Всяването на паника отвлича вниманието от истинските решения за въглищната индустрия в България
07 юли 2017 г.Позиция
През
последната седмица представители на няколко министерства, депутати и
синдикалисти отново повдигнаха темата за искане за временно изключване (т. нар.
дерогации) от приетите през април нови изисквания за най-добри налични техники
(НДНТ) за Големи горивни инсталации (LCP BREF), които пряко засягат бъдещето на
въглищните централи в България. Вместо да се подготви за прехода към
нисковъглеродна икономика и въвеждането на най-новите технологии в
енергетиката, България използва всяка възможност да удължи живота на
замърсяващите централи.
Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“- България още през април изразихме безпокойството си от посоката на развитие на общественото обсъждане на темата. Новите екологични изискания са вече приети и ще влязат в сила от 2021 г. Създаването на ненужна паника сред обществото и позицията, че дерогациите са единственото спасение, отклонява вниманието от факта, че въглищата нямат бъдеще. Така се пропуска възможността да се обсъдят реални мерки за бъдещето на енергийния сектор в България и модернизирането му, фокусът трябва да е върху развитие, а не спасяване на въглищата — гориво от миналия век, което вече е изиграло своята роля.
Организациите изразяват позицията си срещу даване на дерогации на остарелите и замърсяващи въглищни централи, защото едно такова изключение няма да има за цел намирането на безболезнен и справедлив подход за тяхното „пенсиониране“, а за удължаване на вредното им съществуване с цел повече икономическа облага.
Вече години наред правителствата в България нямат ясен план и стратегия за постепенно затваряне на финансово нерентабилните и замърсяващи въглищни централи. Те не полагат никакви усилия в посока алтернативна заетост на работещите в тези централи и въглищни мини. Продължава да се пренебрегва екологичното и здравно въздействие от действащите остарели горивни централи; не се взема предвид и икономическата стойност на тези щети под формата на загуба на работни дни и намалена работоспособност на хората във въглищните региони.
Налагането на нови стандарти за отделянето на замърсяване от големи горивни инсталации са възможност за въглищната индустрия да остане още седем до 15 години на пазара и да приключи жизнения си цикъл като планира своето постепенно оттегляне и въвеждане на програми, които да компенсират загубата на работни места. Здравето на хората, околната среда и икономиката могат да бъдат най-големите печеливши от по-стриктни мерки за ограничаване вредното въздействие на въглищата.
Всички прогнози сочат, че до 2030 г. енергийният сектор ще се трансформира и това ще направи невъзможно съществуването на енергетиката в сегашния й вид – това е реална възможност за страната ни да развие нисковъглеродна икономика в контекста на европейските и световни промени.
Преди месец в медийното пространство излезе статия със заглавие „Как да спасим „Марица Изток“ [1], която представя една смела и нетипична визия за бъдещето на въглищното сърце на България. Вместо отговорните и заинтересовани институции в страната да се фокусират върху това как да поискат ново изключение и така да си спестят повече работа в бъдеще, те могат да се запознаят с подобни алтернативни виждания. Енергийната система в България има нужда от дръзки и творчески решения, ако искаме да бъдем в крак с времето, а не реликва от миналото. Преходът отвъд въглищата е не само възможен, но и вече се случва. Крайно време е да помислим за това как този преход да се случи и у нас справедливо и отговорно към хората и общностите, които са най-засегнати и потърпевши.
Повече по темата можете да видите тук:
http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/novini/2017/poziciq-za-vaglishtata-i-horata/
http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/novini/2017/poziciya-otnosno-protivopostavyaneto-na-novite-ekologichni-normi-za-tec/
Снимка: "Грийнпийс"- България и Екологично сдружение "За Земята"
Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“- България още през април изразихме безпокойството си от посоката на развитие на общественото обсъждане на темата. Новите екологични изискания са вече приети и ще влязат в сила от 2021 г. Създаването на ненужна паника сред обществото и позицията, че дерогациите са единственото спасение, отклонява вниманието от факта, че въглищата нямат бъдеще. Така се пропуска възможността да се обсъдят реални мерки за бъдещето на енергийния сектор в България и модернизирането му, фокусът трябва да е върху развитие, а не спасяване на въглищата — гориво от миналия век, което вече е изиграло своята роля.
Организациите изразяват позицията си срещу даване на дерогации на остарелите и замърсяващи въглищни централи, защото едно такова изключение няма да има за цел намирането на безболезнен и справедлив подход за тяхното „пенсиониране“, а за удължаване на вредното им съществуване с цел повече икономическа облага.
Вече години наред правителствата в България нямат ясен план и стратегия за постепенно затваряне на финансово нерентабилните и замърсяващи въглищни централи. Те не полагат никакви усилия в посока алтернативна заетост на работещите в тези централи и въглищни мини. Продължава да се пренебрегва екологичното и здравно въздействие от действащите остарели горивни централи; не се взема предвид и икономическата стойност на тези щети под формата на загуба на работни дни и намалена работоспособност на хората във въглищните региони.
Налагането на нови стандарти за отделянето на замърсяване от големи горивни инсталации са възможност за въглищната индустрия да остане още седем до 15 години на пазара и да приключи жизнения си цикъл като планира своето постепенно оттегляне и въвеждане на програми, които да компенсират загубата на работни места. Здравето на хората, околната среда и икономиката могат да бъдат най-големите печеливши от по-стриктни мерки за ограничаване вредното въздействие на въглищата.
Всички прогнози сочат, че до 2030 г. енергийният сектор ще се трансформира и това ще направи невъзможно съществуването на енергетиката в сегашния й вид – това е реална възможност за страната ни да развие нисковъглеродна икономика в контекста на европейските и световни промени.
Преди месец в медийното пространство излезе статия със заглавие „Как да спасим „Марица Изток“ [1], която представя една смела и нетипична визия за бъдещето на въглищното сърце на България. Вместо отговорните и заинтересовани институции в страната да се фокусират върху това как да поискат ново изключение и така да си спестят повече работа в бъдеще, те могат да се запознаят с подобни алтернативни виждания. Енергийната система в България има нужда от дръзки и творчески решения, ако искаме да бъдем в крак с времето, а не реликва от миналото. Преходът отвъд въглищата е не само възможен, но и вече се случва. Крайно време е да помислим за това как този преход да се случи и у нас справедливо и отговорно към хората и общностите, които са най-засегнати и потърпевши.
Повече по темата можете да видите тук:
http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/novini/2017/poziciq-za-vaglishtata-i-horata/
http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/novini/2017/poziciya-otnosno-protivopostavyaneto-na-novite-ekologichni-normi-za-tec/
Снимка: "Грийнпийс"- България и Екологично сдружение "За Земята"
Източник: "Грийнпийс"- България и Екологично сдружение "За Земята" , 07 юли 2017 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
24 април 2024 г. Позиция
Проектът за подобряване корабоплаването по Дунав търси финансиране без оценка на въздействие върху околната среда
Местообитанията на есетрите в българския участък са пропуснати от доклада, подготвящ оценкатаМинистерството на транспорта и
10 януари 2024 г. Позиция
След одита: Единственото решение за софийските отпадъци е незабавна промяна в сметосъбирането
Одитът на Столичното предприятие за третиране на отпадъци беше крайно необходим и разкри това, което екологично сдружение „За
25 май 2023 г. Позиция
Багерите са тук - да ги спрем! Протест пред АПИ: магистрала „Струма“ извън Кресненския пролом
Жители на Кресна, природозащитници, представители на рафтинг общността се събират на 25 май от 18:30 пред Агенция пътна
