Проф. Михаил Константинов: Не етносът е виновен, а условията, в които допуснахме да живеят циганите

Проф. Михаил Константинов в интервю за предаването „Това е България" на Радио „Фокус“.

Водещ: Въпреки че парламентът прие мониторинговия доклад за миналата година по изпълнението на Националната стратегия за интегрирането на циганите, протестите в Асеновград продължават. Припомням, че те ескалираха след циганско насилие над деца спортисти в града и бе наложено засилено полицейско присъствие. Какво се крие зад този иначе системен конфликт, подобен на десетки други – следва анализът и коментарът на проф. Михаил Константинов. Какво изважда за пореден път конфликта в Асеновград?

Михаил Константинов: Проблемът в Асеновград или в други такива градове с масивно циганско население и големи цигански махали, е симптом за нещо много тежко, което се случва в случая в България, в българското общество, но от което не са спасени и големи западни държави. Например проблемът с негърските гета в САЩ също е ужасяващ и той в някакъв смисъл напомня за това, което се случва в българските гета. Става въпрос за много големи групи от хора, които живеят на екстериториален принцип. За тях законите на страната не важат, те си живеят по техни вътрешни правила и това води до тежки конфликти с държавите, в които се намират тези образувания.

Европа също не е пощадена от това твърдение. Във Франция, доколкото знам, има няколкостотин гета – мисля, че от порядъка на 600, където живеят различни такива общности, африкански, общо-взето с ислямистка идеология, които са напълно изолирани от френското общество. Подобен е случаят примерно с Моленбек и гетото в самия Брюксел, в сърцето на Европа – хем столицата на Европейския съюз, хем едно от най-големите мюсюлмански гета. Така че проблемът е много тежък и много, много трудно решим. И докато в Европа мюсюлманските гета се управляват от шериата – това е системата от съдебни правила, която се базира на исляма, на Корана – то в България, в нашите гета си действа един основен съд, наречен „мешерето“, и там, където един циганин убие друг циганин, може и държавата да не разбере за това нещо, но мешерето сигурно ще знае това и ще наложи съответното наказание. Между впрочем, мешерето може да бъде много ефективно в някои случаи. Така или иначе, циганите имат много повече респект и страх от мешерето, отколкото от съдебната система. Това е най-общо за изолацията, в която са изпадналия тия общности. Важно е да се каже, че тук става въпрос за лошо образование, да не казваме пълно отсъствие на образование. В момента новите цигански поколения – поне две след демократичните промени – са тотално неграмотни, за разлика от техните бащи и дядовци, които все пак имаха някаква елементарна грамотност.

Аз, като войник в Българската армия по време на комунизма, съм участвал в ограмотителни курсове на войничетата, които идваха при нас в „Строителни войски“, и трябва да ви кажа, че за месец-два едни момчета, които иначе имаха дипломи за, примерно, осми клас, но бяха неграмотни, научаваха да четат и да пишат и за шест месеца получаваха занаят. Някои от тия хора все още ги виждаме как работят по строителството, изключително по опасни негови части, бих казал, защото вие трудно ще намерите някой да работи по стръмен покрив и той да е от български произход. Обикновено това са си цигани, работни хора, които са избрали да живеят почтено и да работят, а не да правят бели. Аз не знам какво ще правим с тия няколкостотин хиляди неграмотни млади цигани, които в момента обикалят България и част от тях са се изнесли в момента в Европа, но е много вероятно те и да се върнат някой ден.

Това, което се говори за образоването, е много важно, но то засяга поколението отсега нататък. А ние поне още 20, 30 или 40 години ще се сблъскваме с хора, които не знаят да четат и да пишат и същевременно имат претенции да ползват благата на съвременната цивилизация. И тук стигаме вече до един от най-тежките пороци на западното общество в момента – залитането по правата на човека, на индивида. Те бяха поставени над правата на общността и на обществото, което е катастрофална грешка. Не може да има права на отделния индивид, ако не са зачетени на общността. В крайна сметка, индивидът без общността е обречен и загива моментално. Така че трябва да си спомним какви задължения имаме ние към обществото и после да искаме да ни се спазват правата.

Нещо подобно на това, което Кенеди казва при своята първа реч при встъпване в длъжност. През 1961 г. го казва той казва така: „Не питай какво трябва да ти даде държавата – става въпрос за САЩ – а попитай ти какво можеш да дадеш на своята държава“. Това нещо ние щастливо го забравихме. Всеки от нас иска права. Българските жени искат да не раждат, ако може – част от тях, разбира се. Подобно е положението в Германия – германките не раждат. В момента държавите ни се заливат от пришълци и ако това не се прекрати, следващите няколко поколения може и да ги има, но те няма да са носители на нашето ДНК. Т.е. излиза, че напразно са живели нашите предци и напразно са се борили и сражавали за тази земя.

Водещ: Проф. Константинов, какво може да се направи, за да спрат и политическите партии да търсят дивиденти от подобни конфликти?

Михаил Константинов: Вината на българските политици е огромна. Те се сещат за циганите главно по време на избори, защото според демократичните правила – един глас на циганин е равен на всеки останал глас. А през останалото време се хвърлят едни пари – това са милиарди левове годишно, – от които, разбира се, не произлиза грамотност, а произлиза това, че едни прослойки започват да живеят наготово. Създава се професията „майка“, започват циганските момичета да раждат на 12-годишна възраст и едновременно се случва, че прабабата, бабата и майката едновременно получават помощи, защото всичките те имат деца. Така че това е едно от нещата, от които не знам как бързо може да се излезе. Аз лично участвам в един проект, който се нарича „Анти Гето“, и целта му е да бъдат изведени малките циганчета от гетото и да бъдат образовани. Опитът показва, че когато тези деца на време бъдат поставени в нормална обстановка, те се развиват не по-зле интелектуално, отколкото българчетата. Даже някои от тях бележат определени успехи и в образованието, и по-нататък в живота – има и такива примери. Но това значи откъсване от гетото. Не знам как точно ще стане, но гетата трябва да се разрушат. Вие може да изкарате циганина от гетото, но е много трудно след това да изкарате гетото от циганина. И като говоря тук за цигани, имам предвид, че и някои българи живеят в гета, защото те са изолирани по подобен начин. Гетата трябва да изчезнат като понятие. Не знам как това може да стане, но докато има гета, този проблем ще го има. Гетото – просто то има унищожителен ефект върху собствените си обитатели.

Водещ: Проф. Константинов, генералният консул на Турция в Пловдив Хюсеин Ергани изрази безпокойство за напрежението в Асеновград и заради – забележете – опасността за етническия мир. Има ли връзка между двата процеса?

Михаил Константинов: Не става въпрос за етнически мир, защото, макар че за циганите може да говорим, разбира се, като за цигански етнос, това няма отношение към проблема. Не етносът е виновен, а по-скоро условията, които ние допуснахме да съществуват и при които живеят тези хора. Отново ще повторя – в гетата има нецигани, макар и много малко. Това не е междуетнически сблъсък. Междуетнически сблъсък в България слава Богу няма, но има сблъсък на две култури: една предмодерна култура, характерна за периода преди 2-3 хиляди години, и една съвременна култура на българските граждани, тези, които са от български произход. Някак си трябва да се прескочи пропастта между тези две култури. Пак повтарям има решения. Образованието е едно от тях. Друго решение е разрушаване на гетата и разселване на техните обитатели. Трябва да се прекрати използването на циганите само като гласоподаватели. При една сложна бюлетина за гласуване ще видите, че само грамотните цигани ще могат да гласуват – това също е стъпка напред, за да се види колко е важно ограмотяването. Изобщо, има какво да се направи, но като гледам как и на запад не могат да го решат този проблем, съм леко скептичен.

Източник снимка: УАСАГ