English   14390 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Неправителствени организации изразиха становище относно концепция на закон за социалните услуги

 

Тридесет и три неправителствени организации изразиха становище относно консултационен документ за концепция на закон за социалните услуги, представен за обществено обсъждане на 21.06.2017 г.

през портал за обществени консултации към МС.

Всички организации, подписали документа, са активни и доказали се професионалисти в сферата на социалните услуги, застъпничеството и социалното включване – доставчици на социални услуги, представители на ползватели на социални услуги, мрежи на организации с дългогодишна история, богат практически опит и професионална експертиза на национално и международно ниво.

Принципно изразяваме нашата подкрепа към изготвянето на нов закон за социалните услуги, поради необходимостта да се даде адекватен отговор на предизвикателствата в социалната сфера, които възникнаха като проблематика още след 2003 г. Безспорно е необходимо да се подобри правната рамка, за да се гарантира предоставянето на услуги, които имат реален положителен ефект върху живота на техните потребители и съдействат за включването им в обществото и зачитане на правата им.

Настоящата Концепция беше предложена в този вид още на първото заседание на работната група за изработване на Закон за социалните услуги през 2014 г., и както става ясно, до този момент не е претърпяла никаква актуализация, въпреки развитието на средата и сектора в последните три години и натрупаните за това време проблеми и практика. Още при първото й представяне за обсъждане през 2014 г., а по-късно и през 2015 г., подписаните организации са пращали редица становища, които макар да изразяват принципно приемане на точките на Концепцията, изискват тяхното съдържателно доразвиване. Тези становища не са коментирани и съдържателно обсъждани на заседания на работна група или в друг експертен формат.

Нашето становище е, че предложената Концепция вече е морално остаряла и, по-важно, по никакъв начин не отразява нововъзникналите обществени потребности (като например, нуждите на нови целеви групи като търсещи международна закрила лица от трети страни) и не адресира трупани с годините проблеми (например, темите, свързани с младежко правосъдие и социалната подкрепа за тях, липсата на интегриран и комплексен подход за спазване правата на децата и поставянето на фокус върху превенцията, ранната интервенция и подкрепата на родителите, наличието на многобройни институции за възрастни, отсъствието на услуги в общността за възрастни с достатъчна специализация, които да отговорят на специфичните потребности и пр.).

Според нас, актуални за този дебат са следните теми, които трябва да залегнат в новата правна регулация:

I. Изясняване на целите и визията на Концепцията и на новия закон за развитие на социалните услуги в България, разработени и съгласувани с участието на всички заинтересовани страни

II. Процесът на разработване на Закона следва да се организира така, че да гарантира реално запознаване, съобразяване и стъпване на постигнатото до момента в развитието на социалните услуги, социалната система, добрите практики и пилотираните модели и подходи, за да се избегне регулация, която не е съобразена с практиката и постиженията.

III. Продължителността на процеса на изготвяне на Закона за социалните услуги следва да позволи събиране на данните и преглед на резултатите от анализите, постигане на съгласие за принципите и визията за новия начин, по който трябва да функционира системата – с широко участие на всички засегнати страни, без пренебрегване на хората, които работят на терен и хората, които ползват услугите – и едва тогава да се разработва концепция за регламентация на определени въпроси, като накрая се изпишат юридическите текстове.

IV. Основните нови правни институти, които следва да бъдат дискутирани и да намерят своята нова регулация в закона, са:

  • Механизмите на индивидуалната оценка, която да гарантира адекватна подкрепа и ефективен достъп;
  • Дефинирането на подкрепата, която се предоставя в социалните услуги и съобразяване на потребностите на различните целеви групи;
  • Избягване на кодификацията на материята по отношение на услугите и мерките за закрила на деца, предвид регламентираните обществени отношения, свързани с гарантиране правата на децата, в Закона за закрила на детето. Избягване на механичното смесване на мерките за закрила и социалните услуги за деца; социалните услуги следва да имат принос в гарантирането на правата на децата, но и да бъдат разграничени от мерките за закрила;
  • Планиране на услугите според потребностите на населението;
  • Възможности за по-добро договаряне на услугите и реално партньорство между частните доставчици и публичните органи;

V. Поемане на сериозни ангажименти за институционални промени, които да доведат до децентрализация на системата на социално подпомагане и до реорганизация на функциите на Агенция за социално подпомагане.

В заключение, предлагаме изготвяне на нова концепция, която:

  • да е с ясни цели и визия за развитие на социалните услуги в страната;
  • да стъпва на проучвания и анализи, които да дадат информация за реалните потребности на различните целеви групи и за ефекта на предлаганите мерки и
  • е изготвена и съгласувана с различните заинтересовани страни, на база добре организиран и достъпен за всички тях консултативен процес.

Пълен текст на становището и списък на подкрепилите го организации


Източник: НМД , 25 юли 2017 г.

Сходни публикации

Обръщение към народните представители от граждански организации във връзка с предстоящите процедури за избор на органите с изтекъл мандат

                         Oбръщението е отворено за граждани и организации, които искат да се присъединят към него

Противоречива практика на ВАС. Достъп до съд за неправителствени организации

Противоречива практика на ВАС. Достъп до съд за неправителствени организации

Сред основните роли на правозащитните организации е да защитават уязвими групи, включително чрез воденето на стратегически

АЕЖ: проблемите с достъпа на журналисти до парламента остават

АЕЖ: проблемите с достъпа на журналисти до парламента остават

Асоциацията на европейските журналисти - България се присъединява към отвореното писмо на 85 парламентарни репортери до