заемат със създаването на филмотечен фонд с дискове на филми по известни романи. Изработват и цветни обложки на филмите с резюме на съдържанието. Създаването на цветните обложки е любимото занимание на осмокласника, който и без това превръща тетрадките си в албум от рисунки на героите от „Игра на тронове“. Макар и леко неуверен първоначално в комуникацията си с останалите ученици, Мехмед се чувства изключително приятно,когато всички заедно работят за постигането на общатата цел. Особено забавни за него самоментите, когато всички се събират в обновената библиотека и заедно гледат филми, а следтова ги коментират.Участието в инициативите, помага на Мехмед не само да намeри приятели и да преоткрие училището като приятно и забавно място, но и да научи, че иска да стане уеб дизайнер.

Наскоро разговарях с немски журналисти, те ме уверяваха че доброволческата работа с бежанците е сериозна предпоставка за тяхната интеграция.  Има ли потенциал и в България за това?

Както навсякъде другаде, така и тук интеграцията може да се случи когато в процеса активно участват и малцинството и мнозинството. Именно доброволчеството е една такава възможност мнозинството да бъде въвлечено. Аз лично познавам хора, които са изключително активни и доброволно работят в подкрпеа на бежанците.