Цвета Брестничка: Насилието в медиите се обезсилва, ако наблегнем на дигиталната и медийна грамотност при децата

В много случаи медиите си позволяват нарушения в гонене на висок рейтинг в по-скандални предавания и излагат децата на висок риск. Защото, когато покажеш едно дете, дори със замъглено лице, когато е ясно от кое училище е, къде живее всеки може да го идентифицира много лесно. И заради тези 2-3 мин., в които детето се показва на екрана, после целият му живот може да бъде срутен по един или друг начин. Има такива случаи, но не мога да ги цитирам, защото не е редно. Всеки психолог ще ви обясни, че дълготрайните последици върху психиката на детето са много сериозни от такива новини и репортажи.

Всъщност, ние дори не знаем след 5-10 г. как тези скандални кадри могат да бъдат използвани срещу конкретно дете в бъдещия му живот и как то преживява себе си. Дали през целия си живот няма да гледа на себе си като жертва или като на насилник, в зависимост от това в каква роля е представено в дадена медия, и да възпроизвежда въпросното поведение отново и отново. Целта е, когато има инцидент с деца, те да бъдат максимално защитени, за да могат да се възстановят и да станат пълноценни хора.

В това отношение ролята на СЕМ е много важна - да се реагира във всяка такава ситуация. Дори и по най-невинен повод - примерно, в предавания, които се гледат семейно - чрез груби шеги или в показването на нарушени отношения между родители и деца.

Ако разширим темата и погледнем на насилието от гледна точка на ТВ предавания и филми, бих казала, че тези точки, които се слагат за неподходящо съдържание за деца, най-вече са адресирани към родителите. За да могат те да реагират и да отделят детето си от екрана. Но, ако това се случва, когато родителите не са в къщи, то е малко вероятно самото дете да реагира на този знак и да прекрати гледането.

Наскоро имаше обсъждания да се премахнат часовите зони в програмите на ТВ и да останат само индикаторите с точките, за да се насочи отговорността изцяло към родителите и семействата. Според нас, това не е добър подход, защото децата не са през цялото това време под родителски контрол.

Дали агресията по ТВ е много или малко, всеки сам може да си отговори на този въпрос. Мисля, че всеки вижда ежедневно какъв тип новини се излъчват, какви филми се предлагат и затова е важно да защитим децата си. Но по-същественото е да ги научим самите те да си подбират съдържанието, което гледат или произвеждат. Защото агресията не идва само от телевизиите, тя е и в интернет. И докато родителите на по-малките деца могат да използват програми за родителски контрол, които да филтрират това съдържание, то при по-големите, от 9-10 годишна възраст нагоре, по-лесно се преодоляват тези технически прегради.

Смятам, че отрано трябва да се започне с дигиталната и медийна грамотност при децата, да им се показва и обяснява как да си подбират филмите, примерно, как да си сверяват източниците на информация или забавления,да им се доверяват или не, защо. Това е цял комплекс от умения и знания, които са твърде съществени за формирането на вкус, ценности и мироглед при съзряващия човек от най-ранна възраст. Важно е да си говорим с децата за общуването в социалните мрежи, за рисковете, които крият, а и за възможностите, които дават. Да не забравяме, че интернет не е само заплаха, а и огромна възможност за развитието им.

Като общество имаме задължението да осигурим и такъв тип образование на децата си в училище, за да могат те да се изявяват конструктивно в интернет, а не чрез провокации, насилие или чрез тиражиране на слово и изображения отвъд приемливите етични и естетични норми. /БГНЕС

Цвета Брестничка, председател на УС на Асоциация „Родители”.

Източник снимка: Асоциация "Родители"